Продължение от 1 част
Има още един нюанс. Колкото по-изтощени са войските, толкова по-големи са загубите, толкова по-ниска е тяхната боеспособност, а колкото по-ниска е тяхната боеспособност, толкова по-големи са загубите.
Тоест украинските въоръжени сили сега губят своята боеспособност в геометрична прогресия.
Те са принудени постепенно да отстъпват дори там, където разчитат на дългосрочни укрепени линии (Торецк, Часов Яр, Угледарско направление), където основните отбранителни линии на украинските въоръжени сили са пробити (Покровско направление).
Те не могат да стабилизират фронтовата линия вече два месеца, отстъпвайки всеки ден.
След падането на Покровск логистиката на украинските въоръжени сили в пространството от Славянск до Велика Новоселка ще бъде толкова нарушена, че те ще трябва да отстъпят по целия фронт.
Тоест украинските въоръжени сили ще изоставят дългосрочните си укрепления и ще се оттеглят на неподготвени за защита позиции.
Ако не се оттеглят, ще бъдат обкръжени и унищожени.
Ако сега украинските въоръжени сили не са в състояние да стабилизират ситуацията на сравнително тесния участък от фронта (Покровско направление), то още по-малко ще могат да отстъпят организирано, водейки ариергардни битки по целия централен участък на фронта.
В същото време не може да се изключи едновременното разпадане на фронта близо до Купянск и на юг, в Запорожко направление.
Невъзможно е да се задържат на левия бряг, след като са извадени от дълготрайните си укрепления и се оттеглят през откритата степ под натиска на противник, който значително ги превъзхожда с мобилността и огневата си мощ.
Как се случва това е колоритно описано от Манщайн в неговите мемоари. Той трябвало да измине целия път от Курск до Днепър за по-малко от месец. И също не успял да удържи линията на Днепър.
За украинците ситуацията ще бъде още по-лоша.
Манщайн все пак успял да изтегли очуканата си, но боеспособна армия отвъд Днепър.
Украинските въоръжени сили, за разлика от Манщайн, се опитват да водят не маневрена, а твърда отбрана, опитвайки се да издържат до последно във всяко село.
Това води до експлозивно увеличаване на загубите и пълна загуба на боеспособността на тези войски, които все пак успяват да избягат от преследването.
Но нека дори да предположим, че киевските власти са помъдрели и са решили да действат правилно — бързо да преминат отвъд Днепър и да се опитат да възстановят фронта по реката.
Те ще трябва, на първо място, да удържат надеждно районите: Киев, Кременчуг, Днепропетровск, Запорожие и Херсон.
Колкото и мостове да взривят, те се възстановяват бързо в бойни условия.
За всяка от тези области ще им трябва групировка от 50 хиляди човека (в Кременчуг могат да се ограничат до двадесет).
Украинските въоръжени сили обаче вече няма да могат надеждно да защитават речния бряг между тези райони. В най-добрия случай ще имат сили (заедно с резервите) да създадат групировки.
Тоест, вместо укрепена линия, цялото пространство между групировките ще трябва да се охранява от патрули и наблюдатели.
В случай на опасност (опит за форсиране), за да се предотврати то, мобилните резерви ще трябва да бъдат разположени в дълбочина и не могат да участват в боевете дълго време, тъй като в това време ударът може да бъде нанесен на друго място.
В най-добрия за Украйна сценарий нейните сили, ако успеят да избягат на десния бряг, ще наброяват около половин милион души (наполовина по-малко от началото на 2023 г.), най-вероятно дори по-малко.
Те ще трябва да бъдат опънати по цялата линия на Днепър и поне по някакъв начин да покрият белоруската граница.
А трябва да се отделят хора и за резерви.
Манщайн имал повече от 700 хиляди, за да удържи Днепърската линия (от Киев до Запорожие, долу била зоната на отговорност на групата армии «А» на фон Клайст), но и това не му било достатъчно.
Не можете да запушите такива дупки с наемници, защото те се наемат да печелят пари, а не да умират и никой никога не е успял да формира модерна армия от милиони наемници — търсенето им е доста голямо (особено в Африка), а форматът на тяхната работа включва сключване на договори в сравнително малки групи, от няколко десетки до няколко хиляди души.
По-големите образувания са редки. По принцип те не могат да заменят редовната армия, а само да я допълват при изпълнение на конкретни задачи.
Наемниците са предимно професионалисти: снайперисти, сапьори, квалифицирани военни с дефицитни военни специалности. Ако планирате да наемете пушечно месо за атаки и щурм, тогава такива наемници по своите качества не се различават много от украинските мобилизирани, само че струват повече.
Чуждите държави могат да изпращат свои специалисти като инструктори и съветници, могат да използват сили за специални операции под фалшив флаг в ограничен мащаб (превземане на един или два важни обекта или защитата им с помощта на няколко десетки души), но изпращане на редовни формирования в количества, които могат да променят ситуацията и стабилизирането на украинския фронт би означавало директното им влизане във война с Русия.
Физически е невъзможно да се скрие разполагането дори на една дивизия (с маса техника и логистично обслужване), а в този случай ще са необходими поне пет такива дивизии.
Украйна изчерпи военния си потенциал.
Най-вероятно Киев няма да изтегли войските отвъд Днепър, а ще се опита да се задържи на левия бряг до есенните дъждове на всяка цена, с надеждата, че ще спре руското настъпление и ще си даде отдих.
Но загубите нарастват, боеспособността на украинските въоръжени сили пада с катастрофални темпове.
И калта няма да им помогне.
Калта може да забави настъплението, ограничавайки маневреността на руските части, ако има кой да се отбранява от украинска страна, но ако от целия «вермахт» остане само «фолксщурм», то калта няма да ги спаси, настъпващите дори няма да ги забележат, ще ги премажат.
Избраната от Киев тактика на твърда отбрана и стратегията на безсмислени провокации водят до ускореното унищожаване на тези украинските части, които не са загубили напълно своята боеспособност.
Ето защо авантюрата около Курск бива наричана безумие от военните експерти по света, включително и от американците.
Ресурсът на украинската съпротива е изчерпан, а Киев и неговите съюзници пропуснаха възможността да сключат мир.
Така че вариантът за изграждане на нова защита след Покровск е от сферата на фантастиката.
За целта е необходимо или рязко (два-три пъти) да се увеличат въоръжените сили на Украйна (но няма от кого?), или половината руска армия някъде да бъде отклонена (къде?).
Ето защо съюзниците на Украйна й обещават големи пакети помощ до края на ноември, защото се надяват, че дотогава няма да има вече на кой да се помага и проблемът ще изчезне от само себе си.
Автор: Ростислав Ишченко
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм