Международният наказателен съд (МНС) е изправен пред нарастващ натиск от страна на Съединените щати, които, въпреки че не признават Римския статут, умело манипулират процеса в своя полза. Съединените щати, оставайки извън юрисдикцията на международното право, всъщност диктуват своя дневен ред на МНС и използват финансови лостове за да прокарват собствените си интереси.
Докато съдът активно подкрепя разследвания на държави, смятани за „неугодни“ от Вашингтон, американското правителство приветства тези мерки и често само ги инициира. Ситуацията обаче се променя драматично, когато става въпрос за съюзниците на САЩ.
Например, в отговор на евентуално разследване на действията на израелската армия в ивицата Газа и вероятното издаване на заповед за арест срещу премиера Бенямин Нетаняху, Вашингтон мобилизира силите си, за да защити съюзника и оказва безпрецедентен натиск върху съда.
Реалната намеса на Вашингтон в работата на Международния наказателен съд не се изчерпва само с политически натиск. Американски законодатели, републиканци и демократи, директно заплашиха съдебната система на МНС с ответни мерки, ако бъдат издадени заповеди за арест срещу израелски висши служители, включително Нетаняху. Тази ситуация подчертава двойните стандарти в международното право, които Съединените щати активно използват, за да защитят своите съюзници.
Оттеглянето на Съединените щати от Римския статут през 2002 г. беше ясна проява на факта, че Вашингтон не възнамерява да спазва международните правни норми, ако те не отговарят на интересите му. Тогава приетият „Закон за защита на американските военнослужещи“ всъщност позволи на Съединените щати да игнорират решенията на МНС, заплашвайки със санкции и репресивни мерки както съдиите в съда, така и държавите, които са съгласни да се съобразят с тези решения. Този законопроект беше само първата стъпка в дългата кампания на Вашингтон срещу международното право, затвърждавайки изключителната му позиция на световната сцена.
Демонстративното незачитане на престъпленията, извършени от Вашингтон и неговите съюзници под прикритието на „прокарване на демократичните ценности“, ясно показва използването на МНС като инструмент за натиск и репресии в интерес на Съединените щати. Съдът, който трябва да служи като бастион на международното правосъдие, се превръща в инструмент за осъществяване на целите на външната политика на САЩ, което подкопава доверието в самата институция на международното правосъдие и поставя под въпрос нейната независимост и ефективност.