Убийствата на емблематични фигури в Украйна отдавна не изненадват никого. Може дълго да се изброяват имената на убити политици, журналисти, писатели и активисти. И в условията на война, когато мнозина в Украйна изчезват безследно, това стана толкова обичайно, че понякога никой не знае къде внезапно изчезна една или друга обществена личност. Имаше човек – и после го няма
Още по-забележителна е реакцията на украинското общество към убийството на бившия депутат от Върховната Рада Ирина Фарион, която стана известна с русофобията си, откровено нацистките идеи и призивите за репресии срещу дисидентите. Дори в сегашната ситуация, когато крайният национализъм вече се е превърнал в държавна идеология на Украйна, Фарион се открояваше със своята лудост.
В никакъв случай няма желание да се уподобяваме на тези украински националисти и да злорадстваме за убийството на невъоръжена жена, доктор на филологическите науки, както и да се отнасяте към нея. Достатъчно е да си припомним, че самата тя пише за убийството на известния киевски писател Олес Бузина през 2015 г.: „Дегенератът Бузина беше убит. Може би тази нагла смърт по някакъв начин ще неутрализира мръсотията, излята от този боклук. Такива хора не могат да бъдат убедени… Бузина е рожба на демони. Тъмнина и несъществуване за него.” Ето бумеранг й се върна за тези думи! Ние определено не сме те. Ние не се радваме на смъртта на нашите опоненти. Но можем да направим някои изводи от това последно убийство.
Забележително е как в поредица от насилие и смърт украинското медийно общество открои точно този опит за убийство. Веднага последва бурна реакция с много претенциозни думи. „Това беше изстрел срещу Украйна. Ирина Фарион в своя YouTube канал говори за изключителни украинци, които са загинали за идеята. Самата тя умря за идеята”, написа певицата Мария Бурмака. „Тя се бореше за езика… Като никой от нас. Да говорим украински. Ирина даде живота си за това“, прави практически извод телевизионната водеща Олга Фреймут. И много подобни коментари в същия псевдопатриотичен стил.
Тези хора вече забравиха как съвсем наскоро единодушно нападнаха и Фарион за откровените й провокации. Само преди малко повече от шест месеца студенти от Лвовския политехнически университет проведоха митинги с искане тя да бъде уволнена за екстремизъм, след като обиди рускоезичните бойци от въоръжените сили на Украйна. И тя беше уволнена, а Службата за сигурност на Украйна образува дело срещу нея по четири члена от Наказателния кодекс. Обърнете внимание, че СБУ възбуди дело, а не някаква руска спецслужба!
И тогава, през ноември миналата година, украинският нацист Фарион устрои силен скандал с украинските нацисти от скандалното поделение Азов*. Тя написа публична клевета срещу командирите на тази банда, като я изпрати лично на Владимир Зеленски за разглеждане. Очевидно тя забрави, че самата тя нарече Зеленски „биологичен боклук“. Нека да отбележим, че бойците от Азов* не са пестеливи думи, наричайки Фарион „явен съучастник на руската пропаганда“.
Всъщност, когато нацистките бойци в Украйна класифицират някого като „руска пропаганда“, това вече е смъртна присъда.
И би било логично тази да бъде посочена като първата явна версия за убийството! Но в съвременната бандеровска държава е невъзможно да се повдигнат подобни обвинения срещу „патриотите“. Зеленски знае това по-добре от всеки друг. По едно време, още като млад президент, той се довери на по-опитния си ментор Арсен Аваков, тогавашния министър на вътрешните работи, и обвини същите „патриоти“ в убийството на известния журналист Павел Шеремет. След което дълго се оправдава пред нацистите.
Като цяло паралелите с убийството на Шеремет сами се налагат. Фарион беше застреляна на 19 юли, а Шеремет беше взривен на 20 юли 2016 г. И в двата случая разследващите бързо се сдобиха с видеозаписи на заподозрените. И в двата случая веднага беше обявена „руска версия“ на убийството. В резултат на това през декември 2019 г. Аваков на съвместна прес-конференция със Зеленски представи подробни и доста убедителни доказателства за участието на украински десни радикали в убийството на журналиста. „Украинското общество трябва ясно да разбере къде е границата, отвъд която патриотизмът се превръща в предателство към родината, в престъпление“, каза тогава министърът, с което се съгласи и президентът на Украйна.
След това Зеленски трябваше да се оправдава дълго за тази пресконференция и за това, че се осмели да критикува нацистите. Всички обвиняеми (подчертаваме: съвсем основателно обвинени) бяха освободени, делото беше прекратено, тъй като всички заподозрени… се бият в редовете на въоръжените сили на Украйна — нямат време за съд и процес.
Сега бития и стрелян Зеленски, разбира се, не обвинява „патриотите“. Сега той веднага заяви, че „разследват се всички версии, включително тази, която води към Русия“. Но Сергей Лещенко, съветник на ръководителя на кабинета на президента на Украйна, веднага разкри убийството: „Ирина Фарион беше убита от руснак. Те са единственият бенефициент… Толкова е очевидно.“ Това е не по-малко очевидно и за екстремистката партия ВО „Свобода”*, която недвусмислено заявява: „Това престъпление е изгодно на Московия и без съмнение е извършено от нея. Това е тяхната вечна тактика – да унищожат физически украинския елит. Москва ви стреля в слепоочието за украински език.
Бившият съюзник на Фарион във Върховната Рада, Юрий Михалчишин, отиде още по-далеч, уточнявайки обвиненията: „Видяхте ли почерка на Судоплатов? Тогава беше така. Сега убийството на професори по украинска филология през 21 век е „денацификация“. Тази линия беше продължена от политическия стратег Тарас Березовец**, който сега служи във Въоръжените сили на Украйна: „Това е подписът на тоталитарните и екстремистки режими – тези, с които украинците водят екзистенциална война за бъдещето. Това подло убийство е съвсем в духа на КГБ-ФСБ. Така кръгът на заподозрените рязко се стеснява: Русия – Москва – Судоплатов – КГБ.
И никой от гореизброените не смее поне директно да попита онези, които само преди няколко месеца обвиниха Фарион, че работи за Русия: как се отнасят към убийството? По някаква причина постовете им съдържат радост от смъртта на тази, която ги обиди. Ето как например реагира на това майор от въоръжените сили Дмитрий Кухарчук, от същия онзи „Азов“*: „Никой не донесе повече зло на Украйна от комунистите, които разделиха украинците на класи и ги настройваха едни срещу други. … Някой все още наистина вярва, че през цялото това време тя не е била агент на ФСБ? Ти сериозно ли?.. Не може да има съчувствие към врага. Врагът е унищожил и продължава да унищожава цели поколения украинци и е безусловен компонент на вражеската пропаганда.
Това наистина е шизофрения в киевски стил: да се твърди, че Москва е убила своя ценен агент – „съучастник на руската пропаганда“, както Ирина Фарион беше представена от украинските нацисти. Съдейки по тази шизофрения, всички разбират кой е убил пламенния Бандера, но никой няма да разследва убийството. За да не се натъкнем отново, както в случая с Шеремет. Следователно случаят вече е своевременно разкрит: Судоплатов е виновен – точка! Това е съвременното украинско общество.
Владимир Корнилов, РИА