Автор: Василианна Мерхеб
Публикуваме доклада на богослова Василианна Мерхеб на международна конференция „Блокада против агресията срещу Църквата: Защита на православието“, проведена в София на 26 август. Тя бе организирана от Международния форум на православните жени (неформална организация) и Центърът за геостратегически изследвания в Белград във връзка с гласувания законопроект 8371, който забранява Украинската православната църква.
Участие в конференцията взеха протойерей Михаил Ковачев, БПЦ, Ловчанска епархия, геополитическия анализатор Драгана Трифкович, Сърбия, Румяна Ченалова, юрист, Василианна Мерхеб, богослов, Диогенис Валаванидис, директор на Центъра за защита на християнската идентичност в Белград и журналистът и политически анализатор Валентин Кардамски.
Мили хора, братя и сестри, православни българи, сърби и, вярвам, всички православни християни по цялата земя,
Беше казано тук, че сме малко, но ние не сме малко. Това, че присъствено не могат да бъдат тук много хора не означава, че ние не сме една истинска, представителна, голяма, световна група от хора, които сме потресени от това, което се случва в момента в Украйна. За мен като човек, който наблюдава като християнин и богослов, мисля, че става дума категорично за една война, която е срещу Христос, Христовата Църква, Христовата Вяра. Това е една георелигиозна война по същността си. Виждаме, че в момента Украинската Православна [ърква (УПЦ) се опитват законово да бъде парализирана, окупирана. Но това не може да стане, както знаем, защото Христос създаде Църквата „и портите адови няма да ѝ надделеят“ (Мат. 16:18). Надявам се и президентът Зеленски поне това да научи и разбере, защото нито един от гонителите на Църквата не е успял и няма да успее, така че това занимание е силно безперспективно.
УКРАИНСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА – ФОРПОСТ НА ПРАВОСЛАВИЕТО
Архиерейското изповедничество от началото на Специалната военна операция като апостолско служение
В доклада си бих искала да обърна внимание на всекидневните актове на нарушаване на човешките права чрез репресии и безчинства, упражнявани от страна на украинската държавна власт през периода на Специалната военна операция (СВО) спрямо православни архиереи и свещенослужители на Украинската Православна Църква (УПЦ), които са и украински граждани. Те са подлагани на всякакъв държавен тормоз, разпити, обиски, арести, през цялото време на денонощието.
В Украйна може да се каже, че е наложена диктатура на войната по време на която постоянно расте числото на арестуваните, безследно изчезналите, убитите, като броят им тепърва ще се уточнява. Вероятно това, което аз ще кажа като числа, е в пъти по-малко от това, което е в реалност. Мнозина духовници ако не са убити по време на разпити, гният от раните си в болки в затворите на Службата за безопасност на Украйна (СБУ) или така нареченото СИЗО – Следствен изолатор – и някои в последствие измират там. Ако успеят да излязат, това се случва срещу драстично големи суми, абсолютно необосновани, под формата на парична гаранция. Често се случва така, че православните християни в Украйна, във всички църковни общини, храмове, събират пари, за да откупят своите архиереи, духовници, свещеници, близки.
Става дума и за православни общественици, журналистите от Съюза на Православните Журналисти, публицисти, които казват истината, какъвто е Ян Таксюр. Слава Богу, той беше обменен по застъпничеството на патриарх Кирил и се намира в момента в Руската Федерация. Но не такъв е случаят с писателя и публицист Димитрий Скворцов, който все още се намира в много тежко здравословно състояние в СИЗО в Киев. Често тези хора, когато са освободени, се намират в пълна инвалидизация.
Броят на мъчениците сред пострадалите жертви страстотерпци несъмнено ще бъде голям сонм. Всичко това, което се е наложило да претърпят и се налагат да претърпяват, е защото са православни или защото се възприемат като руснаци, свързани със Светата Рус, тъй като знаем, че Киев е градът на руското православие и няма нищо нередно в това човек да се разпознава, да има самоидентификация като такъв. Но очевидно в Украйна за такова нещо и дори само за това да кажеш, че си православен християнин, вече можеш да бъдеш преследван, убит и близките ти включително да бъдат преследвани.
От началото на СВО ежедневно се обстрелват храмове и манастири от страна на украинската армия (Въоръжените сили на Украйна – ВСУ), показателни примери са Свето-Успенския Николо-Василевски манастир на известния Старец Зосима (Сокур) и Светогорската Лавра в Донбас с игумен митр. Арсений Светогорски, където се обгрижват по официални данни над 500 бежанци украински граждани, но те са много повече – ранени, болни, инвалиди, жени, деца, старци, и където са позициите на ВСУ и никога не е стъпвала до момента руска армия. Убивани, обстрелвани, окупирани, преследвани с ежедневно бомбардиране от страна на украинската армия, за която те помагат.
В настоящия доклад са описани накратко една малка част от многобройните репресивни действия срещу архиереи и свещенослужители на УПЦ към момента по официални данни:
1. Над 30 свещенослужители са убити и ранени при обстрели или на фронта;
2. Безследно изчезнали свещенослужители също има;
3. Покушения срещу архиереи и свещенослужители с опити за убийство;
4. Обменяне на осъдени на затвор архиерей и свещенослужители за военнопленници.
Забележете, за военнопленници. Те не са престъпници, не са нарушили никакъв закон в Украйна, а трябва да бъдат разменяни за военнопрестъпници, и то говорим за укрофашисти от „Азов“, често са такива. Съпоставими ли са тези хора и въобще как е възможно да се случва такова безнаказано безчинство и ние да мълчим? Това не бива да бъде допускано, защото както знаем е казано „с мълчание се предава Бог“ (Свт. Григорий Богослов).
5. Ежедневно се изпращат военни призовки на свещеници и монаси, въпреки че това са хора, които са дали обет да служат на Христос и при никакви положения не биха пролели кръв на животинка дори, камо ли човешка.
6. Преследвани от властите са над 30 архиереи, между които един е държан в затвора без присъда, 2 са осъдени на затвор, 3 са под домашен арест, 4 са подсъдими без да са задържани към момента, 17 са лишени от гражданство, 14 са с наложени санкции, включително финансови – липса на достъп до средства, съответно дори не могат да покриват елементарните си нужди за оцеляване, срещу 9 са извършени обстойни, груби и неправомерни обиски;
7. Преследвани от властите са над 100 свещенослужители, сред които 25 са осъдени, на близо 50 са връчени обвинения, един е с отнето гражданство и 3 са с наложени санкции.
1. Над 30 убити и ранени при обстрели или на фронта свещенослужители
По официални данни на УПЦ през 2022-2023 г. са загинали 14 свещенослужители, 20 клирици са ранени. През настоящата 2024 г. са известни поне два случая на убити духовници: такива са свещ. Николай Фомин от Донецка епархия, загинал на 22.01.2024 г. при обстрел и свещ. Алексей Стогний от Кременчугска епархия, убит на фронта на 16.07.2024 г.
2. 5 безследно изчезнали свещенослужители
През 2022-2023 г. по официални данни на УПЦ безследно са изчезнали 5 свещенослужители, сред които архим. Лавр (Березовски, изчезнал още в началото на СВО) от Житомирска епархия, йером. Василий Мирошниченко от Черкаска епархия, свещ. Сергий Тарасов от Киевска епархия, който впоследствие е намерен убит.
3. Покушения срещу архиереи и свещенослужители
Многобройни са физическите посегателства срещу архиереи и свещенослужители на УПЦ, сред които особено показателни са следните случаи:
– на 02.01.2023 г. е прерязан гръкляна на свещ. Антоний Ковтонюк в храм в гр. Виница, Виницка епархия (докато се подготвя да извърши опело, вероятно на загинал във войната);
– на 28.03.2023 г. с нервнопаралитичен газ е нападнат свещ. Василий Романюк при опит за заграбване на катедралния храм в гр. Ивано-Франковск;
– на 10.04.2023 г. през нощта е пребит в гр. Черновци еп. Никита Ивано-Франковски и Коломийски, имаше видео.
Дързостта и варварщината, с която се отнасят към абсолютно невинни хора, невъоръжени архиереи, които са равни на апостоли, е просто чудовищна и зловеща, това напомня на първите години на преследване на християни или времето на най-тоталитарните, авторитарни, мракобесни режими в историята на човечеството. Вината им е само, че са християни и че са архиереи на каноничната Украинска Православна Църква, която по исторически връзки е свързана неминуемо с Руската Православна Църква, с целия православен свят, включително и с Българската Православна Църква, тъй като ние имаме принос към това да бъде създадена и установена там тази Църква.
– на 09.01.2024 г. е нанесен зверски кървав побой над свещ. Евгений Воробьов, настоятел на храм в Тулчинска епархия, заграбен с булдозери (невиждано дотогава), като при заграбването един от участниците заявява: „Не вярвам във вашите богове, имам си собствен бог – украинската религия“.
Това е несъмнено една укрофашистка, неонацистка, също езическа, неоезическа религия, която изповядват този тип хора. Индоктринацията на авторитарния терористичен режим на Зеленски довежда до там хора да говорят със зверски език на омразата и едновременно с това да посягат публично, чувствайки се безнаказано, върху Божий служители, служителите на Христос, което означава, че за всяка една капка кръв ще отговарят, защото това е все едно да посягат на самия Господ Бог.
– на 22.01.2024 г. през нощта е извършен опит за убийство на митр. Лонгин Банченски, викарият на Черновицко-Буковинска епархия на УПЦ, който е жестоко пребит на територията на Банченския манастир в Украйна. По-малко от месец по-рано – на 02.01.2024 г. през нощта – домът на митр. Лонгин в Буковина е опожарен, като всички местни жители са убедени, че палежът е умишлен и че е причинен заради дейността му, а каква е дейността му всички православни християни по целия свят знаят.
Той обгрижва сираци, болни, бедни, изоставени хора, старци, за които е направил такива неща, като мисля, че никъде по света не са извършени в обема и в любовта Христова, която се излива на територията на неговия манастир.
Владика Лонгин е носител на най-високото държавно отличие „Герой на Украйна“, забележете, герой на държавата Украйна, за изключителни заслуги към държавата, както и на редица църковни и граждански награди за грижите, които полага за нуждаещи се деца, говорим за хиляди деца, възрастни, болни, инвалиди в детския приют и дома за стари хора, които се обгрижват на територията на Банченския манастир (Слава Богу, била съм там, свидетелствам за това), а от началото на СВО е приел хиляди бежанци от цяла Украйна – хора, украински граждани, чиито домове са разрушени и нямат покрив над главата си, той ги е приютил.
През 2021 г. към манастира е открита модерно оборудвана медицинска клиника „Св. Лука Войно-Ясенецки“, абсолютно безплатна за нуждаещите се от цяла Украйна, подчертавам. Манастирският дом за поклонници също дава безвъзмездно подслон на всички, като това беше така много преди войната. Ние лично от България сме посещавали това място и сме били посрещани най-топло, където са ни обгрижвали най-братски, без въобще да е било необходимо да заплащаме каквото и да било, въпреки техните трудности, в които се намират, тъй като знаем, че Църквата се самоиздържа.
