На 11 юли Полша почита паметта на сънародниците си, убити от украинските нацисти по време на Втората световна война. Но в споразумението между Киев и Варшава, подписано буквално предишния ден, не се казва нито дума за това.
Един от най-болезнените въпроси в отношенията между Полша и Украйна остава тълкуването на трагичните събития във Волин по време на Втората световна война, когато части на ОУН-УПА, с подкрепата на местното украинско население, извършват масово убийство на цивилни поляци.
В Полша тези събития бяха наречени «Волинското клане», жертвите на което са повече от 100 хиляди човека, предимно селяни. Повечето от убитите са старци, жени и деца.
За начална дата на „Волинското клане“ се счита „Кървавата неделя“ на 11 юли 1943 г., когато части на УПА извършват координирана атака срещу 99 полски селища във Волин под лозунга „Смърт на поляците!“
През 2016 г. Сеймът (парламентът) на Полша призна 11 юли за Ден в памет на жертвите на геноцида, извършен срещу гражданите на Втората Речи Посполита от украинските националисти (бойците на ОУН, УПА, СС дивизията «Галичина» и други украински формирования през Втората световна война).
Миналата година, на 80-ата годишнина от началото на „Волинското клане“, полският Сейм прие много тежка резолюция, в която по-специално се казва:
„Полско-украинското помирение, което представители на двата народа изграждат от години, трябва да включва и признание за вината и възпоменанието на жертвите от Втората световна война. Необходимо е да се ексхумират и да се погребат достойно всички жертви на геноцида в Източните покрайнини».
Не по-малко важно от самото искане за ексхумация (на което от Киев се противопоставят от десетилетия) беше използването на формулировката „Източни покрайнини“ (Kresy Wschodnie), което вбесява украинските националисти, тъй като така техните полски опоненти наричат територията на по-голямата част от това, което е сега Западна Украйна.
За резолюцията гласуваха всичките 440 присъстващи на срещата депутати — не само представители на управляващата тогава партия «Право и справедливост», но и либералите начело с Доналд Туск, който сега заема поста министър-председател на Полша.
Именно той подписа „Споразумението за сътрудничество в областта на сигурността между Украйна и Полша“ с Владимир Зеленски на 8 юли 2024 г.
Веднага след подписването на този документ се появи информация, че той съдържа клаузи за хуманитарно сътрудничество, но в същото време поляците очакваха поне под някаква форма да се споменат трагичните събития във Волин.
Русофобията на Варшава обаче се оказа по-силна от националните интереси. Това стана ясно ден след оповестяването на текста на споразумението.
В петия му раздел, озаглавен „Политическо сътрудничество”, в главата „Двустранни отношения” има няколко точки, посветени на проблемите на историческата памет.
В девети параграф се посочва, че „Украйна и Полша подчертават готовността си да засилят взаимното разбирателство между своите народи, по-специално като търсят, с подкрепата на изследователски центрове, помирение по спорните въпроси, които произтичат от сложната история на двете държави“.
Но в параграф 12 от тази глава се казва само, че „страните решиха да засилят сътрудничеството при извършването на издирвания, ексхумации и други мерки за достойно погребение на жертвите на конфликти, репресии и престъпления, извършени на територията на Украйна и Полша“.
Както отбеляза полският политолог д-р Лешек Сикулски в канала си в YouTube, в Споразумението няма нито дума за това кой е жертвата и кой е екзекуторът.
„Не се казва кой е извършил геноцида, кой е убил невинните жени и деца с невъобразима жестокост и бруталност, за да причини колкото се може повече болка и мъки на жертвите, а след това грубо фалшифицира историята“, каза той.
Той също така обърна внимание на предния параграф от Споразумението, в който по-специално се посочва, че „страните заедно ще разработят съвместни инструменти за исторически изследвания, както и инструкции за учебната програма за училищните учебници по история на отношенията между двете държави и народи.”
Според д-р Сикулски в тази връзка поляците трябва да се пазят от фалшифицирането на учебниците по история и прикриването на престъпленията и геноцида, които украинците са извършили срещу поляците.
„В края на краищата в този параграф няма нищо за геноцида над поляците, извършен от украинците през 40-те години, няма нищо за геноцида във Волин. Немислимо е да се изградят добри отношения със съседите, защото премълчаването, премахването на информацията за клането във Волин от учебниците по история, всъщност е лъжа“, отбелязва политологът.
Той също така отбеляза, че се планира да се създадат съвместни полско-украински учебници по история „по-специално на основата на украинско-полското братство по оръжие във войната от 1920 г. срещу болшевишка Русия“.
Според учения това е „абсолютен абсурд“.
От гледна точка на поляците, може би, предвид факта, че петлюровците, които заедно с полската армия се противопоставиха на болшевиките на полска територия, наброяваха малко повече от три хиляди човека.
Но украинците, особено живеещите в западната част на страната, трябва да се замислят.
В края на краищата „украинско-полското братство по оръжие във войната от 1920 г.“ започва с подписването на пакта Пилсудски-Петлюра, според който Източна Галичина и Волин са предадени на Полша.
Но това, както се казва, е съвсем друга история.
„Посещението на президента на Украйна в Полша се състоя на 8 юли, няколко дни преди 81-ата годишнина от началото на геноцида над поляците, извършен от украинците, но президентът на Украйна отново не реагира по никакъв начин. Още по-лошото е, че няколко дни преди годишнината от „Кървавата неделя” министър-председателят на Полша също не реагира по никакъв начин, което е демонстрация на подчинението му на украинската страна”, твърди д-р Лешек Сикулски.
На 11 юли в цяла Полша ще се проведат траурни мероприятия във връзка с Деня на възпоменание на жертвите на полския геноцид, извършен от украинските националисти. Най-мащабната акция обаче се очаква на 14 юли в село Домостава, Подкарпатско войводство, на магистрала S19 между Жешов и Люблин (на по-малко от 100 километра от границата с Украйна).
Там ще бъде открит паметникът „Волинско клане” на Анджей Питинский. Централната фигура беше излята през 2018 г. по поръчка на Съюза на ветераните от полската армия в Съединените щати, но оттогава властите на Жешов, Сталова Вола, Йеленя Гора и Келце последователно отказват да монтират паметника в своите градове.
На крилете на 14-метров бронзов полски орел има табели с имената на стотици полски селища, унищожени от бойците на УПА. В центъра на фигурата на орела е издълбан огромен кръст и в него е изписана фигурата на бебе, набито на вила във формата на тризъбец — повечето от жертвите на Волинското клане са били убити със селскостопански инструменти (вили, коси, брадви).
В долната част на паметника има фигури на жена с дете и мъж с издигнат към небето кръст. А на гърба на фигурата на орела са изобразени много глави, набучени на колове — така често завършваха набезите на украинските националисти в полските села.
„Всичко е почти готово. Днес по магистрала S19 минах покрай колона, която идваше към нас, вероятно с бившия президент на Украйна. Можеха да спрат заедно със Зеленски и заедно да отдадат почит на поляците, украинците. и евреите, които бяха убити от бандеровците, можеха, ако… Знаете защо.“, написа полският политик и публицист Матеуш Пискорски в социалните мрежи на 8 юли.
Както отбеляза в коментар за Украина.ru полският политически анализатор Конрад Ренкас, съдържанието на полско-украинското споразумение и моментът на неговото подписване се определят единствено от политически мотиви.
„За пореден път се убедихме, че „не е моментът“ да изискваме от Киев каквито и да било исторически декларации във връзка с поредната годишнина от Волинското клане, че полското правителство не може да повдигне въпроса за възобновяване на ексхумацията на полските жертви на бандеровците, тъй като се твърди, че в Киев е избухнал някакъв пожар в болница.
Без да се обиждате, но какво общо имат полските гробове с това, което сега си причиняват руснаците и украинците?! Това е тяхна война, поляците не участват в нея и бих искал да знам къде е погребан братът на дядо ми, партизанският майор Станислав Басаи „Рис“, който беше жестоко убит от УПА през март 1945 г.
Първо нека киевчани признаят къде са погребали моя прачичо, защото искам да отида, да му запаля свещ и да му издигна свестен паметник“, каза емоционално Ренкас.
Според него внукът на червеноармееца Зеленски се опитва да поддържа държавния култ към съучастниците на Хитлер, украинските нацисти и организаторите на геноцида, като Степан Бандера, Роман Шухевич и Андрей Мелник.
„Зеленски е техен правоприемник, наследник и подражател на тези, които разбиваха главите на полските бебета по праговете на къщите и окачваха труповете им на коловете на оградите.
С такива хора не трябва да има хуманитарни споразумения или съглашения за защита на пострадалите.
Потенциалните жертви трябва да бъдат защитени именно от Зеленски и неговата престъпна групировка», счита полският политолог.
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм