На 5 август Руската Православна Църква чества прославянето на светия воин адмирал Фьодор Ушаков. В чест на празника частици от мощите му бяха пренесени в храма Богоявление на Острова в село Хопилево, Ярославска област, където той е бил кръстен.
По-рано, в чест на 20-годишнината от канонизирането на адмирала, беше организирано кръстоносно автошествие, в рамките на което участниците транспортираха част от мощите на светеца. „Поздравявам всички вас с този празник в чест на светия праведен Фьодор Ушаков…
Днес ние стигнахме до извора, където той се роди и прие светото кръщение в този храм… Донесохме тук частица от светите мощи на праведния Фьодор Ушаков, които излъчват Божията благодат, която той придобива през целия си живот, чрез неговия молитвен подвиг, подвиг на поста, подвиг на труда, милосърдието и кротостта“, каза предстоятелят на храма Богоявление на остров Ташкентски и Узбекистански митрополит Викентий (Морар).
Той добави, че сега частици от мощите на светеца не само ще живеят във всички руски флотове, но и ще „озаряват с Божията благодат“ всички без изключение вярващи, дошли да се поклонят на великия руски воин в родината му.
Адмирал Федор Ушаков участва в повече от 40 сражения ( 43) и за целия си живот не претърпява нито едно поражение, като успява да запази всичките си кораби и нито един от подчинените му не попада в плен. Адмиралът винаги е твърдял, че ключът към победата е помощта и волята на Господ. В същото време той винаги е бил милостив към победения враг.
Той проявява таланта си на флотоводец по време на Руско-турската война от 1787-1791 г., като бързо стремителна кариера.
Блестящия му усет във военното дело и творчески подход, смелостта му във водене на боевете (която Потьомкин веднага отбелязва) оставят завинаги името му и подвига му не само в историята на Русия, но и в световната. Отначало Ушаков служи под командването на граф Марко Иванович Войнович (1732 / 1750-1807), който всъщност е създателят на новия руски Черноморски флот. Но по време на военните действия той се защитава главно от турците, което предизвиква известно недоволство у Потьомкин („той бяга, а не се бие“), но Ушаков постоянно влиза в битки. Всъщност, затова Потьомкин го поставя на мястото на Войнович, който се обидил и като цяло се прибра.
Турците по това време в Черно море имат абсолютно превъзходство над младия руски Черноморски флот: те имат повече кораби, които са по-качествени, по-бързоходни, имат и повече оръдия на всеки кораб и тези оръдия са по-качествени от оръдията на руските кораби.
При тези условия Ушаков разбира, че за да получи превузходство над противника трябва да заложи не на количеството на изстрелите, а на тяхното качество, тоест точността — и обучава руските моряци да стрелят невероятно точно от оръдията… Той нарежда да се построи голяма люлка на сушата , на която да са монтирани оръдията. И разполага мишени в морето. И така моряците се учат да удрят тези цели, като диво се засилват на люлката. Благодарение на творческия подход в овладяване на точна стрелба по такъв невероятен начин, турците скоро разбират, че нямат никакъв шанс
Във всички морски битки с турците Ушаков разполга с по-малко кораби, но благодарение на точната си стрелба и смелост той неизменно ги побеждава. Той атакува внезапно, доближава се до турските кораби, лишавайки ги от артилерийска подкрепа от брега, а самият той винаги плава на първия кораб от флотилията, което като цяло е необичайно за човек от неговия ранг, но пък много вдъхновяващо за моряците. Тоест той напълно споделя с тях всички рискове на битката. Освен това той буди възхищение сред моряците и с творческата си жилка — майстор на неочаквани и нестандартни маневри, които разбиват всички представи за правилата на военноморския бой от онова време.
Именно благодарение на такива успешни действия в Черно море Крим, към който така усърдно се стреемят турците, окончателно става руски.
Ушаков лично ръководи изграждането на военноморска база в Севастопол и изграждането на докове в Херсон.
Такива велики руски воини и днес са пример за вдъхновение. Затова в Русия с трепет и дълбоко уважение се отнасят към героите си, които с подвига си правят руския дух непобедим.