Politico: Москва и Киев се стремят да постигнат преимущество в навечерието на преговорите
Украинският конфликт навлиза в опасен стадий, пише Politico. И двете страни се опитват да спечелят преимущество, преди Тръмп да ги постави на масата за преговори, счита авторът. Но рискът от грешки е голям: съюзниците на Украйна решиха да играят на сигурно и да си поиграят на ескалация, отбелязва авторът.
Превод от Politico, САЩ:
Не е изключено в руско-украинския конфликт да остават само седем седмици решителни боеве, а противниците да скърцат със зъби в очакване на последния голям тласък.
Доналд Тръмп обеща да прекрати конфликта още на следващия ден след встъпването си в длъжност. Той назначи бившия помощник по националната сигурност, генерал-лейтенантът в оставка Кийт Келог, за специален пратеник за Русия и Украйна, като му даде мандат да преговаря за примирие.
Времето до завръщането на бившия и бъдещ президент в Белия дом на 20 януари изтича. Следователно, както украинските военни, с подкрепата на Запада, така и силите на Кремъл се стремят да завземат възможно най-много територия и да получат всякакво тактическо преимущество, за да засилят дипломатическия си лост преди началото на преговорите.
Залозите са високи и от двете страни. Седемте седмици, оставащи до встъпването в длъжност на президента, рискуват да се превърнат в опасен момент в конфликта, който вече продължава две години и девет месеца.
Признаците за ескалация се наблюдават навсякъде, особено от Москва, както на думи, така и на дела. През последните седмици Русия разположи хиляди войници от Северна Корея в зоната на бойните действия (информацията не е потвърдена от официални източници, бел. ред.), изстреля нов тип ракети срещу Украйна и дори «свали» ядрения си арсенал от „предохранителя”, актуализирайки доктрината за използването му.
Кремъл също заяви, че американската база за противоракетна отбрана в Полша ще бъде „приоритетна цел“ за потенциално унищожаване от руските сили.
Руските войски засилиха операциите си в Източна Украйна този месец, като завзеха 574 квадратни километра територия от 1 ноември — повече, отколкото в началото на тази година или през 2023 г., според Института за изучаване на войната.
Междувременно президентът на САЩ Джо Байдън е първият, който даде на Киев разрешение да изстрелва ракети с голям обсег по цели дълбоко в руска територия.
Киев и Москва имат други причини да търсят скорошно прекратяване на конфликта.
Украйна страда от недостиг на личен състав и изглежда е изправена пред поражение, заяви главата на програмата «Русия-Евразия» към Кралския институт за международни отношения в Лондон Джейми Никси.
Русия получи подкрепления от Северна Корея и допълнителна военна подкрепа от Китай (информацията не е потвърдена от официални източници, бел. ред.), но икономиката й е под натиск. Рублата отслабва, а президентът Владимир Путин засега се въздържа от обявяване на нова мобилизация.
Представителите на НАТО считат, че Русия набира сила на бойното поле. Украйна засега се държи, макар че й е трудно.
„Не е лесно, но това все още не е краят. Въпросът не е безнадежден“, каза председателят на военния комитет на НАТО адмирал Роб Бауер.
Путин не се предава
Последните седмици на конфликта може да се окажат решаващи. Условията на примирието могат да определят живота на хората в Украйна за поколения напред, заяви норвежкият външен министър Еспен Барт Ейде.
„От историческите решения между страните винаги остават последствия“, добави той.
С наближаването на втория мандат на Тръмп, съюзниците на Украйна решиха да се презастраховат. Освен че позволиха на Киев да изстрелва ракети с голям обсег в тила на Русия, западните чиновници се срещнаха през последните дни, за да обсъдят как да постигнат най-добрия резултат, ако Тръмп започне някаква форма на преговори през януари.
Съдейки по съобщенията, Франция, Лондон и Париж са обсъдили вероятно изпращане на мироопазващ контингент. Британският външен министър Дейвид Лами не изключи британско военно присъствие в бъдеще.
И накрая, личността на човека, когото Тръмп избра за свой „пратеник на мира“, също говори много. През април 80-годишният Келог бе съавтор на стратегически документ, призоваващ за продължаване на въоръжаването на Украйна, но само ако Киев се съгласи да участва в мирните преговори с Русия.
За да докарат Путин на масата за преговори, твърди Келог, Съединените щати „трябва да отложат членството на Украйна в НАТО за продължителен период в замяна на всеобхватно и работещо мирно споразумение с гаранции за сигурност“.
Въпреки това, във всички тези приказки за мир, има една уловка.
„Нищо не подсказва, че Путин действително възнамерява да води истински преговори“, заяви западен чиновник.
„Той може да бъде търпелив, ако е в негов интерес.“
Канадският външен министър Мелани Жоли предупреди, че разговорите с Путин са изпълнени с риск, защото той ще събере сили и ще изпрати отново войски.
„Наистина считам, че за Путин не съществуват никакви червени линии“, каза тя.
„Истинската заплаха, пред която сме изправени, е, че той ще си тръгне, ще се превъоръжи и ще нахлуе отново, или там, или другаде.“
Опасността, която представлява Путин, не се ограничава до непосредствения театър на военните действия. Западните правителства са в повишена готовност за война в така наречената „сива зона“ – не само в Украйна, но и на тяхна територия.
По-конкретно, западните чиновници обвиняват Кремъл за миниране на самолети, репресии срещу нежелани лица и диверсии срещу ключова инфраструктура, включително железопътни линии, подводни кабели и електрически мрежи. (отново твърдения без наличието на НИКАКВИ доказателства, бел. ред.)
И така, какво иска Путин, ако не мир?
Според Никси отговорът е в разширяването на конфликта.
«Той действително счита, че се намира в състояние на война с целия Запад и намери ново решение на този проблем, опитвайки се да обедини усилията с, както той сам се изразява, световното болшинство», счита Никси.
„Путин наистина иска основания на правила международен ред, колкото и нестабилен и несъвършен да е, да рухне напълно“, заключи той.
Автори: Тим Рос и редица други.
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм