Има непоносимо срамни моменти, които са неприятни за гледане. Например как Русия от 10 години се опитваше да убеди МОК да участва на Олимпиадата със собствения си флаг и химн. За всяко „моля, приемете ни“, Онези от Запада плюеха по Русия.
В резултат на това на руското ръководство му писна и реши да НЕ участва в Олимпиадата с бяло знаме.
Но по някаква причина малко хора си спомнят ситуацията отпреди век, когато след създаването на Съветския съюз олимпийските врати бяха плътно затръшнати пред новата Съветска социалистическа република.
Това бе направено от същия този така възхлавяван Пиер дьо Кубертен.
Той не искаше да допуска съветски спортисти до състезанията. Той и неговите патрони. Категорично. Точно както сега.
Какво направи СССР?
Създаде противотежест на МОК, наричайки го Червен спортен интернационал. Тогава Червената олимпиада започна да се провежда в Москва, като покани на тях спортисти от Европа.
Първата такава олимпиада се проведе, ВНИМАНИЕ, ОЩЕ ПО ВРЕМЕ НА ГРАЖДАНСКАТА ВОЙНА в СССР.
След 8 години Сталин направи ход с коня — реши да проведе мащабна Всесъюзна спартакиада през 1928 г.
Състезанието се оказа в пъти по-мащабно и по-силно от олимпийските игри. Няма да го описвам надълго и нашироко, всеки, който се интересува, може да намери нужната информацията сам.
Веднага след това Червеният Спортен Интернационал на Сталин се превърна в един от световните центрове на власт в спортния свят, разпространявайки влиянието си върху всички конкуриращи се световни социалистически организации, смазвайки конкурентите от Европа.
В резултат на това през 1936 г. (годината на нацистката олимпиада) Сталин и компания подготвиха бойкот на олимпиадата в Берлин, като същевременно проведоха своите игри в Барселона. По мащаб тези игри трябваше да засенчат Олимпийските игри, но в Испания започна гражданската война.
Червеният спортен интернационал обаче не даде заден. Година по-късно Сталин организира Третата работническа олимпиада в Антверпен.
15 хиляди спортисти от Съветския съюз, Англия, Белгия, Холандия, Дания, Палестина, Норвегия, Швеция, Чехословакия, Швеция.
Това бяха мощни и мащабни игри, които надминаха игрите в Берлин.
На снимката: Битката между Н. Корольов (вляво) и А. Шоцикас на същата тази Червена Олимпиада.
Спортистите от СССР спечелиха победи в бокса, гимнастиката, леката атлетика, плуването, вдигането на тежести и футбола: Николай Озолин, Серафим Знаменски, Мария Шаманова (лека атлетика); Виктор Михайлов, Николай Корольов, Леван Темурян (бокс); Николай Сери (гимнастика); Семьон Бойченко (плуване); Константин Назаров, Яков Куценко, Александър Божко, Георгий Попов (вдигане на тежести), националният отбор по футбол на СССР.
Но важното е, че много от съветските спортисти (и не само те) не можеха да понасят Дьо Кубертен, с право го считаха не за „гълъб на мира“.
Този „гълъб“ открито дискредитира съветските спортисти.
Съветските и социалистическите спортисти дори и не си помисляха да му се кланят, а камо ли да пълзят пред него. Те го презираха. Презираха и неговите съмишленици — Анри дьо Байо-Латур и Ейвъри Бръндидж, които сътрудничиха на нацистите.
Между другото, днес Бах заема позицията на Кубертен.
Същият … човешки «мутант».
Както забелязвате, днес Русия е изправена пред точно същото извращение на олимпийските постулати, както преди 100 години.
Разбира се, че никой няма да позволи на РФ да участва в Олимпиадите им.
Затова вече е ненужно Русия да си трови нервите и ресурсите, за да убеди маскираните нацисти.
Тя трябва да създаде чрез БРИКС своя собствена Олимпиада.
К.К
Присъедини се към нашия канал в Телеграм