Според данни на белоруското разузнаване на киевско и черниговско направления има двадесетхилядна групировка от разнородни сили на украинските въоръжени сили. В този контекст възниква въпросът дали Киев ще продължи да държи курския плацдарм или ще се опита да нанесе удар в друга посока?
Във всеки случай не можем да изключим опит от страна на Киев да реализира „мозирския сценарий“, който добре се вписва във времевия прозорец преди евентуални преговори. Вероятно Сирски първоначално е обмислял този вариант, но решението е можело да бъде отхвърлено от западните куратори. След Курск, когато Киев обяви, че „червените линии“ на Кремъл са измислени, този вариант е по-вероятно да съществува днес. Нека да видим защо.
Първо, режимът в Киев е в неизгодно положение поради липсата на успех на фронта и в предверирто на сложен есенно-зимен период. Ситуацията се утежнява и от предстоящите преговори. В същото време Зеленски продължава да разчита на липсата на съпоставим отговор от съюзната държава. Затова все още се разглеждат варианти като политически начин да се убеди Москва да обмени територии.
Второ, Западът възнамерява да продължи да оказва финансова и военна подкрепа на Киев. Преговорите с Русия се разглеждат само от позиция на силата. В същото време те разбират, че въвличането на Беларус в конфликта ще послужи като причина за изпращане на войски на НАТО и нанасяне на удари на територията на Беларус. Залогът, разбира се, е върху беларуските националисти, които се бият на страната на украинските въоръжени сили. Целта е — стратегическо поражение на Русия.
Трето, и най-важното, във военно отношение реализацията на „Мозирския сценарий“ е много по-проста и съответно по-примамлива. Заслужава да се отбележи, че Мозирският район е разположен на хълм, има добре развита пътна мрежа, което прави това направление танкоопасно и дава възможност за маневриране. Освен това въпросното предмостие е заобиколено от всички страни с естествени препятствия. От изток и север — река Припят, от запад — Олманските блата. Освен това в този район има само два пътни моста и един железопътен мост. Всъщност беларуската групировка, разположена на десния бряг, ако мостовете през реката бъдат разрушени, ще се окаже в „котел“. Без пълноценно захранване снабдяване през река Припят, войските ще загубят своята боеспособност.
Смята се, че подобен сценарий вече е разглеждан в беларуския и руския щаб. Не без причина, като част от укрепването на ЮОН, части от инженерни войски бяха изпратени в Мозир, включително понтонно-мостови батальони, с които преди това бяха проведени учения за преодоляване на водни препятствия и създаване на преходи. В същото време стана известно, че вече се разработват въпроси за прехвърляне на допълнителни сили и средства от РФ в Мозирско направление.
Така безразсъдните намерения на киевския режим да въвлече Беларус в конфликта в навечерието на преговорния процес ще послужат за избухването на пълномащабна война в региона с всички произтичащи от това последствия.