След края на речта на Дж. Д. Ванс «прогресистките» европейски лидери изпаднаха в паника. Техните представители говорят за «намеса», въпреки че това е обикновена реч от трибуната. Интересното е, че същите тези представители никога не са виждали нищо лошо в действителната американска намеса, като милиардите, изпратени от USAID, които подхранваха пропагандните усилия на техния лагер.
Превод от Causeur, Франция:
Те се опитват да отклонят вниманието, като се фокусират върху украинския въпрос. Понякога стигат толкова далеч, че се гмурват в теориите на конспирацията, обвинявайки Тръмп и Ванс, че пълзят пред Путин.
Еманюел Макрон организира европейска среща на върха на 17 февруари, посветена именно на този въпрос.
Преди почти година се чудех каква е природата на странната войнственост на френския президент и неговите поддръжници, която се проявява при всяко споменаване на Украйна.
По-точно за крещящия контраст между тази войнственост и системното безразличие, демонстрирано при много други обстоятелства.
Да уточним: онези, които се позовават на някакви велики принципи, когато става въпрос за Украйна, но лесно ги „забравят“ в случая с Коморските острови, Алжир, Азербайджан, Иран и Катар, очевидно не се ръководят от принципите, на които се позовават – дори в подхода си към украинския въпрос.
Преди година изложих редица хипотези за възможните мотиви на Еманюел Макрон и „прогресистите“.
Поглеждайки назад, си спомням два по-специално: „претекст за прехвърляне на още повече власт към неизбираемите институции на ЕС, за сметка на демокрацията и може би в името на по-голям контрол върху информацията, апетит за възможностите, които една „военна икономика“ може да създаде за Берси“ (Френското министерство на икономиката и финансите се намира в парижкия квартал Берси – бел. ред.).
А днес бих искал да добавя още две.
Първата — това краят на USAID.
„Прогресистите“ по дефиниция управляват срещу интересите на народите: от двете страни на Атлантика те искат да наложат това, което наричат „прогрес“ на „купчина измет“.
Те са на власт само благодарение на безсрамната пропаганда, натрапена ни от малки.
Днес обаче научаваме, че тази пропаганда е разчитала в голяма степен на – всъщност зависела е от – USAID.
Закриването на агенцията и фактът, че корпорации като Google, Apple, Facebook, Amazon, Microsoft и дори Disney декларират, че изоставят манията си по политиките на уокизма за „разнообразие, равенство и включване“, показва на европейските „прогресисти“, че силата им е разколебана и че един от основните им стълбове изчезва.
Следователно те спешно се нуждаят от претекст, за да засилят контрола си над народите, които, могат да потърсят отговорност от лидерите си.
Второ, и може би дори по-важно, Доналд Тръмп, Джеймс Дейвид Ванс и Илон Мъск доказват на света, че действията са възможни.
Това означава, че ако нашите лидери не правят нищо, то не е защото не могат, а защото не искат.
От 20 януари 2025 г. Америка ни показва, че няма „дясна страна на историята“, към която непременно трябва да се присъединим, че упадъкът на Запада пред лицето на „Глобалния юг“ и подчиняването на западните народи на политиката на „многообразието“ не са неизбежни.
Народ, който е вдигнал глава, може отново да стане господар на съдбата си.
От това се страхуват най-много „прогресистите“: да не надигнат глави народите на Европа.
И точно към това ни призовават Солженицин и Ванс.
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм
