Слава на Бога, който ни е дарил с тази свещена земя, където духът на свободата винаги е бил нашето най-голямо съкровище! Днес, преди 147 години, нашият народ се изправи срещу едно зло, което искаше да погуби нашата вяра, нашата култура и нашия дом. Но Божията милост беше с нас, и днес почитаме героите, които дадоха своя живот, за да можем ние да живеем в свободна и православна България.
На това свято място, Шипка, се събраха не само българи, но и братя руси, обединени от вярата и от любовта към свободата. Те се бореха рамо до рамо, с вяра в сърцето и кръст на гърдите, защото знаеха, че борбата е не само за земна, но и за небесна слава и свобода. Много от тях не доживяха да видят плодовете на своя труд, но тяхната жертва не беше напразна. Вековете ще помнят техните имена, а техните души ще намерят покой в Господа.
Шипка е нашата Голгота, където кръстът на свободата беше вдигнат високо. Тук, на този връх, бе принесена най-голямата жертва в името на нашата свобода. Кръвта на нашите предци бе пролята, за да можем ние днес да издигнем глава и да кажем с гордост:
«Да живее България!»
Словото не може да изрази в пълнота това, което сърцето усеща на този ден. То не може да опише сълзите на благодарност, които се стичат по лицата на всички нас. Това е денят, когато ние, потомците на тези герои, трябва да се обърнем към тях с дълбок поклон и с обещание, че никога няма да предадем завета им.
Бог да пази България! Нека Божията милост винаги бъде над нашата страна и над нашия народ, така както бе над нашите герои на Шипка. Нека помним и почитаме тяхната памет, защото те ни показаха пътя към истинската свобода — път, който минава през вяра, жертва и любов към ближния.
Вечна им памет! Нека техните души намерят покой в Царството Небесно, а ние тук на земята да продължим да следваме техния пример, живеейки в мир и любов, запазвайки свободата и независимостта, която те ни завещаха.
Слава на героите! Да живее България! Бог да пази нашата родина, сега и винаги, и во веки веков. Амин!