4. Обменяне на осъдени на затвор архиерей и свещенослужители за военнопленници
Осъдени на затвор по изфабрикувани обвинения духовници от каноничната УПЦ, които са етнически украинци и украински граждани, са разменяни от украинската армия с Русия за украински военнопленници:
– на 14.12.2022 г. е обявено обменянето на свещ. Андрей Павленко от Северодонецка епархия срещу американски военен инструктор, забележете, американски военен инструктор, работещ в Херсонска област под прикритието на търговец с криптовалути;
– на 07.02.2023 г. е оповестен обмен на духовник срещу 28 военнопленници. Какво престъпление трябва да има този човек, за да бъде обменен за 28 военнопленници, които са с тежки провинения и очевидно са участвали в убийствата на много украински граждани?
– на 16.02.2023 г. украински свещеник от Горловска епархия е разменен срещу 100 военнопленници;
– на 22.06.2024 г. митр. Ионатан Тулчински и Брацлавски (устоял на разкола през 1992 г. и достойно противостоящ на настоящия) е обменен срещу неуточнен брой военнопленници, можем само да си представим какво трябва да е числото, вероятно много повече от 100;
– на 29.06.2024 г. е съобщено за обмяната на двама свещеници
– свещ. Александър Лунегов от Днепропетровска епархия и свещ. Николай Закроец от Конотопска епархия – срещу 10 военнопленници.
5. Изпращане на военни призовки на свещеници и монаси
По време на СВО започна практиката за изпращане на призовки на свещеници за причисляване към ВСУ, като от 10.04.2023 г. започва изключително масово раздаване на призовки на монаси от Киево-Печерската Лавра.
6. Преследване от властите на над 30 архиереи
По официални данни от началото на СВО са преследвани 33 архиереи, като срещу 5 са извършвани едновременно 3 репресивни действия от украинските власти – митр. Арсений Светогорски, викарий на Донецка епархия, наместник (игумен) на Светогорската Лавра, митр. Ионатан Тулчински и Брацлавски, митр. Лука Запорожки и Мелитополски, митр. Мелетий Черновицки и Буковински, глава на Отдела за външно-църковни връзки на УПЦ, митр. Павел Вишгородски и Чернобилски, наместник (игумен) на Киево-Печерската Лавра, а срещу 7 архиереи са извършвани 2 репресивни действия едновременно – митр. Антоний Борисполски и Броварски, управляващ делата на УПЦ, митр. Иосиф Роменски и Бурински, митр. Лазар Симферополски и Кримски, митр. Пантелеймон Лугански и Алчевски, митр. Теодосий Черкаски и Каневски, архиеп. Аркадий Ровенковски и Свердловски, архиеп. Паисий Константиновски. Данните са чудовищни.
● срещу 10 митрополити на УПЦ са заведени съдебни дела по изфабрикувани обвинения:
– 1 митрополит близо 4 месеца е в затвора без присъда противно на закона – митр. Арсений Светогорски, викарий на Донецка епархия, наместник (игумен) на Светогорската Лавра, като за всяко съдебно заседание е превозван около 16 часа общо от затвора до съда и обратно в нечовешки условия – без вода и храна в тясна кутия, забележете размерите – 50 х 70 х 150 см. Сам той казва, че почти не е имал възможност да спи, което е абсолютен психически и физически тормоз. В началото дори беше в обща килия с хора, които са криминални престъпници;
– 2 митрополити са осъдени – на 5 години затвор митр. Ионатан Тулчински и Брацлавски (освободен от Русия по ходатайство на руския патриарх Кирил при обмен с военнопленници), и митр. Иоасаф Кировоградски и Новомиргородски, осъден условно на 3 години затвор;
– 3 митрополити са поставени под домашен арест – митр. Павел Вишгородски и Чернобилски, наместник (игумен) на Киево-Печерската Лавра, който месеци наред е принуден да носи електронна гривна, като преди това близо месец е в затвора без присъда, без никаква яснота каква е причината да бъде арестуван, и е освободен срещу гаранция от над 900 хиляди долара (33,3 млн. гривни), близо милион долара, тези пари бяха събирани от православни християни, митр. Теодосий Черкаски и Каневски, който по два отделни съдебни процеса има наложени два домашни ареста, единият с електронна гривна, и митр. Лука Запорожки и Мелитополски, който жертвайки живота си, заедно със свои свещеници през 2022 г. спасява хиляди човеци (украински граждани), включително над 300 безпомощни деца сираци. Това той направи сам, отиде с автобуси и ги прибра, под пълен обстрел и с риск за живота си спаси деца сираци, украинци;
– 4 митрополити са подсъдими без да са задържани към момента – митр. Висарион Овручки, митр. Евлогий Сумски, митр. Лонгин Банченски (който претърпя опит за убийство в манастира), митр. Пантелеймон Лугански и Алчевски.
● На 17 архиереи (7 митр., 7 архиеп., 3 еп.) е отнето гражданството им – на 12 архиереи през декември 2022 г. с указ на Зеленски и на още 5 архиереи през февруари 2023 г. с решение на Държавната миграционна служба на Украйна:
митр. Арсений Светогорски, викарий на Донецка епархия, наместник (игумен) на Светогорската Лавра, митр. Ионатан Тулчински и Брацлавски, митр. Иосиф Роменски и Бурински, митр. Ириней Днепропетровски и Павлоградски, митр. Лазар Симферополски и Кримски, митр. Марк Хустски, митр. Мелетий Черновицки и Буковински, глава на Отдела за външно-църковни връзки на УПЦ, архиеп. Амвросий Волновахски, викарий на Донецка епархия, архиеп. Аркадий Ровенковски и Свердловски, архиеп. Варсануфий Новоазовски, архиеп. Виктор Арцизски, архиеп. Паисий Константиновски, архиеп. Пантелеймон Бучански, архиеп. Сергий Ладижински, еп. Гедеон Макаровски, еп. Нестор Ялтински, еп. Спиридон Вишневски.
● На 14 архиереи (9 митр., 2 архиеп. и 3 еп.) по решение на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна и с указ на Зеленски са наложени санкции, включващи блокиране на активи, ограничаване на търговските операции, частично или пълно прекратяване на транзита на ресурси, полети и превози на територията на Украйна и други – на 9 архиереи на 01.12.2022 г. и на други 5 архиереи на 11.12.2022 г.: митр. Антоний Борисполски и Броварски, управляващ делата на УПЦ, митр. Елисей Изюмски и Купянски, митр. Иосиф Роменски и Бурински, митр. Мелетий Черновицки и Буковински, глава на Отдела за външно-църковни връзки на УПЦ, митр. Лазар Симферополски и Кримски, митр. Лука Запорожки и Мелитополски, митр. Павел Вишгородски и Чернобилски, наместник (игумен) на Киево-Печерската Лавра, митр. Пантелеймон Лугански и Алчевски, митр. Платон Теодосийски, архиеп. Аркадий Ровенковски и Свердловски, архиеп. Паисий Константиновски, еп. Агатон Коктебелски, еп. Алексий Джанкойски и Раздолски, еп. Калиник Бахчисарайски, викарий на Симферополска епархия.
● Срещу 9 архиереи (7 митр., 1 архиеп. и 1 еп.) са извършвани обиски:
митр. Антоний Борисполски и Броварски, управляващ делата на УПЦ, митр. Арсений Светогорски, викарий на Донецка епархия, наместник (игумен) на Светогорската Лавра, митр. Ионатан Тулчински и Брацлавски, митр. Лука Запорожки и Мелитополски, митр. Мелетий Черновицки и Буковински, глава на Отдела за външно-църковни връзки на УПЦ, митр. Павел Вишгородски и Чернобилски, наместник (игумен) на Киево-Печерската Лавра, митр. Теодосий Черкаски и Каневски, архиеп. Иов Шумски, викарий на Тернополска епархия, ректор на Почаевската Духовна Семинария, еп. Никита Ивано-Франковски и Коломийски.
Вследствие на тези гонения срещу архиереите на немалко от тях, сред които митр. Ионатан Тулчински и Брацлавски, митр. Лонгин Банченски, митр. Павел, игумен на Киево-Печерската Лавра, митр. Теодосий Черкаски и Каневски, са причинени тежки здравословни проблеми, сред които инсулти, инфаркти, сърдечни пристъпи, прилошаване по време на съдебно заседание, както става с митр. Павел съвсем неотдавна на 21.08.2024 г., като всички те пострадаха здравословно поради това, че претърпяват зверски репресии срещу себе си, заради това, че са канонични духовници на каноничната Църква.
7. Преследване от властите на над 100 свещенослужители
По официални данни на авторитарната власт на Зеленски от началото на СВО за започнати наказателни производства срещу над 100 свещенослужители на УПЦ, 25 са осъдени, а на почти 50 са връчени обвинения, като точната бройка вероятно е в пъти повече.
Отнето е гражданството на прот. Виктор Градомски, настоятел на храм Св. Александър Невски в Одеска епархия и са наложени санкции на архим. Иоан, настоятел (игумен) на Савинския манастир в Запорожка и Мелитополска епархия, архим. Алексий, настоятел на Успенския катедрален храм в Херсонска епархия и протодякон Вадим Новински, благотворител на УПЦ.
Гоненията срещу УПЦ стават зад законодателния декор на претендиращо за „демократичност“ правителство, което настоява да бъде член на ЕС, въпреки че потъпква вероломно собствената си Конституция (чл. 24 и 35), която гласи, че Църквата е отделена от държавата, погазвайки европейското право – Хартата на основните права на Европейския съюз (чл. 10 и 21), Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (чл. 9), международното право – Всеобщата декларация за правата на човека (чл. 2 и 18), Международния пакт за граждански и политически права (чл. 2, 4, 18), Декларацията за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения (чл. 1, 2, 3, 4, 6, 7, 8), и редица други основополагащи демокрацията закони. Украинската власт дискриминира без съмнение основни човешки права и свободи, сред които правото на вероизповедание и правото на религиозни събирания и сдружения, като целенасочено оскърбява публично религиозните права и чувства, подлагайки на унижение, основано на религиозна почва, многомилионното паство на каноничната УПЦ. То е наистина 6 милиона и половина души, сред които се намират наши бесарабски българи събратя, там се намира най-голямата българска диаспора. И ние не можем да мълчим за това, че тези хора са лишени вече от правото си да изповядват свободно своята Православна Вяра, в която са кръстени и в която също вярват, че ще предадат душата си на Господа.
Наш дълг е да не мълчим, тъй щото е казано, че „с мълчание се предава Бог“ (Свт. Григорий Богослов). През тези години българските православни християни всячески се противопоставяха и на вселенския разкол, оглавяван от патр. Вартоломей, въпреки че враговете на Църквата единствено казват, че става дума за една политическа дейност и действия, тъй като ежедневно се опитват да дамгосват Руската Федерация за това, че има някакво отношение по темата и да я въвличат в този въпрос, което е абсолютно неадекватно. Освен това не отговаря на истината, тъй като Църквата се управлява от свещените канони на Вселенските и Поместни Събори, още повече трябва да знаем, че св. Йоан Златоуст и св. Киприян Картагенски казват за разкола, че не може да се умие дори с мъченическа кръв.
Свидетелства за българска подкрепа за УПЦ през годините са:
– подкрепа от Българската Православна Църква (БПЦ) за каноничната УПЦ със Синодални послания през 2015 и 2017 г., изпратени по инициатива на блаженопочившия патриарх Неофит до тогавашния президент Петро Порошенко;
– позицията в подкрепа на УПЦ от октомври 2018 г. на митр. Гавриил Ловчански, митр. Йоан Варненски и Великопреславски и митр. Даниил Видински;– писмото-позиция от март
2019 г., изпратено до множество архиереи от поместни Православни Църкви от настоящия Български Патриарх Даниил в битността му на Видински митрополит, където дава правно-канонична и догматично обоснована богословска позиция, с която задълбочено изобличава неправомерните действия на патр. Вартоломей, като защитава каноничната УПЦ и Православната Църква;
– забрана от блаженопочившия Сливенски митр. Йоаникий за Богослужебно общение с разколници от „ПЦУ“ в епархията му;
– Обръщение в подкрепа на УПЦ от март 2023 г. на игумени и игумении с братства и сестринства от 9 манастира на БПЦ;
– Обръщение в подкрепа на УПЦ и митр. Онуфрий от май 2023 г. на игуменът схиархим. Амвросий с братството на Светогорския Славянобългарски Зографски Манастир „Св. вмчк Георги Победоносец“;
– „Отворено писмо – Възвание в подкрепа на Украинската Православна Църква и за запазване на каноничната съборност на Църквата Христова“* – https://www.peticiq.com/signatures/podkrepa_na_upc/, с правно-канонична обосновка, внесено в Св. Синод на 9 май 2023 г. с близо 2000 подписа от български монаси, монахини, игумени от 6 манастира, свещенослужители от 9 епархии на БПЦ, миряни, представители на обществени, научни и политически среди. На празника Кръщение на Рус – 28.07.2023 г. – Възванието е публикувано на първа страница и две вътрешни страници в най-известния и най-авторитетния гръцки печатен църковен орган Ортодоксос Типос със заглавие „СПЕШНО ВЪЗВАНИЕ ДО БЪЛГАРСКИЯ ПАТРИАРХ“, като за писмото се казва „Ортодоксос Типос“ публикува днес превод на едно пропуснато от нас писмо от български вярващи, които с дръзновение се обръщат към своите архиереи, горещо подкрепяйки правдата по украинския въпрос. Ние, вярващите гърци, какво направихме? Къде е ревността на нашите братя? Осъзнаваме ли, че Православната Църква е доведена до разкол заради нашето безразличие?“. Това по своему е типичен пример за жива всенародна – църковна дипломация;
– От началото на СВО след пристигането на украински бежанци, в цяла България, включително в София, може да бъдат видени под купола на светите храмове заедно украинци, българи и руснаци, освен това българи и руснаци многократно изпращат помощи на църковни общини и манастири, на свещеници и всякакви нуждаещи се в горещи точки на конфликта.
Разколът в Украйна и гонението срещу УПЦ не е просто локален проблем, а касае всички поместни Църкви, включително и българската. Тук става дума за абсолютен религиоцид, преследване на Православната Църква там, който обаче преминава и в световен мащаб на гонение и би могъл да се превърне за деструктивна матрица за вселенски разкол. Посредством ефекта на доминото чрез тази матрица се цели духовна окупация на всички поместни автокефални Църкви по света чрез упражняване на натиск и политически репресии върху Църквите от страна на индоктринирани марионетни политици и митрополити, които въпреки волята на народа действат в полза на това да останат в историята като национални предатели. По модела на буфократизиране на властта в САЩ, Украйна и Европа се прави опит Църквата да бъде сведена до една напълно светски управлявана георелигиозна структура.
Тук не става дума за избор между Москва и Фенер, а за отстояване на истината. БПЦ и останалият Православен свят трябва да се определи да бъде с истината и каноните или със земната структура, създадена от Вартоломей като нова поместна „църква“ – „ΝΑΤΟ church“ или “NATO deep state church”, чийто предводител и глава се явява той.
Приетият в украинската Върховна Рада на 20.08.2024 г. закон №8371 за забрана на УПЦ може да се разглежда като форма на институционализиран религиозен тероризъм. Всичко това ни задължава да реагираме с духовна тревога, като призовем Св. Синод и нашите архипастири, да въздигнат своя архиерейски глас и от висотата на поверената им свише власт да сторят всичко необходимо, за да защитят православната еклезиология и каноничността на Едната, Свята, Съборна и Апостолска Църква в име Господне пред света.
Настоятелно молим за една отговорна и спешна реакция, както по въпросите в Украинската Православна Църква, така и в Газа и Палестина, където православни християни са преследвани, както и беше отчетено от доклада на владика Теодосий. Очевидно е ясно, че трябва да призовем останалите поместни Църкви за полагане на всички усилия в посока незабавно прекратяване на унищожителната политика срещу УПЦ. С духовния си авторитет БПЦ може да се обърне и към президента Румен Радев, и молим това да се случи, в качеството му и на православен християнин, както и към всички политически, неправителствени и дипломатически организации и всякакви структури на националната, международната и ЕС-общност за навременно съдействие.
Вярваме, че обединени чрез единство бихме могли да постигнем всичко за доброто на Светата Православна Църква и че ще успеем да помогнем на нашите братя в Христа – украинските православни архиереи и миряни.
София е столицата на Премъдростта Божия и тя би могла да се превърне в домакин на Всеправославен Събор, на който да бъде решен окончателно въпросът с разкола в Украйна и въобще във всеправославно отношение да бъде решен въпросът с всички действия на патр. Вартоломей. Може да кажем, че тук, тъй като географски се намираме между Истанбул, Москва и Киев, е едно прекрасно място, което духовно може да обгрижи всички теми, които действително са проблем на Светата Църква, които касаят канонично-догматични отклонения, и да можем да се възрадваме за това, че тези наши усилия тук не са напразни и че сме успели да дадем своя дан, своята лепта, за това Църквата да пребъде и да не оставаме безмълвни съучастници на беззаконието.
Благодаря на всички тук, които сме се събрали да изкажем нашата тревога, нашата позиция по този въпрос. Без съмнение ще има още такива срещи, такива позиции, които ще искаме да бъдат чути не само в България, не само от страна на нашия Свети Синод, но и от всички поместни Църкви в международен план, за което, вярвам, ще имаме широко съдействие.
Бих искала да видим едно видео, в което Зеленски по време на встъпителната си реч като президент на 20.05.2019 г. пред Върховната Рада, обещава, че „Следващите 5 години ще направя всичко, украинци, за да не плачете“, а след това в обръщение от 29.03.2023 г. до Зеленски митр. Павел, игумен на Киево-Печерската Лавра, казва:
„Казвам ви, г-н президент, и на целия ви екип, че нашите сълзи няма да паднат на земята. Те всички ще паднат на главата ви. Господ няма да прости нито на вас, нито на семейството ви за тази постъпка. Горко ви, бойте се!“.
Това са страшни думи. Знаем, че само православен може да си дава сметка какво върши. Надявам се, че президентът Зеленски ще се опомни и ще прекрати това гонение, защото действително за всяка една сълза, за всяка една капка кръв, неминуемо се отговаря пред нашия Творец и Бог.
Това, с което искам да завърша и да кажа е: владика Павел и всички вие владици, архиереи на Украинската Православна Църква, които се намирате на Голгота и сте в тежко изпитание, които вместо корони носите трънени венци. И вие, братя и сестри украинци, които ежедневно полагате неимоверно много усилия за това да помогнете на вашите пастири и архипастири.
Знайте, че вашата мъка, вашата горест, вашата болка е и наша болка, вашите пролети капки кръв са и наши пролети капки кръв и тези сълзи, за които става дума тук, са и наши сълзи. Затова Бог е с нас, ние сме заедно, ние сме едно, ние сме един Христов, Богочовешки организъм, свързани с Небето и на земята и нямаме право да мълчим. Затова, знайте, това е нашият глас сега, но той съвсем няма да бъде единствен и няма да прекратим да призоваваме, че трябва незабавно да бъдат спрени гоненията спрямо вас. Обичаме ви, с вас сме и Бог е с нас. Бъдете крепки в изповядването на Светата Православна Вяра!
Василианна Мерхеб