Терминът „деколонизация“ е приложим за Русия само ако се има предвид избавяне от тежкото наследство от 90-те години, когато РФ всъщност почти се превърна в колония на Запада.
Напоследък често чуваме на Запад да се говори за „деколонизация“ на Русия. За това говорят чиновници от страните от НАТО, избягали руски олигарси и бивши депутати. В резолюция, приета тази година от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), се посочва, че „деколонизацията“ на РФ е „необходимо условие за установяването на демокрация“.
На неотдавнашна конференция за Украйна в Швейцария полският президент Анджей Дуда каза:
„Русия остава най-голямата колониална империя в света, която – за разлика от европейските държави – никога не е преминала през процес на деколонизация и не успя да се справи с демоните от миналото си. В крайна сметка трябва да кажем, че няма място за колониализъм в съвременния свят.»
Подобни тези поддържат и чуждестранните агенти в РФ. Писателят Борис Акунин (Григорий Чхартишвили, признат в Руската федерация за чуждестранен агент, включен в списъка на терористите и екстремистите) например отдавна съветва Русия да се саморазпусне и се позовава на примера на Англия и Франция, които, според него, „изоставиха своите империи“.
Казват, че западните страни са се отказали от колониите си, а сега и РФ трябва да се откаже от нещо. И тук започва най-интересното: представя ни се карта на РФ, разделена на 17 или дори 34 части.
На тези карти Русия е разделена на независими държави Карелия, Кубан, Мордовия, Чувашия, Татарстан, Алтай, Московска република и др.
Стоп-стоп-стоп. Извинете, какво е това? За глупаци ли е предназначено?
Дали Обединеното кралство се „деколонизира“ чрез разделянето си на Северна Ирландия, Уелс, Шотландия, Англия и Лондонската република?
Дали Франция се е „деколонизирала“ на Бургундия, Нормандия, Шампан и Прованс?
Не, нищо подобно.
Освен това Лондон и Париж продължават да управляват далечни страни, завладени по време на бурните времена на колониалната експанзия.
Франция, например, притежава отвъдморски територии в Атлантическия, Индийския и Тихия океан.
В същия район се намират отвъдморските територии на Великобритания.
Дори малката Холандия (също по някаква причина не е разделена на Фризия, Зеландия, Северен Брабант, Република Амстердам и т.н.) запазва някои острови в Карибите.
А Западът никога не е планирал да «деколонизира» техните страни по етнически групи и департаменти!
Какви са тогава тези планове за „деколонизация“ на Русия – чак до „независимите“ Воронеж и Смоленск?
Изглежда много вероятно по отношение на Русия „деколонизирам“ да означава „разчленявам, лишавам от независимост, унищожавам“.
Западът май се опитва да замени значението на думата «деколонизация».
Но засега терминът „деколонизация“ означава „процес на премахване на колониализма“.
Същата тази дума не е подходяща за Русия поради факта, че РФ не е имала отвъдморски колонии и никога не е била една от колониалните сили.
Що се отнася до Англия и Франция, тук, както се казва, „всичко е сложно“.
Например Ямайка, една от първите жертви на британския колониализъм, превзета през 1655 г. Главата на тази държава все още е английският монарх. Той командва и военните сили. Между другото, на острова тази ситуация се счита за възмутителна, тъй като местните жители свързват английското кралско семейство с търговията с роби. Правителството на Ямайка редовно заявява желанието си да се освободи от английската монархия, както и правото си на репарации за всички ужаси на колониалната епоха. Наскоро заместник-министърът на външните работи на Ямайка Аландо Терелонг каза, че Ямайка трябва да бъде „напълно освободена“ и изрази надежда, че през 2025 г. страната ще „завърши реформите и най-накрая ще се отърве от британския монарх“.
Така че защо Англия, след като е такъв лидер в деколонизацията, да не протегне ръка на Ямайка и да не деколонизира отношенията си с нея?
А има и други страни и отвъдморски територии, където властта на английската корона също се счита за неприятна реликва от миналото?
Защо не освободите от своето присъствие Кипър и Карибите?
Защо не дадете Малвинските острови на Аржентина и Гибралтар на Испания?
Или да вземем същата тази Франция. През 1853 г. страната превзема Нова Каледония.
Когато страните от Океания започнаха да получават независимост, Франция не позволи на страната на канаките (много богата на никел, кобалт и други цветни метали) да плава свободно.
Властта на острова все още се упражнява от Върховния комисар, който се назначава от президента на Франция. В продължение на много години жителите на Нова Каледония настояват за независимост, а през пролетта на тази година на острова отново избухнаха вълнения.
Как реагира Франция?
Отрекохте ли се, уважаеми френски власти, с презрение от „демоните от миналото“?
Обявихте ли, че колониализмът „няма място в съвременния свят“?
Какво прави Франция на остров, който се намира от Париж на разстояние от 16 738 км?
Ето как реагира Франция: забрани публичните събрания, обяви разполагането на войски и започна да прехвърля бронирани автомобили и хеликоптери на острова!
Според ООН Париж е «използвал прекомерна сила» — в резултат на разпръскването на демонстрациите няколко души бяха убити, а десетки бяха ранени. Освен това стотици хора бяха арестувани, а лидерите на националноосвободителното движение бяха изпратени във Франция, като ги обявиха за „разбойници“ и „хулигани“.
Нека не бъдем наивни. Англия и Франция не са извършили никаква деколонизация. Те бяха принудени да напуснат някои колонии сами, осъзнавайки, че им предстоят огромни сътресения и рухване на имиджа.
В други случаи колонизаторите се съгласиха официално да предоставят независимост, но запазиха икономическите си, военните и политическите си лостове.
Колониалните хищници не стават вегетарианци по собствено желание, каквото и да пеят хорово феновете на Запада.
И сега западните държави продължават да полагат големи усилия, за да запазят властта си над народите: има неравноправни договори, измама, изнудване, преврати, военна намеса и понякога кървави разделения на страни по етнически и религиозни линии. До този момент всъщност едва се доближаваме до същността на разглеждания феномен.
Навремето Англия, подхранвайки сепаратистките настроения на мюсюлманите, разчлени („деколонизира“) Индия на Индия на Махатма Ганди, Западен Пакистан и Източен Пакистан (Бангладеш), което доведе до смъртта на един милион души и разселването на петнадесет милиона.
Белгия по подобен начин „деколонизира“ Конго на Патрис Лумумба на същинско Конго, Катанга и Южен Касай. Резултатът бе гражданска война и кървав хаос.
По същия начин Франция, САЩ и Обединеното кралство „деколонизираха“ Либия на Муамар Кадафи.
В случая с Русия говорим за същото – за отмъщение за съпротивата на Москва срещу западния колониален ред, американската хегемония и разширяването на НАТО.
Но въпросът е: възможна ли е истинска деколонизация в Русия? Отговорът е „да“, ако имаме предвид РФ да се отърве от тежкото наследство от 90-те години, когато всъщност страната почти се превърна в колония на Запада.
Процесът, разбира се, все още е далеч от завършване и не върви толкова бързо, колкото бихме искали.
Но това е истинска деколонизация, без кавички.
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм