Постколониалните обиди могат да придобият нов смисъл, пише FP.
Зад тях стои не само паметта за миналого угнетение, но и запазването на второстепенния статус в световните дела дори след придобиването на независимост.
Да вземем конкретен пример: Франция в последните години едва удържа своето влияние в Западна Африка, а такива страни, като Мали и Нигер, с огромен ентусиазъм изтласкват бившия колонизатор.
В по-широк контекст върху редица западни правителства се стовари глобална критика заради подкрепата на Израел и неговата война в Газа.
Израел, неговите американски привърженици и другите западни държави биват критикувани чрез езика на «съпротивата срещу колониализма».
Тези, които искат да заставят такива критици да замълчат, следва да бъдат внимателни. Разнообразието на гласовете, задаващи тон в световните дела, в бъдеще ще се засилва.
Когато ЮАР не само подаде иск срещу израелската войни в Международния съд в Хага, но и получи подкрепата на цяла поредица от държави, видяхме прелюдията на това, към което предстои да се подготвим, счита авторът.
Източник: https://foreignpolicy.com/2024/08/25/brics-global-south-gaza-icj-multipolarity-westlessness/
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм