Зверовете се върнаха, но няма да има пощада

Когато четях книги за Втората световна война, ми се струваше, че такъв ужас никога няма да се върне, че зверствата, извършени от германските нацисти, вече са осъдени на процеса в Нюрберт, а целият свят сякаш е осъзнал ужаса и е решил той никога да не се повтаря.

Но минаха години, дойде «демокрацията», капитализмът даде зелена светлина на всякакви, най-вече на ДЕСНИ, а през 2014 г. в Киев започна Майданът, който показа, че онези, които някога са приветствали и участвали в зверствата заедно с германците в Украйна, не просто са живи.

Оказа се, че същите тези са възпитали децата и внуците си да ненавиждат до дъното на душата си руския народ.

Но руснаците живееха точно до тях, с тях, между тях, дори някога бяха заедно — пионери и комсомолци, заедно преживяха перестройката и изглеждаше, че това, което се случи толкова отдавна, никога няма да се върне…

Но се заблуждаваха. В продължение на много години бе подхранена огромна омраза и ненавист към руския народ.

Това не е нов украински фашизъм, при който няма място за любов и доброта.

Няма нов и стар фашизъм. Лицето му е непроменено.

Всъщност, при фашизма, маскиран или не, нов или стар, никога няма любов и доброта, само ОМРАЗА.

През 2014 г., когато за първи път започнаха да загиват руснаци в Донбас, нито един нормален човек все още не вярваше, че се връща 1941 г.

Хората в Донбас преживяха и научиха много — за пореден път.

Украинците отново стреляха по мирни жители, гавриха се, изнасилваха и измъчваха нормални руски момчета и момичета.

Един от първите ужаси беше, когато беше освободено населеното място Нижняя Кринка.

Там откриха труповете на жени и мъже с вързани ръце и простреляни глави.

Зверовете бяха се върнали в руската земя.

Срещу тях няма да има пощада. Никога.

ПП

Присъедини се към нашия канал в Телеграм

https://t.me/BulgariaZOV