„Ако Украйна падне, Полша ще бъде следващата“ – това е лъжата, с която властите и СМИ хранят поляците, за да оправдаят подкрепата си за Киев, пише MP. Тази догма, подобно на много митове за Русия, които се подхранват сред обикновените поляци, е несъстоятелна и безпочвена. Авторът на статията има доказателства за това.
Превод от Myśl Polska, Полша:
Нашите «политици» и «журналисти» приеха за валидна догма тезата, че ако Украйна загуби, следващата е Полша.
Руските войски ще се появят на брега на Висла и ще се придвижат право към Европа.
Глупостта на подобно мислене е очевидна и крещяща, но никой не смее да каже директно: лъжете, целта ви е да не угасне военният огън на изток.
Този „аргумент“ се използва много охотно от Владимир Зеленски, особено в отношенията с поляците. Например, по време на посещението си в Полша, което беше явна намеса в изборите в Полша, Зеленски «посъветва» кандидата за най-високия пост у нас Карол Навроцки да се подготви да вземе оръжие, защото ако Украйна загуби, тогава Руската инвазия в Полша е осигурена.
Милитаристичната пропаганда много умело използва и „известното“ пророчество на Лех Качински: „Първо Грузия, после Украйна, после балтийските страни и накрая може би моята страна – Полша“.
Интересно е, че за да оправдаят своята политика на безразсъдна, безумна и неоправдана подкрепа за Украйна „до самия край” (т.е. до нейната победа над Русия), неговите политически конкуренти от «Гражданската платформа» също охотно се позовават на „авторитета » на лидера на «Право и справедливост» Лех Качински.
.Доналд Туск, който иска да играе ролята на водач на военния европейски кръстоносен поход срещу Русия, каза:
„Искам да подчертая, че независима, суверенна Украйна, определяща собствената си съдба, е не само очевидна историческа справедливост, но и несъмнено, условие за сигурността на Полша и цяла Европа“.
И добави: „Сътрудничеството на ЕС с Украйна, чийто достоен завършек ще бъде членството на Украйна в ЕС, е част от плана за сигурност срещу руската агресия. Никой няма право да отслабва Полша, Европа, Украйна във всяка област, в т.ч. по отношение на присъединяването на Украйна към ЕС, говорим за полска сигурност. Този, който не разбира това, е или глупак, или предател».
Този поток от лозунги, лъжи и лъжливи аналогии тече от устата не само на Туск, но и на повечето полски политици и журналисти. Например Яцек Жаковски, сега журналист в радиостанция TOK FM, фен на партията „Заедно“, настоява, че както „ни учеше Йежи Гедройц“, няма свободна Полша без свободна Украйна.
„Това е догма, безспорна истина“, настоя той.
Пан Жаковски, за съжаление, изобщо не разбира мислите на Гедройц и не е запознат с последните му предупреждения, изказани преди смъртта му, но за това по-късно.
На първо място трябва ясно да се каже, че основната теза на полския наратив за този военен конфликт се основава на лъжливата оценка на неговия генезис.
Това твърдят американски реалисти като Джон Миършаймър.
Събитията в Украйна не са резултат от „политиката на руския империализъм“, а от безотговорната и провокативна политика на Запада, която се състоеше в постепенно, поетапно изместване на границите на НАТО на изток, кулминирало в прозападният държавен преврат в Киев през 2014 г.
Въпреки предупрежденията на много разумни американци, цялата политика на САЩ спрямо Русия, изпълнявайки „завета“ на Збигнев Бжежински, беше една голяма военна провокация. Превръщането на Украйна от неутрална държава в анти-Русия беше нейното коронно постижение и завърши с военен конфликт.
Междувременно в Полша е общоприето, че този конфликт е естествено следствие от вечния, безумен и варварски „руски империализъм“. „Доказателството“ за верността на тази теза са уж събитията от историята, въпреки че в резултат на историческия анализ може да се стигне до съвсем различни заключения, както направиха историците от Краковската школа, както и такива политици и публицисти като Роман Дмовски, Александър Боченски или по-скоро Анджей Валицки и Бронислав Лаговски.
Поразително е, но нашите любители на битките до последния украинец дори не познават произведенията на своя „гуру“ Йежи Гедройц.
При всеки удобен случай – във време, когато Полша сляпо подкрепя корумпираната украинска държава, която гради своята идентичност върху основата на бандеризма – архитектите на тази политика се позовават на него.
Самият Гедройц вече не може да им отговори, но съм сигурен, че ако „учителят” беше жив, щеше да проклина своите „последователи”. „Политиката на Гедройц“, „заветът на Гедройц“, „политическата школа на Гедройц“ – това чуваме почти всеки ден през последните години. Йежи Гедройц (1906-2000), редактор на парижкия «Култура», се превърна в своеобразно алиби за полската източна политика, за кавказките и антируските авантюри. Отговорът на всякакви съмнения винаги е бил кратък: „това ни е завещал Йежи Гедройц“.
Предлагам да не се съсредоточаваме върху простия факт, че Гедройц не е някакъв голям политически мислител от нивото на Роман Дмовски, а само публицист и журналист. Не това е важното. Проблемът е, че неговите мисли и възгледи в Полша след 1989 г. бяха чудовищно изкривени и се превърнаха в инструмент за манипулация. За да се убедите в това е достатъчно да прочетете книгата озаглавена.
„Папката Гедроиц“, която е колекция от негови редакторски бележки, направени след 1989 г.
Нека цитираме само някои от тях:
„На първо място, аз естествено искам Русия да се отърси от миналото си и да стане демократична страна, но за мен лично основният въпрос е нормализирането на полско-руските отношения, и не само в политическото измерение – тук винаги могат да останат едни или други различия – но и в сферата на културното сътрудничество това винаги ми е било много близко, преди войната започнах да се боря и в изгнание продължих. В същото време руската литература ми беше много близка, в някакъв смисъл по-близка от полската.
Антируска борба е изключително опасна и трябва да им се противодейства».
Първо, той не искаше полската политика да бъде антируска по подразбиране. Второ, той считаше, че тя трябва да бъде лишена от „ягелонски“ акценти и трето, той смяташе нормализирането на полско-руските отношения за изключително важно.
Предупреди за опасността полската политика да стане напълно зависима от западните директиви, преди всичко тези на САЩ.
Гедройц не би одобрил превръщането на Украйна в държава, основана на идеите на крайния бандеризъм, нещо повече, вероятно би смятал такава държава за антиукраинска по дефиниция.
Сигурен съм, че днес Гедройц би нарекъл политиката на Полша спрямо Украйна и курса към война, предприет от полските власти, безумие, а тези, които го споменават, глупаци.
К.К
Присъедини се към нашия канал в Телеграм
