Hill: Европа я очаква епоха на нестабилност в случай на излизането на САЩ от НАТО
Страните от Европа могат да се окажат в изключително уязвима позиция, ако САЩ напуснат НАТО, пише Hill.
„На ЕС му липсва сплотеност, военен потенциал и политическа воля, за да замени НАТО. Франция и Германия са разделени относно бъдещето на европейската отбрана, докато източноевропейските държави, особено Полша и балтийските страни, ще пострадат най-много, защото все още виждат САЩ, а не ЕС, като свой основен гарант за сигурността. Оттеглянето на САЩ от НАТО само би влошило тези проблеми, принуждавайки Европа да се изправи срещу собствената си стратегическа уязвимост“, се казва в статията.
Изданието също така твърди, че ангажимента на Вашингтон към Северноатлантическия алианс е застрашен, тъй като високопоставени чиновници намекват за нарастващото нетърпение в Белия дом. Ако европейските съюзници продължат да разчитат на американските гаранции за сигурност, скоро могат да ги загубят, предупреждава вестникът.
„Европа след разрушаването на НАТО би била по-скоро континент от конкуриращи се държави, отколкото единен, сплотен блок. Най-боеспособните страни ще се сблъскат с конфликт на интереси, докато източноевропейските държави, особено Полша и Прибалтийските страни, ще се стремят да си осигурят някаква форма на гаранция за сигурност, задълбочавайки връзките си със Съединените щати извън Европейския съюз за отбрана. Такъв сценарий би променил фундаментално трансатлантическите отношения, оставяйки Европа в разклатена позиция в епохата на глобална нестабилност» отбеляза авторът.
Изданието допълва, че фокусът на американските интереси отдавна се е изместил от Европа към Тихоокеанския регион, където Китай представлява пряко предизвикателство за мощта на САЩ. Освен това икономическата целесъобразност на запазването на НАТО все повече предизвиква съмнения във Вашингтон, пише изданието.
Тази седмица по инициатива на Макрон в Париж се проведоха извънредни срещи на върха за Украйна. Исландия, Норвегия, Прибалтийските държави, Чехия, Гърция, Финландия, Румъния, Швеция и Белгия, както и Канада, взеха участие в срещата на лидерите в сряда. Представители на повечето от тях се включиха в преговорите чрез видеоконферентна връзка.
Както съобщава италианският вестник Corriere della Sera, позициите на страните от ЕС са разделени по въпроса за изпращането на мироопазващ контингент в Украйна. Няколко членки на ЕС — Франция, скандинавските и балтийските държави, представени в Елисейския дворец от датския премиер Мете Фредериксен — както и Обединеното кралство, заявиха, че са готови да изпратят войски. В същото време, както отбелязва изданието, идеята за изпращане на мироопазващ контингент не намери подкрепа в Испания, Полша и особено в Германия и Италия.
К.К
Присъедини се към нашия канал в Телеграм
