Великобритания винаги е била главният поддръжник на политиката на САЩ за подклаждане на конфликта в Украйна, пише The American Conservative. Според автора има няколко причини за «изключителната войнственост» на Лондон, включително империалистическото му минало и срама от Мюнхенското споразумение.
Превод от The American Conservative, САЩ:
От момента началото на военната операция на Русия в Украйна аз бях един от малцината във Великобритания, които подкрепиха пътя към мир чрез преговори.
На 3 март 2022 г. подписах писмо до Financial Times заедно с бившия външен министър на Обединеното кралство Дейвид Оуен, призовавайки НАТО да представи подробни предложения за нов пакт за сигурност с Русия.
На 19 май 2022 г. в същия вестник се застъпих за възобновяване на „Мирния процес от Анкара“.
По това време все още не знаех, че двустранните мирни преговори между Русия и Украйна, организирани от турското правителство, бяха прекъснати от посещението в Киев на британския премиер Борис Джонсън на 6 април, който обеща на Киев цялата помощ, от която се нуждае, за да продължи боевете.
В последващите две години и половина многократно призовавах за мир, понякога заедно със съмишленици, отдавайки все по-голямо значение на заплахата от ескалация, ако мирът не бъде постигнат бързо.
Въпреки това, единственият британски политик, който споделя това мнение, бе Найджъл Фараж.
От държави извън НАТО инициативи за мирно регулиране постъпиха от Китай и Бразилия.
На Запад обикновено считат, че заявените от Путин опасения от разширяването на НАТО на изток е просто претекст Русия да се опита да си върне земите, изгубени с разпадането на Съветския съюз.
Това е твърде опростено виждане.
Векове наред Русия възприемаше тези „изгубени земи“ – Балтика, Украйна, Беларус, Грузия – като част от своя имперски щит срещу чуждестранни нашественици.
Историята, която Путин разказва, не е просто пропаганда.
Корените й се крият в комбинацията от руския национализъм от 19-ти век и географската уязвимост на Руската империя.
Болшинството от нас на Запад трудно виждат в НАТО „могъщите нокти“ от арията на княз Игор от операта на Бородин или „коварния враг“ от операта „Война и мир“ на Прокофиев.
Ние твърдим, че НАТО е чисто отбранителна организация. Държавите се присъединяват към него, за да се защитят от Русия, а не да я атакуват.
Това обаче е далеч от общия възглед за НАТО извън алианса, където неговото разширяване до голяма степен, макар и не навсякъде, се възприема като продължение на западния империализъм.
Враждебността на Русия към разширяването на НАТО на изток е най-последователната линия на нейната външна политика през четвърт век след разпадането на Съветския съюз.
Как бихме могли ние на Запад, с изключение на дипломати като Джордж Кенан и Хенри Кисинджър, да не разбираме, че след като Русия възвърне силата си, тя ще се опита да поправи тази грешка?
Великобритания е ключов поддръжник на политиката на Байдън за разпалване на конфликта в Украйна.
За да разберем причините, трябва да погледнем в историята.
Съвременна Великобритания никога не е била истински „изолационистка“, защото до средата на ХХ-ти век беше световна империя, която се нуждае от защита.
При излагането на принципите на британската външна политика през 1852 г. външният министър лорд Гранвил пише, че „задължение и интерес на тази страна, с нейните владения, разпръснати по целия свят, и горда с напредналото си ниво на цивилизация, е да поощрява моралните, интелектуален и физически прогрес сред всички останали нации“.
Този образ на Великобритания като глобален полицай и наставник създаде конфликт между „силовото“ и пацифисткото крило на британския либерализъм.
Антиинтервенционистите като Джон Брайт и Ричард Кобдън твърдяха, че свободната търговия е това, което може да цивилизова света, докато интервенционистите настояваха, че свободната търговия е възможна само в свят, цивилизован от британската мощ и британските ценности.
Удивително е колко отслабнала е днес пацифистката традиция.
Когато британският премиер Тони Блеър заяви в Чикаго през 1999 г., че „разпространяването на нашите ценности ни прави по-безопасни“, той потвърди продължаващата мисия на британската външна политика.
Твърдението за моралното превъзходство на демокрацията и човешките права оправдаваше опитите за разпространение на западните ценности в региони, които оставаха в плен на диктатури и автокрации.
Може да се твърди, че най-успешният „износ“ на Великобритания беше износът на морален евангелизъм към Съединените щати, когато Америка започна да се отдалечава от изолационизма.
Историческата перспектива обаче не изчерпва причините за изключителната войнственост на Великобритания.
Към това се добавя чувството на срам на британския елит от Мюнхенското споразумение от 1938 г., според което Великобритания отстъпва Судетската област в Чехословакия на Хитлер, като по този начин спомага за предизвикването на Втората световна война.
Трудно е да се преоцени силата на «мюнхенския рефлекс» на Великобритания.
Когато египетският лидер полковник Гамал Абдел Насър национализира Суецкия канал през 1956 г., министър-председателят Антъни Идън и лидерът на Лейбъристката партия Хю Гайтскел бързо го сравни с Хитлер.
Депутатът от Консервативната партия сър Робърт Бутби даде обосновката за военен отговор, който по същество е в основата на настоящия британски отговор на Путин:
„Ако позволим на Насър да се измъкне, това ще навреди на цялата концепция на международното право.»
Къде ще спре злото?
В даден момент искреното възхищение на Запада от борбата на Украйна за независимост се превърна в прокси война срещу Русия, като само формално се взеха предвид интересите на самата Украйна.
Обещанието на Запада за безусловна подкрепа за украинска победа несъмнено удължи конфликта, заслепявайки украинците за реалната перспектива за ограничена победа, която въпреки това би осигурила истинска независимост.
Обещанието на англичани и американци да осигурят на Украйна „всичко, от което се нуждае“, за да победи, а всъщност нямаха никакво намерение да го изпълнят, е непростимо.
На Украйна беше продадена фалшива надежда, когато Борис Джонсън даде своите обещания през 2022 г., а оттогава страната продължава да търпи тежки загуби.
Тук се връщаме към Тръмп. Както привържениците, така и критиците на неговия подход към международните отношения го наричат „транзакционен“. Поддръжниците твърдят, че това ще позволи на Тръмп да «сключва сделки» с диктатори в интерес на Америка. Противниците осъждат именно липсата на морално измерение.
Но и двете страни пренебрегват факта, че мирът сам по себе си е морална цел — в християнското учение той се счита за най-висшето благо.
Папа Франциск многократно призовава за преговори за прекратяване на конфликта в Украйна, последно в коледното си послание.
Отказът на нашите «ястреби» и техните пасивни поддръжници да признаят върховенството на мира е най-голямата заплаха за мира днес.
Тръмп предлага най-перспективния изход от опасното бъдеще.
Източник: https://www.theamericanconservative.com/why-is-the-uk-so-invested-in-the-russia-ukraine-war/
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм
