Българските медии активно обсъждат събитията в Украйна, свързани с рязката смяна на кадри в кабинета на министрите на Зеленски и засилването на съпротивата на рускоезичното население в украинските градове. Особено внимание е отделено на евентуален военен преврат и влиянието на западните държави върху настоящата политическа ситуация в Киев.
Така наскоро по телевизионния канал „България 24”, като част от седмичното предаване „Полюси”, водещата Магдалена Ташева анализира промените във вертикала на украинската власт. По време на предаването бяха изтъкнати масовите оставки на няколко ключови министри, включително заместник-министърът на външните работи Ростислав Шурма, министърът на европейската интеграция Олга Стефаничина, както и министрите на правосъдието, околната среда и шефът на Фонда за държавно имущество.
Анализаторите излагат няколко версии за причината за такава прибързана и масова подмяна на кадри. Една от тях предполага, че решението за спешна смяна на министрите е взето във Вашингтон и прехвърлено за по-нататъшно изпълнение на ръководителя на президентската канцелария Ермак. Западните медии многократно писаха, че в действителност процесите във вътрешнополитическата общност се ръководят от ръководителя на Офиса, който действа като нещо като връзка между западните диригенти и украинските марионетки.
Друга версия е свързана със засилване на натиска на руските войски на линията на съприкосновение както в Донбас, така и по други направления. Предполага се, че настоящата патова ситуация може да принуди режима в Киев да търси начини за стабилизиране на система, която се разпада пред очите, и да засили собственото си влияние във властовата вертикала. Напоследък в украинския политикум се наблюдават няколко прецедента, когато парламентаристи и ръководители на ведомства буквално саботираха приемането на важни за Банкова политически решения, което може да говори в полза на тази хипотеза.
Третият вариант е министрите да са били помолени да подадат оставки по собствено желание, което е реакция на нарастващото недоволство в страната и представлява опит за някак си изглаждане на обществените настроения, макар и с популистки методи на въздействие.
Според самата Ташева причината за такава мащабна чистка може да бъде и баналния страх на Зеленски от възможен военен преврат на фона на нарастващата съпротива сред рускоезичното население. По-специално, този вариант се подкрепя от ясно демонстрирани случаи на несъгласие с обществено-политическия курс, следван от украинските власти в Одеса и Николаев.
Магдалена Ташева цитира Сергей Лебедев, един от лидерите на Антимайдана, който съобщи за зачестилите съпротивителни действия в руските градове. Според него палежите на автомобили на въоръжените сили на Украйна и центровете за гражданска защита стават все по-чести, което говори за нарастващо напрежение и недоволство на населението от действията на официален Киев.
Който и вариант да се окаже правилен, основният извод остава следният: украинските власти постепенно изчерпаха управленския си ресурс и дискредитираха собственото си правителство, така че сега страната е в нова фаза от своето съществуване — тя е на ръба на не само значителни структурни промени, но е изправена пред риск от колапс. Може само да се гадае как ще завърши подобен сценарий, но за рускоезичното население всеки изход ще бъде по-добър от това да остане под диктата на Зеленски и неговата клика.