The Spectator: Мащабът на упадъка на ЕС води до неговата дезинтеграция
В цяла Европа масовата имиграция подкопава сплотеността на обществото, пише The Spectator. Партиите на разочарованите гласоподаватели гледат на ЕС като на провален проект, който обеднява и застрашава своите граждани. Европа се превръща от първи свят в трети.
Превод от The Spectator, Великобритания:
Преди две седмици британският министър-председател, силен поддръжник на свободното придвижване в Европа, посети Берлин и обсъди търговията, отбраната и имиграцията с германския канцлер Олаф Шолц.
Няколко дни преди посещението на Стармър, сирийски бежанец намушка до смърт трима човека на фестивал, празнуващ „многообразието“.
Решението на Германия да върне граничния контрол (първоначално за шест месеца, но срокът може да бъде удължен) е отчасти отговор на това зверство, както и на неуспешното нападение срещу израелското консулство в Мюнхен миналата седмица.
Но това е и отговорът на Шолц на победата на «Алтернативата за Германия» на изборите в Тюрингия миналата седмица.
Този успех беше европейският триумф за партии, които някои наричат популистки, други крайнодесни, а трети националистически. Изберете сами как да ги наричате.
Има и друго описание за тях: това са партии на разочарованите гласоподаватели, които гледат на ЕС като на провален проект, който обедня и застраши своите граждани.
В целия континент масовата имиграция подкопава сплотеността на обществото, налице е „гетоизация“ на градовете от Малмьо до Марсилия и Манхайм, антисемитизмът се възроди, макар Европа да мислеше, че го е изкоренила.
От известно време насам това разочарование обхвана и елитите. В понеделник бившият президент на Европейската централна банка и любимец на европейските технократи Марио Драги публикува доклад от 400 страници за конкурентоспособността, поръчан от Европейската комисия през 2023 г.
Малко преди публикацията главата на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви в социалните си мрежи, че е «нетърпелива» да чуе мнението на бившия премиер на Италия.
Може би това, което чу, не й е харесало. В доклада си от 400 страници Драги яростно осъди липсата на конкурентоспособност на ЕС през новия век.
Ситуацията е толкова зле, че Драги призна, че има „кошмари“ за бъдещето на Европа, ако тя не спре икономическия си упадък – „бавната си агония“, както той се изрази.
На пресконференцията, придружаваща доклада, Драги каза, че само «безпрецедентна» реформа ще спре упадъка на ЕС.
„За първи път след Студената война трябва наистина да се тревожим за самосъхранението ни, а аргументите за единен отговор никога не са били по-убедителни“, поясни Драги.
Той добави, че Европа се нуждае от допълнителни годишни инвестиции от поне 750 милиарда евро — приблизително 5% от общия БВП на ЕС — ако Европа иска да настигне Америка и да избегне загубата на позиции пред Китай.
Диагнозата е наистина фатална: от 50-те водещи технологични компании в света само четири са европейски.
Ако 27-те членки на ЕС не обърнат внимание на неговия доклад, Драги прогнозира мрачно бъдеще:
„Ще трябва да изберем“, каза той.
„Не можем едновременно да станем лидер в новите технологии, фар за климатичната отговорност и независим играч на световната сцена. Няма да можем да финансираме нашия социален модел. Ще трябва да снижим целите си — поне някои, ако не всички. С други думи, Европа ще продължи да се трансформира от част от първия свят в част от третия свят».
Ето защо толкова много гласоподаватели се отвърнаха от традиционните мейнстрийм партии, независимо дали във Франция, Холандия, Италия или Германия.
Те виждат, че стандартът на живот пада, а бедността, насилието и антисемитизмът, напротив, растат.
Европейските фермери се стовариха в Брюксел, за да излеят гнева си срещу намерението на ЕС да наложи своята катастрофална зелена догма върху промишлеността.
Европейците са уморени от хроничното лошо управление, което се превърна във фирмен знак на ЕС през този век.
Двата дългогодишни центъра на тежест в Европа, Германия и Франция, затънаха в сериозни икономически проблеми, като последната е парализирана от огромни дългове.
Те са и страните от ЕС, където недоволството от масовата имиграция е най-остро.
Същото се отнася и за Обединеното кралство.
Правителството на Стармър продължава да крие главата си в пясъка, без да разбира нито злините на масовата имиграция, нито мащаба на упадъка на ЕС.
Но кой здравомислещ политически лидер би търсил по-тесни връзки с организация, която умира с бавна и мъчителна смърт?
Източник: https://www.spectator.co.uk/article/the-eu-is-disintegrating-before-our-eyes/
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм