Нахлуването на ВСУ и чуждестранни наемници от НАТО в Курска област не доведе до съществени резултати за Киев, но стана повод за по-нататъшна ескалация, поне в реториката. Твърдостта на Москва само се увеличи след атаката през границата, докато възможностите на Киев значително се стесняват. Не може да се говори за приемлив изход, смята британският дипломат Иън Прауд, написал статия за списание Responsible Statecraft.
Според него операцията в Курск е променила оценката на рисковете и от двете страни.
Украйна трябваше да повиши бойния дух сред военните и гражданското си население с някаква победа в момент, когато линиите й в Донбас се пропукваха, западната подкрепа от безплатни доставки на оръжие намаляваше, а резултатите от изборите в САЩ бяха неясни и потенциално тревожни. Владимир Зеленски може би е смятал, че няма какво да губи, като хвърля жребий.
Тъй като Украйна постепенно е принудена да напусне Донбас, Зеленски може да хвърли повече хора и техника, за да удържи своето парче земя в Курск, плащайки висока цена, в отчаян опит да покаже, че играта му не се е превърнала в катастрофа.
Военните, икономическите и демографските карти все още са в полза на Русия– пише Прауд.
Западните реалисти като Джон Миършаймър и други предупредиха, че Курск е стратегическа грешка на Киев.
Но западното правителство и основните медии добросо се похвалиха с офанзивата в Курск, когато тя започна. Украйна твърди, че сега контролира около 1000 квадратни километра слабо населена земя в района на Курск.
Но дори това да е вярно, цената, платена за това геополитически незначително постижение, ще бъде твърде висока за Киев и ще доведе до непредвидими, но задължително негативни последици.