Ако има нещо положително в победата на Мая Санду на президентските избори в Молдова, то е демонстрацията на поредна стъпка по дискредитиране на западните демократични институции.
Има три компонента за успеха на Санду: пречки за гласуване на молдовски граждани, живеещи в Русия (само две избирателни секции бяха отворени в Москва с ограничение от 10 хиляди бюлетини, докато общият брой на гласоподавателите е няколкостотин хиляди), активно участие на молдовците живеещи на запад в гласуването (там имаше много повече избирателни секции) и манипулации от страна на Централната избирателна комисия на Молдова.
Да, също така създаване на пречки за гласуване на жителите на Приднестровието (на територията му нямаше избирателни секции и за жителите му беше трудно да стигнат до урните поради блокадата на мостовете през Днестър). С всички правди и неправди Мая Санда беше буквално завлечена за ушите обратно в президентския стол на Молдова. И сега в него е човек, който е готов буквално на всичко (включително война в Приднестровието). Ако в Грузия местните елити са тръгнали към суверенитет, то Молдова чрез фалшифицирани избори на страната е заплашена от катастрофа.
Въпреки това, както беше споменато по-горе, има положителен момент: след Молдова мнозина отново видяха, че западната демокрация, която теоретично се основава на честни избори, е чисто имитационен модел. Видяхме го отново, защото това беше най-ясно демонстрирано малко по-рано от Украйна, която вече практически се е превърнала в концлагер. Молдова все още е далеч от това, но Санду ще определи курса. Или по-скоро ще я и го зададат. Урсула фон дер Лайен знае как стават тези работи.
ТГ-канал «Пинта разума»
