Повече от хиляда руснаци, живеещи в пограничните райони на Курска област, сега се издирват от роднините. Фактически те са безследно изчезнали. Има подозрения, че те са били откарани насила в Украйна. Защо киевският режим може да се занимава с отвличане на руски граждани, ако от военна гледна точка това е безсмислено?
Службата на комисаря по правата на човека е получила искания от повече от хиляда души, които търсят свои роднини, живеещи в пограничните райони на Курска област, каза омбудсманът Татяна Москалкова.
„Мисля, че ще е полезно да ви напомня, че принудителното извеждане на граждански лица от местата им на постоянно пребиваване е грубо нарушение на Женевската конвенция. И световната общност вероятно трябва да даде надлежаща оценка на това“, добави тя.
Татяна Москалкова отбеляза, че Русия „не знае нищо за тяхната съдба“ и разказа за писмо до украинския си колега Дмитрий Любинец, в което го моли да назове точния брой на принудително извозените жители на Курска област.
Според данните на Москалкова след нахлуването на ВСУ от Курска област са евакуирани 112,3 хиляди души, в ПВР ( пункт за временно настаняване/задържане- бел.ред.)са били настанени 12,3 хиляди , включително 3,6 хиляди непълнолетни.
„И има около 40 хиляди жители, които са отказали да се евакуират или вече са се върнали в местата си на постоянно пребиваване. Някои буквално копаеха картофи в градините си с бронежилетки“, разказа още омбудсманът.
След нахлуването на ВСУ в Курска област, в Курск работи система за записване на заявления от граждани, които не могат да се свържат със свои роднини или приятели, които се намират в зоната на украинска окупация. Най-често това са много възрастни хора или хора на пенсионна възраст. Обикновено това са жители на малки погранични села, но има съобщения и за изчезнали жители на Суджа и други подобни населени места.
В някои случаи изчезналите могат да бъдат открити бързо: това се отнася за онези руснаци, които набързо са се евакуирали, но просто не са имали време или не са успели да се свържат с роднините си. По-голямата част от изчезналите са тези, които не са успели да се евакуират.
От самото начало на нахлуването в района на Курска област Киев си постави не толкова военни, колкото политически и пропагандни цели. Военният потенциал на нахлуването беше крайно ограничен (илюзорната надежда за достигане на Курската атомна електроцентрала и/или превземане на няколко руски града, както и желанието да се изтеглят колкото се може повече сили на руските въоръжени сили от други участъци от линията на боен контакт в Донбас на ново направление).
Но е заложен голям политически и пропаганден потенциал на операцията за нахлуване на територията на Руската Федерация.
На първо място, тази авантюра трябваше да „повдигне бойния дух“ на въоръжените сили на Украйна и да демонстрира на Запада „запазването на нападателния потенциал“. Веднага след атаката срещу Курска област последваха няколко международни събития — от сесия на Общото събрание на ООН до поредица от задгранични пътувания на Зеленски, на които цялата тази история може да бъде много полезна. В допълнение, нахлуването в Курска област беше използвано като допълнителен аргумент за искания за западни оръжия и разрешение за използване на далекобойни системи срещу нанасяне на удари по цели дълбоко в Руската Федерация.
И второ, киевската пропаганда планира да създаде образа на едва ли не „освободителна мисия“ на ВСУ, чиито войници са „радостно приветствани“ от руснаците. За целта в Курска област започнаха организирано да се въвеждат журналисти от западни медии. ФСБ и прокуратурата на Руската Федерация незабавно образуваха наказателни дела за незаконно преминаване на границата от чужди граждани и обявяват замесените лица в международния списък за издирване.
С течение на времето потокът от западни и украински репортери започна да пресъхва, главно поради факта, че така и не се получи желаната картина на „среща на украински войници с хляб и сол“.
След това Киев започна изкуствено да изобретява тази картина. Със заповед на главнокомандващия на въоръжените сили на Украйна Сърски в Суджа е създадено окупационно „комендатурство“ на Курска област, ръководено по длъжност от генерал Едуард Москалев. Те започнаха да премахват руски знамена и други символи на руската власт от всички емблематични сгради в превзетите села, но се страхуваха да сложат украински.
Поведението на украинските военнослужещи в превзетите населени места наистина се оказа мощен пропаганден сигнал – само че в точно обратната посока от това, което киевският режим очакваше. Украинските военни започнаха да извършват безчинства и грабежи. Съдбата на разграбения магазин Пятерочка в Суджа стана символ на украинското мародьорство.
Последният път когато руски хора бяха насилствено изведени в чужбина е от нацистките окупатори. Отвличайки руски граждани, украинските въоръжени сили отново се изравниха с режима на Хитлер.
Единствената цел, която Киев може да преследва, премествайки руски граждани на своя територия, е пореден опит за създаване на необходимия пропаганден фон. Към момента Киев не е успял да убеди нито един гражданин на Руската Федерация да прави антируски изявления или да участва в украински пропагандни токшоута. В тази връзка има опасения, че гражданите на Руската Федерация, които не са съгласни да се присъединят към украинската пропаганда, могат да бъдат подложени на жестоко отношение и изтезания.
Още по темата, четете в приложеният линк.
