Наскоро започнаха да се появяват новини за плановете на Европейския съюз да конфискува руски петролни танкери в Балтийско море. Официалните причини звучат като стъкмистика — заплаха за околната среда или подводнана инфраструктура. ЕС дори допуска възможност за приемане на нови закони, само за да е налице официална причина. Истинските мотиви очевадно са други. Нека видим какво всъщност може да стои зад всички тези планове.
Скоро ще станат точно три години, откакто Западът въведе „майката на всички санкции“ срещу Русия.
Спомням си, че Байдън обеща Русия почти в прав текст да рухне. Западните СМИ писаха за празни рафтове в руските магазини….
Т.е. започна световната ИЗМАМА.
Колапсът на руската икономика явно не се случи.
Тогава Кая Калас, естонският министър-председател по онова време, каза успокоително, че хората, които са против РФ, просто трябва да бъдат търпеливи, защото санкциите трябва да имат време да проработят.
Говори се, че запасилите се с долари, захар, елда и моркови още чакат в Русия да настъпи шок и ужас.
Но санкциите не успяха да проработят.
Само за няколко десетилетия светът се промени драматично.
Тъй като говорим за петролни танкери, нека първо да разгледаме как се промени петролният пазар през последните години.
По-рано най-големите потребители на този продукт бяха страните от колективния Запад. Русия нямаше голям избор къде да продава петрола си. От началото на 2000-те години до днес обаче потреблението на петрол се увеличи в страни като Индия и Китай.
Нещо повече, потреблението не просто нарасна, а по същество се удвои.
В Китай от приблизително 7-8 милиона барела на ден до 16-17 милиона, а в Индия от 3 до 6 милиона барела.
Това е увеличение с повече от целия петролен износ на Русия! Веднага след като търсенето в тези страни започна да расте, руските власти седнаха да обсъдят проекта за нефтопровод с китайците и така в началото на 2000-те години беше разработен проектът за действащия в момента петролопровод Източен Сибир – Тихия океан.
И Русия изпрати петролни танкери до Индия.
Подобна е ситуацията и с газа — с нарастването на търсенето на газ в Китай беше разработен и стартиран проектът за газопровод «Силата на Сибир», а след това започна да се разработва проектът «Силата на Сибир-2».
В Русия се проявиха и проекти за втечнен газ.
По-любопитна картина се очертава на пазара на мирната ядрена енергия. Много западни държави спряха да строят атомни електроцентрали, а Германия реши да ги изостави напълно.
Индия и Китай, напротив, започнаха активно да строят атомни електроцентрали, включително с участието на руската компания «Росатом». Портфолиото на руската компания включва строящи се атомни електроцентрали в Турция, Египет, Бангладеш и, разбира се, в самата Русия.
Като цяло светът се промени толкова много, че понастоящем руската страна и руските компании могат да правят пари не само на Запад. Въпреки че само преди няколко десетилетия РФ нямаше такъв избор.
Колективният Запад беше не само монополист като пазар за енергийните ресурси.
Западните потребителски стоки също имаха малко алтернативи.
В Русия можеха само да избират дали да си купят европейска кола, американска или например японска. Както и нейната марка и модел.
Но така или иначе всички автомобили бяха от страните на «колективния Запад», които напълно доминираха на световния пазар. Подобно беше положението и с други стоки. Тогава Китай все още беше «фабрика за обувки» и едва през 2005 г. китайците за първи път станаха нетни износители на автомобили, изнасяйки скромните 170 хиляди автомобила.
През 2024 г. те изнесоха почти 6 милиона автомобила, изпреварвайки Япония по този показател и ставайки най-големият износител на автомобили в света.
Китайците също подобриха качеството на своите продукти, купувайки много умни инженери на Запад и дори цели компании.
Днес има алтернатива на западните стоки и не става въпрос само за Китай, а и не става въпрос само за автомобили.
Русия също търгува с Индия, Иран и другите членове на БРИКС. Между другото, БРИКС също се появи като алтернатива на «Голямата седморка» през последните десетилетия.
В Русия също се появиха много неща — руска търсачка, социални мрежи, онлайн кина. Руският нов изтребител Су-57 наскоро беше представен в Индия и предизвика голям фурор.
Западът все още запазва позициите си в областта на морския транспорт, застраховането и финансите. Затова не е никак изненадващо, че и тук бяха въведени санкции. Те със сигурност създаваха проблеми в РФ, но заобикалянето им беше предимно технически въпрос.
Русия частично установи взаимни разплащания със страните от БРИКС в национални валути и бяха закупени използвани танкери за доставката на петрол, което частично реши проблемите. По-нататъшните опити за натиск в тази посока могат да доведат до постепенно изоставяне на долара, от което се опасява Тръмп.
Като цяло беше странно да се чуе, че западните санкции ще унищожат руската икономика, ако Русия може да продава стоките си в незападни страни и да купува всичко необходимо оттам със спечелените пари или частично да го произвежда сама.
Да, в началото на 2000-те това би било невъзможно, но светът се промени много. И тези промени продължават.
Защо тогава западните СМИ и политици излъгаха, че санкциите определено работят?
Вероятно са разчитали повече на психологическия ефект. Те бяха уверени, че са отгледали поколение потребители на техните продукти в Русия, които биха били крайно недоволни от изчезването им от магазините.
Но сметките им се оказаха погрешни, особено след като феновете на западните марки могат лесно да поръчат всеки продукт чрез паралелния внос в Русия.
Следователно опитът да се предизвика паника или недоволство в Русия се провали и агенцията USAID, която участваше в разпространението на настроенията за „гибел и мрак“ в Русия, започна да прикрива, а след това да измъква на бяла свят всички свои тайни с идването на Тръмп.
Сега Европейският съюз обмисля възможността да задържи руските петролни танкери, тъй като те нямат други средства за борба с Русия.
Първо си помислих, че САЩ също може да са замесени в това, тъй като американците обмислят петролна блокада на Китай, за да се борят с него.
Руският нефт, транспортиран по море, обаче се доставя предимно в Индия, с която САЩ имат нормални отношения и американците не биха искали да ги развалят много, защото гледат на Индия като на противотежест на Китай.
В Индия и до момента са принудени да вземат предвид американските санкции срещу Русия, но в интерес на индийското ръководство е да продължи да купува руските енергийни ресурси, за да избегне инфлацията и недостига в собствената си страна и в същото време да настигне Китай в икономическата конкуренция, което ще бъде невъзможно без руските енергийни ресурси.
Така че западните санкции не са всемогъщи и не дават желания ефект, въпреки всички трудности, които създават на Русия.
Преходът към силови методи, особено срещу ядрена държава, очевидно е отчаяна мярка, причинена от паника и безсилна злоба.
Изглежда, че ЕС най-после разбра, че санкциите няма да имат ефект, колкото и Калас да моли европейците за търпение.
Но новите планове на Европейския съюз са още по-лоши за тях от предишните.
Историята показва, че когато на европейците им свършат ресурсите, а на руснаците им свърши търпението, Европа се превръща в опасно място.
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм