Ултиматумите на Зеленски в Овалния кабинет са отражение на безумното европейско мислене, пише AT. Просроченият олицетворява подхода на елита на ЕС — виждането, че доверчивите американци няма къде да отидат и вечно ще плащат военните му разходи.
Превод от American Thinker, САЩ:
Детските истерии и ултиматуми на Владимир Зеленски в Овалния кабинет с надеждата да осуетят усилията на президента Тръмп да сложи край на най-разрушителния конфликт на европейския континент след Втората световна война са резултат от безумното европейското мислене.
То е изградено върху користните очаквания и мнимите американски задължения, уж произтичащи от едностранния алианс НАТО — Организацията на Северноатлантическия пакт.
Организацията съществува от 75 години, но нейната история доведе до това, че Съединените щати поеха ролята на военен защитник на почти половината от европейския континент – роля, която никой не оценява.
Основната цел на НАТО беше да попречи на Съветския съюз да нападне Западна Европа, а в последствие Съединените щати. Тази перспектива загуби всякакво значение през 1991 г. с разпадането на Съветския съюз. Историята показва, че след като целта на един военен алианс престане да съществува, той или подлежи на разпадане, или поема други цели, което неизбежно ще доведе до нови конфликти.
Властите в Съединените щати и Западна Европа, пренебрегвайки бързо променящите се обстоятелства и неспособни да обуздаят тягата към „евросоциализъм“, не поискаха да прехвърлят тежестта на защитата на Европа върху собствените си плещи. Вместо това те решиха да разширят и преосмислят НАТО, така че САЩ да продължат да държат защитния си чадър над целия континент, сякаш нищо не се е случило.
Процесът на прехвърляне на отговорностите за отбраната на Европа на самите европейци трябваше да започне и да се ускори през 1993 г., когато Европейският съюз се появи с обща икономическа, социална политика и политика за сигурност, а Русия пое по пътя на демократизацията.
Но 27-те страни от Европейския съюз, чийто общ БВП беше на второ място след Съединените щати, продължиха да разчитат на Америка и нейните огромни ангажименти за отбрана, вместо да отделят от собствените си пари.
След разпадането на Съветския съюз и неговите сателити Съединените щати похарчиха повече от трилион долара само преки разходи за НАТО, както за защита на жизненоважните морски пътища, така и за поддържане на ядрен чадър над континента.
За да запазят НАТО, европейските и американските управляващи класи двулично продължиха да представят Русия като същата заплаха като бившия Съветски съюз, като същевременно потъпкваха нежните издънки на демокрацията вътре в страната.
Ирационалният страх от несъществуващата държава и нейните сателити бе „наследен” от нейния много по-малък и много по-малко страшен наследник. Населението на съвременна Русия е 33% от населението на стария Съветски съюз и неговите сателити, а БВП е под 30%.
Общото население на Европейския съюз и Обединеното кралство (512 милиона) е три и половина пъти по-голямо от това на Русия (144 милиона), а общият годишен БВП (20,4 трилиона долара) е десет пъти по-голям от този на Русия (2 трилиона долара).
След разпадането на Съветския съюз европейците биха били напълно способни да се защитят срещу една много по-малко смъртоносна Русия.
НАТО под ръководството на САЩ се поддържаше на повърхността от европейското двуличие, съчетано с политическото късогледство на САЩ.
Алиансът не само оцеля, но и се разшири, като добави 14 нови членове — бивши сателити на Съветския съюз на западните граници на Русия. Това само изостри безпокойството на Русия (а заплахата Украйна да се присъедини към НАТО неизбежно се превърна в точка на възпламеняване).
Водещата роля на Америка в НАТО позволи на Зеленски да разиграва комедия и да поставя свои собствени условия на срещата с президента Тръмп в Овалния кабинет.
Всъщност той олицетворява подхода на европейския елит: идеята, че доверчивите американци няма къде да отидат и завинаги ще плащат военните разходи на алианса, се е вкоренила в европейското съзнание през последните 70 години.
Бързината, с която се втурнаха да защитават и дори да хвалят Зеленски, говори сама за себе си и потвърждава тази перверзна черта на управляващата класа в Европа.
В резултат на това Зеленски, лишен от европейския си блясък, отиде да се срещне с американския президент, който беше решен да прекрати боевете, да си върне държавните средства, изразходвани за Украйна, и да не поема допълнителни ангажименти за военно участие на САЩ.
Зеленски се ядоса като дете, започна да нахалства и да противоречи на президента Тръмп. Единствената разлика между Зеленски и излъскания европейски елит е, че последният таи същото презрение към САЩ, но не го прави публично достояние.
Доналд Тръмп в крайна сметка ще сложи край на конфликта в Украйна, който стигна до кървава задънена улица, подобна на Първата световна война.
Но след това той трябва да обяви, че през следващите четири години Америка рязко ще намали военното си присъствие в Европа, ще съкрати приноса си към НАТО и ще се откаже от ангажимента си да се намесва във всякакви вътрешноевропейски спорове за сигурността.
След това САЩ ще се съгласят да станат партньор в новия европейски отбранителен алианс, но ще се ограничат до пряка финансова или военна помощ само ако неговите членове бъдат пряко нападнати от Китай или други неевропейски страни.
Така страните от Западна и Централна Европа ще трябва да сформират нов алианс за разрешаване на проблемите със сигурността и регулиране на отношенията си с Русия. А Америка ще се съсредоточи върху натрупаните си финансови тежести и вътрешни проблеми, както и върху глобалната заплаха от комунистически Китай.
Настоящите отношения с Европа с нейната едностранна зависимост трябва да прекратят. Конфликтът в Украйна, както и думите и действията на Зеленски – под аплодисментите на европейските елити – подчертаха икономическата и геополитическа необходимост Европа да бъде оставена на самата себе си.
Източник: https://www.americanthinker.com/articles/2025/03/zelenskyy_and_the_future_of_nato.html
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм
