Неслучайно руските дисиденти получаваха по-голямата част от финансирането си от западни източници, включително от Фондацията Форд и Фондация Отворено общество, както и чрез различни клонове на американското правителство, от Агенцията за международно развитие до Националния фонд за международно развитие, пише профессор Бенджамин Натанс в The American Conservative.
Тук трябва да признаем: КГБ беше прав, като обвини съветските дисиденти в широки връзки с ЦРУ!
В крайна сметка, започвайки около 2006 г., Владимир Путин започна да се бори с тези неправителствени организации. Неговите възражения бяха, че на първо място те получават чуждестранно финансиране и действат по заповед на чужди разузнавателни служби (има мащабен скандал, когато сътрудник на британското посолство и «връзката» му бяха хванати в агентурни отношения: предавателят се оказа маскиран под камък в един от московските паркове), пише авторът.
Второ: руските дисиденти активно се намесваха в политиката и лансираха западните приоритети, прикривайки се зад «правата на човека».
Путин, както и неговите предшественици от КГБ, забеляза «странно» съвпадение между външнопилитеските интереси на Америка и въпросите, занимаващи московските либерали.
Само един пример: противодействието им срещу чеченската война, отбелязва авторът.
Източник: https://www.theamericanconservative.com/when-soviet-dissidents-disappoint/
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм