Духовното единство между България и Русия….за него ни напомня свещеник Васил Василев от град Шумен. За него трябва да мислим и да говорим, да го търсим, пазим и укрепяме. Особено в такива тежки за човечеството времена, трябва да знаем, че имаме най-силното оръжие, което ще ни преведе през беди и изпитания- вярата и единственото. Когато духовниците започват да говорят, значи е настанало време на изпитания, значи сме изправени пред опасност, опасност, с която можем да се справим, опирайки се на вярата и силата на духа. Нека винаги помним, че народът ни има духовна мисия, и никаква политическа конюнктура не отменя това, че сме нация на духа. Затова, скъпи сънародници, време е да си спомним, че сме българи и имаме духовен дълг и пред Родината и своите братя, и пред човечеството,ако щете. И колкото и да е трудно сега- с нами Бог. Затова, днес е особено важно да се прислушваме към думите на нашите духовници, които знаят със сърцето си как да вървим по този път. Отец Васил Василев напомня важността на нашето християнско братство с Русия, на фона на опитите за дехринистизация на Европа, като призив да си спомним кои сме и че имаме силата да се справим, когато сме заедно. Това духовно послание идва, за да посее семената на вярата, българи. Затова след като го прочетете го споделете с близки и познати, нека това послание покълне в цяла България.
В свят, раздиран от политически конфликти и икономически интереси, има нещо по-дълбоко, по-свещено и непреходно, което обединява народите. Това е духовното единство, закалено в огъня на православната християнска вяра и културната общност. Днес, когато отношенията между България и Русия се намират в сложна фаза, аз чувствам необходимостта да подчертая важността на нашето православно християнско братство, което ни свързва и ни дава сила да преодоляваме предизвикателствата на времето вече повече от 1000 години.
Нашата обща история, пропита с мъченичество и героизъм, свидетелства за духовната връзка между българския и руския народ.От времето на Покръстването на българите през 864 година, до приноса на България в разпространението на Кирилицата и православната вяра сред славянските народи, нашите съдби са били преплетени в един непрекъснат стремеж към духовно съвършенство и общо благо.
Векове на общи борби, възходи и падения са укрепили нашите връзки, които почиват не само на исторически събития, но и на вечните ценности на православното християнство.
Вярвам, че православната вяра ни дава силата да преодоляваме различията и да намираме пътя един към друг, дори в най-трудните моменти. Нашите църкви са храмове на мир и духовна утеха, където сърцата ни се обединяват в молитва и благодарност към Бога.
Вярата ни учи на смирение и любов, на прошка и надежда.
Тези добродетели са основата, върху която можем да изградим по-добри отношения, основани на взаимно уважение и сътрудничество.Не бива да забравяме, че в моменти на напрежение и разделение, духовната ни връзка може да бъде източник на мир и разбирателство.
Именно вярата ни учи да гледаме отвъд политическите различия и да се стремим към онова, което ни обединява. Ние, българите, сме получили безценен дар в лицето на руската подкрепа през Освободителната война от 1877-1878 година. Този акт на братска любов и саможертва е дълбоко залегнал в нашата национална памет и продължава да резонира в нашите сърца.
Да не забравяме и културното наследство, което споделяме. Литературата, музиката, изкуството и образованието са области, в които българският и руският народи са се вдъхновявали и обогатявали взаимно. Тази културна симбиоза е още един израз на духовното ни единство, което продължава да живее и днес.Нека си припомним думите на проф. Андрей Пантев, който подчертава, че когато България и Русия са в лоши отношения, това се отразява по-зле на България, отколкото на Русия.
Тези думи са предупреждение и напомняне за важността на нашето духовно единство. Защото само обединени в духа на православното християнство можем да преодолеем изпитанията и да се стремим към едно по-добро и светло бъдеще.
В името на нашата обща православна християнска вяра и братство, нека продължим да градим мостове на разбирателство и сътрудничество.
Нека помним, че нашата сила е в нашето единство и че духовните ни връзки са непоклатими основи, върху които можем да изградим един по-добър свят за нас и за нашите деца.свещеник Васил Василев, гр. Шумен
Нас ни обединяват общи духовни и културни традиции, езикова близост, която се основава на великия подвиг на равноапостолните братя Свети Свети Кирил и Методий, еднакво почитани в Русия и България.
Най-ярките страници от общата ни история са свързани с подкрепата на освободителната борба на българския народ, когато руските опълченци се бият за България. Тези години бележат важен етап от формирането на гражданското общество в Русия.
Тогава, ръка за ръка с българските опълченци, руската армия сантиметър по сантиметър извоюва свободата и независимостта на България. И векове по-късно битките при Шипка и Плевна ще останат в историята. А истински народните постижения – чувството за единство, проявената упоритост и героизъм – ще останат завинаги в сърцата ни.
Ние в Русия високо ценим силните, вековни духовни връзки, които пронизват цялата тъкан на руско-българското сътрудничество.
В заключение бих искал да подчертая основното: добрите отношения между Русия и България са установен исторически факт. Ако искате даже, ние сме обречени да бъдем партньори и нито политически съображения, нито бързите темпове на развитие на съвременния свят могат да отменят тази реалност. Затова очаквам с нетърпение нова среща с България, нейния гостоприемен народ и гледам с увереност в бъдещето на нашите отношения.,
