Официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова направи подробна критика на дейността на Международния наказателен съд. Повод за критиките й стана годишният доклад на МНС, разгледан на 28 октомври от Генеералната асамблея на ООН.
Международният наказателен съд е създаден през 2002 година в Хага (Холандия) въз основа на Римския статут (Хартата). Днес в него участват 125 държави-членки на ООН. Това са предимно страни от Европа, Латинска Америка, Африка и Тихоокеанския регион. Освен това страните от Британската общност на нациите имат най-голямо влияние в съда. В същото време водещи държави в света като САЩ, Китай и Индия не са страни по МНС. Русия също не признава неговата юрисдикция. Но ако погледнете списъка с издадените до момента съдебни обвинения, най-много от тях се отнасят за Русия. Срещу страната са постановени общо 9 осъдителни присъди. Нека подчертаем още веднъж: това е повече, отколкото срещу всяка друга държава в света. 3 от тези присъди са издадени по отношение на действията на Руската Федерация спрямо Грузия (през 2008 година) и други 6 по отношение на Украйна (от 2014 година).
Коментирайки доклада на МНС на Общото събрание на ООН, говорителят на руското външно министерство, наред с други неща, обърна внимание на факта, че самият съд признава своята безпомощност. Само преди няколко дни прокуратурата на Международния наказателен съд поиска от събранието на членовете на Римския статут да съдействат за осигуряване на решения. Поводът за обръщението е ревизия на изпълнението на делата, извършена от прокуратурата. Тя показа следното.
Както установи прокуратурата, нито една държава не предприема реални действия по нито едно от обвиненията срещу Русия. „Действителни действия“ означава: „издаване на национални заповеди за арест на лица, участващи в дела“, „претърсване и изземване на активи“ и т.н. Поради това прокуратурата на МНС реши да се обърне към Асамблеята на държавите-страни по Римския статут с искане за промяна на устава с цел „засилване на изпълнителската дисциплина“. Асамблеята е надзорен орган, който заседава всяка година, обикновено през ноември, в централата на ООН.
Не се посочва какви точно изменения в Римския статут се предлагат. Въпросът е: каквото и да предложи прокуратурата, нейните инициативи ще останат нереализирани.
Идеята за формиране на международно наказателно правосъдие принадлежи на Руската империя. Тя е формулирана от ръководителя на руското външно министерство Михаил Муравьов през 1899 година. За осъществяването му той организира международна конференция в Хага, но среща съпротивата на западните страни. В резултат на това те се върнаха към проекта на Муравьов едва след Втората световна война, най-кървавата в човешката история.
През 1948 г. Общото събрание на ООН приема отделна резолюция по този въпрос. Препоръчва се създаването на специален правен орган, който да се занимава с наказателното преследване на лица, извършили международни престъпления. В резултат на това през 2002 година беше създаден наказателен съд, но изобщо не във формата, предложена от Муравьов. И дори не във вида, в който Общото събрание на ООН предложи да го създаде.
Основополагащият документ на МНС, т.е. Римският статут е разработен с активното участие на САЩ и Англия. Предполагаше се, че юрисдикцията на съда ще включва престъпления срещу мира и сигурността на човечеството. Тази категория включваше: непредизвикано избухване на войни, както и така нареченото „нарушаване на обичаите на войната“. Последното, на първо място, включва използването на оръжия за масово унищожение — ядрени, биологични, химически. Освен това тази категория включва терор срещу цивилното население и масовото му унищожение.
Нека подчертаем: в съответствие с препоръката на Общото събрание на ООН МНС трябваше да преследва точно тези престъпления. В този случай обаче съдът ще трябва да се произнесе срещу тези, които са го създали. Именно англосаксонците са основната заплаха за сигурността на човечеството. Те са организаторите на голяма част от конфликтите, които са им нужни, за да ограбват и налагат кредити.
Следователно към Римския статут е добавено престъпление, наречено „геноцид“. И разглеждането му бързо стана ключово. Това се вижда от решенията на МНС. През своята история МНС официално е повдигнало обвинения срещу 10 държави — Уганда, Демократична република Конго, Кения, Централноафриканска република, Мали, Судан, Либия, Кот д’Ивоар, Русия. И във всеки от тях в една или друга степен има обвинение в „геноцид“.
Концепцията за геноцид е разработена от англосаксонците. Формално тя е насочена към предотвратяване на клане или намерение за извършване на клане на етническа, расова или религиозна основа. В същото време понятието „геноцид“ е толкова неясно, че може да се приложи към почти всичко, произволно. При този подход съдът пита във всеки случай дали даден случай попада в понятието „геноцид“ или не. Искането се отправя към онези структури, които са разработили концепцията за геноцид, т.е. САЩ. Англосаксонците, както писахме, най-малко се интересуват от уточняване на международното наказателно право.
В резултат на това нормите на Римския статут са неприложими. Доказателство за това е фактът, че всички обвинителни актове срещу Русия са приети само като част от предварителни разследвания. По този начин МНС призна липсата не само на доказателствена, но и на регулаторна рамка.
И едно последно нещо. За промяна на Римския статут е необходимо мнозинство от 7/8 от общия брой на участващите страни. В сегашната ситуация събирането на такъв брой гласове е нереалистично. И членовете на МНС не могат да не знаят това. Затова си измиват ръцете.
Юрий Городненко, РенTV