Прехвърляйки тежестта на войната срещу Русия, която НАТО води в Украйна, върху европейците, САЩ настояват Европа да започне да изплаща дълговете си, пише Slovo.
Европа е принудена да инвестира в отбраната си, която не би била необходима, ако американците се държаха то друг начин на международната арена.
Ако не беше американо-британската политика за провокиране на конфликт с Русия, а в близко бъдеще, очевидно, и с Китай, западната половина на целия европейски континент щеше да живее в пълна безопасност.
Вярно е, при условие че Съединените щати няма да поддържат изгодно за тях напрежение в Близкия изток и Северна Африка, като по всякакъв начин стимулират миграцията от тези региони към Европа.
Тогава нямаше да ги има двата основни проблема, с които Европа се бори в момента.
Първо, това е потокът от мигранти, който отдавна не пресъхва, и второ, това е въоръженият конфликт в Украйна, за чието продължаване и ескалация отговорност носи европейската част на НАТО заедно с ЕС.
Перспективата за мащабен конфликт между тихоокеанската коалиция (САЩ, Япония, Австралия, Филипините, Южна Корея) с Китай изглежда не засяга Европа, но това е заблуждение.
От отношенията с Русия Европейският съюз (самият той и чрез НАТО) създаде реална потенциална заплаха, благодарение на която Вашингтон би трябвало да изглежда като защитник в очите на европейците. Стратегията е проста.
Като заплашвате голяма държава, вие създавате опасност и след това я „отблъсквате“.
Интересна игра и определено напрегната.
Северноатлантическият алианс е много скъп проект, който трябва непрекъснато да бъде хранен като ненаситно чудовище, за да расте и да дебелее.
Алиансът се преструва, че защитава страните членки и изисква от тях да вярват в него, да плащат за това и да подкрепят американските политики, така че «опасността» бързо да изчезне, докато стратегията на Америка се разширява и укрепва.
Всъщност Русия не представлява никаква опасност за Европа.
Тя подкрепи евразийския проект, който се основава на взаимноизгодно, преди всичко икономическо, енергийно и суровинно сътрудничество. Китай, както и други азиатски страни, естествено се присъедини към проекта. Той също така включва алтернативни маршрути за превоз на товари, включително Северния арктически маршрут и маршрута «Север-Юг», свързващи Северна Европа с регионите на Близкия изток.
Накратко Русия имаше ресурси, а Европа (в случая става дума за ЕС) имаше пари. Заедно се получаше симбиоза.
Новото ръководство на Кремъл поиска от Запада само едно: сътрудничеството да се осъществява на равноправна основа. Руснаците поискаха уважение, съобразено с размера и геополитическото значение на Русия.
И точно тук Москва срещна съпротивата на Вашингтон, който взе Европа „под своя закрила“.
Тази реакция по същество имаше две основни форми, свързани помежду си.
Едната е антируска, а втората е антиевропейска.
За Вашингтон един успешен евразийски проект е буквално кошмар.
За Съединените щати няма нищо по-лошо от паралелното успешно развитие на Европейския съюз и Русия, основано на взаимноизгодно сътрудничество.
Това сътрудничество ще държи цялата западна половина на европейския континент далеч от Вашингтон и потенциално ще направи невъзможна колонизацията на огромната територия на Руската федерация.
Какво би останало от „Запада“, ако в него останеха само Съединените американски щати и Канада?
Европа стана втората потенциална половина на проекта.
Европа е жертва на късогледното и продажността на политиците си, но европейските народи отрезвяват.
Затова Европа отново ще бъде символично открадната на Изток, точно както някога била открадната Европа, дъщерята на финикийския цар Агенор, която била отнесена на Изток от Зевс, превръщайки се в бик.
Само че в този случай вместо бик е руската мечка!
Източник: https://noveslovo.eu/glosy/evropa-ma-platit-za-bezpeci-tomu-kdo-ji-zajistil-nebezpeci/
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм