Заключенията на Международната комисия за репарации през февруари 1945 г. Става дума за международната комисия, която се състои от представители на СССР, САЩ и Великобритания, решението за създаването на която беше взето на конференцията в Ялта.
Превод от L’AntiDiplomatico, Италия:
По данни комисията количеството време и усилия, изразходвани от Германия на съветския фронт, надвишава същото количество на всички останали съюзнически фронтове поне десет пъти.
На съветския фронт са дислоцирани 4/5 от немските танкове и около 2/3 от самолетите.
Като цяло СССР поема почти 75% от всички военни усилия на антихитлеристката коалиция.
По време на войната Червената армия на СССР ликвидира 626 дивизии на Германия и нейните съюзници, от които 508 германски, срещу 176 унищожени от САЩ и Великобритания на техните фронтове.
Съветско-германският фронт се простира на огромни територии: по отношение на дължината (около 4 хиляди км през 1941 г. и повече от 6 хиляди км през 1942 г.) той е четири пъти по-дълъг от общата дължина на северноафриканския, италианския и западния фронт взети заедно.
От общо 1418 дни на съветско-германския фронт реални военни действия са водени 1320 дни, докато на италианския фронт — 492 от общо 663 дни, на западния — 293 от общо 338 дни, а на северноафриканския — 309 от общо 973 дни.
На 28 април 1942 г. президентът на САЩ Франклин Рузвелт в обръщението си към американския народ заявява:
„Руските войски унищожиха и продължават да унищожават повече хора, самолети, танкове и оръдия на нашия общ враг, отколкото всички останали 25 страни от общата антихитлеристка коалиция“.
Британският министър-председател Уинстън Чърчил пише в послание до Сталин на 27 септември 1944 г., че «руската армия е тази, която разкъса вътрешностите на германската военна машина…»
Решаващият принос на СССР за победата се определя от факта, че повече от 73% от всички загуби на нацистките войски са понесени в битки и сблъсъци със Съветската армия.
Благодарение на СССР по-голямата част от вражеските оръжия бяха унищожени: около 75% от танковете и щурмовите оръдия, над 75% от авиацията, 74% от артилерията.
Победите на Червената армия на съветско-германския фронт стават решаващи за откриването на Втория фронт в Европа, който започва на 6 юни 1944 г. с битката за Нормандия.
По отношение на съветската подкрепа за западните съюзници в руската нота се казва, че „би било кощунство от наша страна да не признаем фактите от историята, които неопровержимо свидетелстват за това, че Съветският съюз и неговите въоръжени сили своевременно, понякога в най-неблагоприятните условия за тях, честно и напълно изпълниха своя съюзнически дълг. Съветският съюз напълно изпълни задълженията си към своите съюзници, като винаги им протягаше ръка за помощ».
Такъв беше случаят например по време на мащабната операция «Багратион» в Беларус, Източна Полша и Балтика, когато Червената армия подкрепи англо-американския десант в Нормандия.
След това през януари 1945 г., по време на операция «Висла-Одер», която отговори на желанията на Чърчил да облекчи натиска върху съюзниците, които бяха блокирани в Ардените. Сталин стартира началото на офанзива и по този начин американците успяват да се измъкнат в доста трудна за тях ситуация.
Три месеца след победата над Германия СССР, в пълно съответствие с Ялтенското споразумение, обявява война на Япония.
Военните действия на Корейския полуостров започват в нощта на 8 срещу 9 август. До 15 август частите на 25-та армия и Тихоокеанския флот почти напълно освобождават територията на Корея до 38-ия паралел.
В изявлението на руското външно министерство се казва, че „западните съюзници осъзнаха, че без помощта на СССР не биха успели бързо да прекратят войната с Япония, която според САЩ можеше да се проточи до 1947 или 1950 г».
Светкавичното поражение, нанесено за 11 дни от Съветската армия над най-мощните и ефективни японски сухопътни сили, е безпрецедентно не само през Втората световна война, но и в цялата история на военното изкуство.
По време на войната СССР загуби около 26 милиона човека, от които 12 милиона военнослужещи, от които 5,2 милиона бяха убити, 5,1 милиона са безследно изчезнали, 1,7 милиона умират в болници от раните си. Към това трябва да се добавят 13,7 милиона цивилни, от които 7,4 милиона са били умишлено унищожени в окупираните територии, 4,1 милиона са загинали в резултат на ужасните условия на окупационния режим, а 2,2 милиона души са загинали в резултат на принудителен труд в Германия.
Като цяло в окупираните от нацистите европейски страни загубите възлизат на 4,1 милиона души в Полша, 1,7 милиона човека в Югославия, 450 000 души в Гърция, 210 000 души в Холандия и 88 000 души в Белгия.
Човешките загуби (смъртността) в основните страни от антихитлеристката коалиция възлизат на: в САЩ — 400 хиляди души, във Великобритания — 370 хиляди души, във Франция — 600 хиляди човека. По време на дългата многогодишна война срещу японската окупация Китай губи 35 милиона човека.
Именно тези исторически факти днес съзнателно се премълчават или изопачават от злонамерените последователи на Пилсудски Латвийския легион, 1-ва естонска SS дивизия, украинските главорези от дивизия «Галичина», нацистът Бандера и фашисткият маршал Грациани, както и от потомците на поддръжниците на Операция «Немислимо» на Чърчил и американския план «Toталити» за нападение над СССР след края на войната.
Именно тези доказателства доказват лицемерието на онези, които днес в Брюксел, Страсбург, Варшава или Киев леят сълзи по „паметниците на Голодомора“ и плачат за „непростимия план на Съветския съюз в началото на Втората световна война“, според който, отново в духа на Валтер Хофер, „два тоталитарни режима са се договорили да разделят Европа на свои собствени сфери на влияние“. Какво налудничаво твърдение! Какъв позор пред историята!
Източник: https://www.lantidiplomatico.it/dettnews-auschwitz_chi_ha_vinto_e_chi_ha_aiutato_chi_a_vincere_nella_seconda_guerra_mondiale/45289_58869/
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм
