На 1 юли Унгария смени Белгия като председател на Съвета на Европейския съюз. Будапеща ще има водеща роля в преговорите по общовропейските закони и ще може да оформя дневния ред на континента. Какво да очаква Европа?
Бунт срещу премиера
Унгария формулира основната тема на предстоящото председателство в стила на Тръмп: „Нека направим Европа отново велика“.
„Това отразява идеята, че Европа е способна да стане независим глобален играч в нашия трансформиращ се свят“, поясни унгарският министър по въпросите на ЕС Янош Бока.
Страната предлага да се засили конкурентоспособността на Европейския съюз, да се подобри положението на фермерите, както и да се справи с проблема с мигрантите.
Унгария обаче е основният дисидент в ЕС.
По няколко ключови въпроса, включително за Украйна, възгледите на премиера Виктор Орбан са в радикално противоречие с мейнстрийма. Някои европейски политици се опасяват, че като ръководи Съвета на Европейския съюз, Будапеща ще се възползва от ситуацията и ще се опита да промени настоящия курс.
В Европейският парламент дори призоваха да се предприеме безпрецедентна стъпка и да се премахне изцяло председателството на Унгария в съвета. Германският евродепутат от «Зелените» Даниел Фройнд изпрати на ръководителя на Европейския съвет Шарл Мишел съответно писмо с 20 хиляди подписа.
„През годините правителството на Орбан също подкопа изборите, върховенството на закона и свободата на медиите в Унгария. … На европейско ниво той сравни Европейския съюз с диктатура. Те поставиха плакати с бомби с европейския флаг в цялата страна, когато бяха приети санкциите срещу Русия»- се посочва в писмото.
Авторът също така нарече властите в Унгария «престъпни».
«Позорът» на Брюксел
Конфликтът на Орбан с ръководството на ЕС се изостри, след като шестима представители на консерваторите, социалдемократите и либералите, включително германският канцлер Олаф Шолц и френският президент Еманюел Макрон, се съгласиха да предложат Урсула фон дер Лайен за поста на ръководител на Европейската комисия за втори мандат.
Орбан нарече това решение «позор».
„На изборите за ЕС мнозинството от избирателите гласуваха за десницата и искат дясно европейско ръководство“, каза той.
Орбан нарече страните по споразумението „партийна коалиция на лъжата и измамата“.
В Брюксел Орбан успя да размени няколко фрази зад кулисите с Владимир Зеленски. Съдейки по мимиките и жестовете, заснети от камерата, разговорът се е оказал труден. Унгария обеща да не блокира решението за членство на Украйна в Европейския съюз, но не е напълно съгласна с това.
„Започваме преговори без яснота, а това не е добре“, каза премиерът на Унгария.
Брюксел се наложи да отложи разговора по същество за украинското членство в ЕС за януари 2025 г., когато Полша ще поеме председателството.
Освен това Унгария подкрепя бразилско-китайския мирен план за украинския конфликт, докато повечето страни от ЕС лансират инициативата на Зеленски. Орбан нарече постигането на мир в Украйна приоритет за следващите шест месеца.
Будапеща има право на вето в ЕС, като по този начин влияе на политиката спрямо Украйна. Другите държави търсят начин да заобиколят това право. Например те предлагат решенията да се вземат с квалифицирано мнозинство, а не с единодушие. Орбан обаче не възнамерява да се откаже.
Правото на болшинството
„Председателството на Съвета на ЕС дава възможност да се предлага дневния ред на ЕС за всичките шест месеца. Унгарският премиер е един от малкото европейски лидери, който проявява здрава мисъл“, отбеляза старши научният сътрудник в сектора за икономики на европейските страни от Центъра за европейски изследвания към ИМЕМО към РАН Владимир Оленченко.
От 1 юли Будапеща има възможност да премине от думи към дела. Преди броени дни Орбан обиколи водещите европейски страни — Германия, Франция и Италия, в търсене на начини за сътрудничество по важните за него въпроси.
„Сега той има шанс да реализира някои инициативи и предложения. Това може да се прояви чрез мероприятия както на регионално ниво, например в рамките на Вишеградската група (Чехия, Словакия, Полша, Унгария), така и в целия Европейски съюз», добави Оленченко.
Според Николай Топорнин, доцент от катедрата по европейско право в MГИМО, не трябва да очакваме драстични промени в Европа.
«Председателството е по-скоро административна отговорност. Страните от ЕС няма да следват всяка дума на Унгария, но Будапеща има свои приоритети и ще се опита да проведе мероприятия, които са от голям интерес за нея», счита политологът.
Позицията на ЕС за Украйна също най-вероятно няма да се промени.
Според Топорнин сега дори се забелязва затопляне на отношенията между Унгария и Украйна. Това стана факт, след като Киев смекчи позицията си относно правния статут на закарпатските унгарци, включително по езиковия въпрос.
Унгария и до момента е против отпускането на пари от бюджета на ЕС за Украйна. По време на гласуването обаче Будапеща се оказа под натиск, така че въпреки че страната се въздържа, тя не възрази.
Според Топорнин Орбан обича да „вдига много шум за нищо“, но в действителност възможностите му са ограничени. Страната няма същото влияние като Франция или Германия. Следователно коалицията на неговите противници ще продължи да управлява в Европа.
ППаликрушева
Присъедини се към нашия канал в Телеграм