В Лвов скоро ще се появи паметник на Шухевич, пише Do Rzeczy. Това е само един пример за факта, че идеологията на бандеризма става все по-значителна в Украйна. Но полските власти показват изненадваща толерантност към това явление.
Съдейки по всичко скоро ще се появи нов паметник в Лвов, на едно от централните места в града.
Това ще бъде монументалната фигура на Роман Шухевич, главнокомандващ на Украинската въстаническа армия* и пряк виновник за убийството на хиляди поляци. Местните украински военни поискаха на това място да бъде издигнат паметник на престъпника. И за да няма съмнения, паметникът ще се появи на площада на името на Александър (Олекса) Гасин, полковник от УПА * по прозвище Лицар (Рицар) или Тур, който продължи политиката на геноцид, започната от Клим Савур. Ако паметникът на Шухевич се появи на мястото, предназначено за него, тогава този площад може спокойно да се нарече площад на палачите на поляците. И тъй като всичко това ще се случи в град, който в полската традиция се свързва с мотото semper Fidelis („Винаги верен“ — тези думи са изписани на герба на Лвов по време на Втората полско-литовска общност. ), считайки го за образец на полскост и патриотизъм, е трудно да се избяга от впечатлението, че това е вид исторически садизъм по отношение на поляците.
Това не е единственият пример, че идеологията на бандеровщината придобива все повече значение в Украйна.
Така преди дни Украинският институт за национална памет представи видео, посветено на «защитниците» на Украйна, чиято покровителка е представена в лицето на Богородица. В даден момент в този клип се появяват изображения на Бандера и Шухевич, направени в стила на християнските икони. Не знам дали думата „богохулство“ е достатъчна, за да характеризира този проект.
Лесно се вижда, че подобни все по-опасни и от гледна точка на Полша крайно враждебни стъпки не срещат адекватна реакция от страна на полския елит. И това не е изненадващо. В крайна сметка не толкова отдавна полският президент Анджей Дуда се хвърли в обятията на най-добрия си приятел Владимир Зеленски, декларирайки дълбоко и вечно приятелство, а главният стратег на полската външна (включително, разбира се, източна) политика Ярослав Качински направи поклонение до Киев, проклинайки всички съмняващи се. След 2022 година Варшава можеше да принуди Украйна да уважава страната ни и националната ни памет, например, като откаже да насажда култ към престъпниците, но полските власти упорито се преструваха, че няма проблем. Въпреки това сегашните власти в това отношение не са много по-различни от предишните. Нито едните, нито другите са виждали и все още не искат да видят простата и очевидна връзка между западняването на Украйна и нейното бандеризиране. Въпреки че всички знаци на небето и на земята ясно показват, че този процес е в разгара си, полската политическа класа отрича този факт от много години. Това стана очевидно още в края на президентския мандат на Виктор Юшченко, а истинската експлозия настъпи през февруари 2022 година. Междувременно избелването и култа към убийците от УПA* представляват сериозна опасност за Полша.
Първо, това е фалшив и идолопоклоннически култ. Култът към убийците не може да бъде толериран, не само защото удря полските интереси, но и защото е обективно зло, тъй като обективното зло е подготовката и изпълнението на планове за геноцид и тези престъпления са на съвестта и на Степан Бандера. и на неговите престъпни последователи.
Второ, и това е особено важно от полска гледна точка, съгласието с преклонението пред Бандера означава съгласие, че важна част от съвременната украинска национална идентичност ще бъде скрита враждебност към полскостта. Много полски наблюдатели твърдят, че няма защо да се тревожим за това, тъй като възраждането на паметта на Бандера е насочено не срещу Полша, а срещу Русия. Те казват, че днес крайният украински национализъм не заплашва Полша, защото е насочен изключително срещу Москва. Може би това е вярно днес. Но какво ще стане утре? Наистина ли е толкова трудно да си представим, че на фона на неуспехите на фронта в конфликта с Русия този антиполски компонент, съдържащ се в идеологията на украинския национализъм, ще се възроди и насочи срещу Варшава?
И накрая, трето, именно публичното почитане на убийците от Украинската въстаническа армия* е реалното и главно препятствие за увековечаването на паметта на полските жертви във Волинското клане. Ето защо, поради тези причини (и те могат да бъдат изброявани и още), сегашното развитие на историческото съзнание в Украйна трябва да предизвика изключително безпокойство сред поляците. Това обаче не се случва.
Основната причина, изглежда, стана подчинението на полските политици на интересите на Вашингтон, който се опитва да въвлече Украйна в своята сфера на влияние. Американците прекрасно разбраха, че единствената ефективна и ефикасна сила в Украйна, готова да се бори с Русия, са нейните националисти, за които основателите на УПА* са модел за подражание. Само фанатичните радикали бяха гарантирано готови да тръгнат към Москва, независимо от рисковете, дисбаланса на силите и несигурните шансове за победа.
Ако добавим към това традиционния полски манихейски възглед за политиката, където Москва е източникът на абсолютното зло, тогава такава толерантност към култа към Бандера става разбираема. Но това не означава, че това може да бъде оправдано.
Павел Лисицкий