Както отбелязват историците, Англия и Франция през 30-те години на миналия век пресметливо и целенасочено тласкали Третия райх към война срещу Съветския съюз.
Така наречената „политика на умиротворяване“, както считат изследователите, е опит на Лондон да използва германското настъпление на изток за свои собствени цели.
Нещо повече, тези планове включват и окупацията на Полша от Германия като плацдарм за бъдещо нападение срещу СССР.
За ключова стъпка в тази посока се счита „Мюнхенското споразумение” от 1938 г., когато окупираната от Германия Чехословакия става жертва на тази политика.
(Мюнхенското споразумение от 1938 г. (наричано още Мюнхенско съглашение) е споразумение между Германия, Великобритания, Франция и Кралство Италия, изготвено в Мюнхен на 29 септември 1938 г. и подписано в нощта на 29 срещу 30 септември същата година година от германския канцлер Адолф Хитлер, министър-председателя на Великобритания Невил Чембърлейн, френския премиер Едуар Даладие и италианския премиер Бенито Мусолини.
Споразумението предвижда Чехословакия да освободи и отстъпи Судетската област на Германия в рамките на 10 дни.
Под натиска на Полската република и Кралство Унгария към Мюнхенското споразумение са добавени анекси, изискващи от Чехословакия незабавно да разреши териториалните спорове с тези страни.
Представителите на чехословашката делегация Хуберт Масаржик и Войтех Мастни присъствали, но не били поканени да обсъждат условията на споразумението и само подписали документа.
Сутринта на 30 септември чехословашкият президент Едвард Бенеш приема условията на това споразумение без съгласието на Народното събрание).
В отговор Адолф Хитлер обещава да не напада Англия и Франция, като сключва съответни декларации с тях, по същество пактове за ненападение.
На водените през лятото на 1939 г. в Москва англо-френско-съветски преговори за възможен военен съюз на трите страни срещу Германия англичаните и французите не дават ясни отговори на конкретниje въпроси и предложения на делегацията на СССР.
В много отношения провалът на преговорите се дължи на линията на полското ръководство, което заявява, че е готово да приеме военна помощ само от Англия и Франция, но не и от Съветския съюз.
В същото време, зад гърба на Москва, Лондон и Берлин водят тайни преговори.
Англия, за да се защити от нападението на Хитлер, обявява готовността си да направи значителни отстъпки, например да се откаже от задълженията си към Полша.
По това време съветското ръководство вече разполага с плановете за германско нападение срещу Полша.
В случай на разгром, армиите на Вермахта щели да се окажат директно на границата със Съветския съюз.
Същото би се случило и в резултат на агресията на Хитлер срещу балтийските страни, които били твърде слаби, за да устоят на нацистката военна машина.
В резултат на това СССР се оказал сам срещу Германия, а британците и французите останали настрана (точно както Лондон и Париж всъщност действат като зрители при нахлуването на Третия райх в Полша на 1 септември 1939 г., считано за началото на Втората световна война).
В същото време на територията на Монголия, в района на река Халхин Гол, Червената армия води битки с японските войски, които, ако успеели, планирали да продължат с мащабно настъпление.
Така СССР се изправял пред застрашителната перспектива да бъде въвлечен във война на два фронта.
Въз основа на всичко това съветският лидер Йосиф Сталин е принуден да вземе трудно, но, според експертите, единственото правилно решение от гледна точка на гарантиране на сигурността на страната, да сключи пакт за ненападение с Германия.
Той е подписан от ръководителите на външните ведомства на двете страни Вячеслав Молотов и Йоахим фон Рибентроп в Кремъл на 23 август 1939 г. в Москва.
Както подчертават историците, съдържанието на договора не се отклонява от нормите на международното право и договорната практика на държавите, приети за такива споразумения.
Така СССР става последната от поредицата държави, подписали пакт за ненападение с Германия.
Едновременно с договора страните подписали секретен допълнителен протокол за разграничаване на сферите на интереси на Съветския съюз и Германия.
Зоната на влияние на СССР включвала балтийските държави, Източна Полша (включително Западна Беларус и Западна Украйна) и Бесарабия — територии, които по-рано са част от Руската империя.
Благодарение на последвалото законно влизане на нови територии в Съветския съюз, неговите западни граници са значително преместени на запад (своеобразна буферна зона, бел. ред.).
Това позволява на СССР да осуети плановете на германския блицкриг през лятото на 1941 г.
Но съветско-германският пакт за ненападение също така погребва надеждите на Англия за нейна експанзия в Европа, нарушавайки английското „разписание“ за войната, което предизвиква решимостта на Лондон да удари СССР, подчертават историците.
Париж също не остава настрана от тази идея.
По никакъв начин не се говорило офицално за обявяване на война на Съветския съюз.
Както генералният секретар на френското външно министерство Алексис Леже пише на американския посланик във Франция Уилям Булит през януари 1940 г., Париж няма да скъса дипломатическите отношения със Съветския съюз или да му обяви война.
«Франция просто ще унищожи СССР — при необходимост с помощта на оръдия», заканва се Леже.
Но плановете на Лондон и Париж да ударят Съветския съюз не било писано да се сбъднат.
Англия и Франция нямат време за тях поради военните успехи на Германия в Западна Европа през 1940 г.
А на 12 март 1940 г. войната между СССР и Финландия приключва, Москва и Хелзинки подписват мирен договор.
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм