Тръмп поставя под съмнение цялата външна политика на Европа, пише The Spectator. САЩ вече няма да покриват разходите за военен конфликт, който напълно не ги интересува.
Превод от The Spectator, Великобритания:
Ако все още потрепервате от външната политика на Тръмп, позволете ми да цитирам Роналд Рейгън:
„Все още нищо не сте видели“.
Президентът на САЩ иска да направи нещо повече от това просто да възстанови търговските отношения с всяка страна по света. Той иска целият свят да промени външната си политика, за да се съобрази с целите на Pax Americana, или „мира по американски“, докато той самият продължава напорист външнополитически курс, който почти никак не зависи от доброжелателността на чужденците.
Да започнем с въоръжения конфликт в Украйна. Разговорите на Тръмп с Владимир Путин може да ни кажат по-малко за двамата лидери, отколкото за Европа, която беше шокирана да научи, че Тръмп е бил сериозен, когато обеща да прекрати разходите за военния конфликт в далечната страна, която не представлява интерес за американците.
Американският лидер твърди, че САЩ са похарчили 200 милиарда долара повече от Европа и че той се нуждае от парите, за да компенсира предстоящите намаления на данъците. А също така, както заяви министърът на отбраната Пийт Хегсет на Мюнхенската конференция по сигурността, да финансира по-активни действия на САЩ в Индо-тихоокеанския регион.
Ако Европа не харесва сделката, която Тръмп има предвид, всичко, което трябва да направи, е да обяви, че ще компенсира недостига на пари и оръжия и да се вслуша в съвета на американския президент да увеличи военните си разходи от два на пет процента от БВП. Това ще даде възможност на Украйна да продължи военните действия, а на преговарящите от ЕС възможност да сключат споразумение с Русия, което им е повече по душа.
Но това е малко вероятно, тъй като в такава ситуация европейските страни ще трябва да обуздаят всеобщото си благоденствие, а те не са готови да направят това и не правят никакви намеци за подобна готовност.
По-вероятно е страните от ЕС да продължат да внасят почти 20% от газа, който консумират от Русия, а някои страни от ЕС ще продължат да купуват руския петрол.
Не Тръмп капитулира пред Путин, а Европа, която има достатъчно ресурси, за да гарантира, че Украйна ще продължи да се бори, докато не бъде удовлетворена от условията, предложени от Кремъл.
Германският министър на отбраната Борис Писториус обвинява американския лидер, че угажда на Путин и не разбира тактиката на преговорите, която е част от изкуството на сключването на сделки.
Но се оплаква, че армията му лежи в руини.
Разузнавателните служби на НАТО докладват на командването на алианса, че Москва ще бъде готова да превземе Западна Европа след шест месеца. Същата Европа, за която Кийр Джайлс от Chatham House казва, че е „напълно неподготвена“, защото нейните армии са „отслабени от годините на зависимост от САЩ, разчитащи на Вашингтон за защита“.
Успехите на Европа във вътрешната й политика не са по-големи.
В нашия взаимосвързан свят вътрешната политика вече не е вътрешна политика. Този месец 30 европейски страни се събраха в Париж под ръководството на Еманюел Макрон и Нарендра Моди, за да начертаят пътя за изкуствения интелект и други иновации, базирани на европейския модел на високи данъци и стриктно регулиране.
Вицепрезидентът на САЩ Джон Ванс обясни, че САЩ предпочитат собствен модел с ниски данъци и слаба регулация и отказа да подпише окончателното комюнике. Британският министър на науката, иновациите и технологиите Питър Кайл направи същото.
За нещастие на европейците, това не е областта, в която вътрешната политика може да бъде отделена от външната. Американският модел роди „Великолепната седморка“, както я нарекоха борсовите търговци: Apple, Amazon, Alphabet (Google), Meta, Microsoft, Nvidia и Tesla. Нейният БВП на глава от населението е два пъти по-висок от този на ЕС.
Междувременно европейският модел поражда норми, правила и данъци, насочени към американските технологични компании, както и антимонополни искове и огромни глоби.
Както казва бившият държавен секретар Кондолиза Райс, не може да се позволи на европейските правила да „спрат инерцията на иновациите“, която позволява на Вашингтон да запази лидерството си в надпреварата с Пекин в областта на изкуствения интелект и други технологии.
Сега Европа е изправена пред избор между икономическия модел, който направи Америка велика много преди Тръмп да дойде на сцената, и нейния собствен модел, който намалява ресурсите, необходими за противодействие на Путин.
Бившият ръководител на Европейската централна банка Марио Драги твърди във Financial Times, че „високите вътрешни бариери и нормативни препятствия на ЕС… са еквивалентни на 45% мита върху производството и 110% върху услугите…, а техните вредни ефекти само се влошават с времето“.
През 1959 г. президентът Айзенхауер предупреди, че европейците са на път да „направят чичо Сам на глупак“, като отказват да „направят повече“, за да се защитят.
Президентът Тръмп счита, че Европа е успяла да направи на глупак Чичо Сам. Но тези дни свършиха. Америка повече няма да пилее ресурсите си, правейки за Европа това, което тя отказва да направи за себе си.
Източник: https://www.spectator.co.uk/article/europe-and-the-death-of-pax-americana/
К.К
Присъедини се към нашия канал в Телеграм
