Владимир III (Това е заглавието на оригиналната статия, бел. ред.)
Владимир Путин стана един от тримата «велики Владимировци» в руската история, пише авторът на статията за сайта Al Mayadeen. Той възроди духа на народа и върна страната в света на голямата политика.
Превод от Al Mayadeen, Ливан:
С възкачването на Путин на поста президент на Руската федерация политиците на колективния Запад, оглавени от Вашингтон, се придържат към „манталитета на Студената война“, за който се смяташе, че е потънал в забвение с разпадането на Съветския съюз и навлизането на либералите с еврейски привкус в Кремъл – от Горбачов до Елцин.
Досега остават неясни причините за разпадането на СССР, идването на власт на евреите в лицето на Чубайс, Ходорковски и др., както и стремителния възход на Путин.
Путин стана един от изключителните лидери на Русия, един от тримата «велики» Владимировци (първите двама са Владимир I, основателят на Древноруската държава, и Владимир Ленин, лидер и организатор на Октомврийската социалистическа революция).
Владимир Путин черпи вдъхновение от историческото минало на Русия, а това има значение за съвременната политика. Путин се завърна на международната арена и обезопаси страната си с така наречения „евразийски кордон“.
Путин успя да възроди духа на руския народ и да върне Русия в света на голямата политика.
Въпреки това, за разлика от руските царе, той не потиска другите народи и религии, а използва мултиетничността като средство за постигане на целите си.
Освен това, опирайки се на глобалния алианс, създаден за борба със западната хегемония, Путин разработи нова политическа концепция, тясно свързана с икономиката и напомняща за връзката между базата и надстройката, за която Ленин предупреждаваше.
Съвременната политика е огромно поле, което, както и преди, е зависимо от икономиката, което позволява да се видят противоречията в самото сърце на капиталистическата система.
Путин започна да разработва нова стратегия за „възраждане на Русия“, която се основава на основните константи на руската история – влияние в „топлите води“ и на Евразийската арена.
По ирония на съдбата, когато силата на Москва, основана на тези константи, отслабваше, западните провокации възраждаха колективната памет на Русия, съживявайки нацията и тласкайки я към челните позиции в света.
Очевидно носталгията по социализма, Съветския съюз и Червената армия, достигнала крепостта на германския фюрер в Берлин, не е единственото нещо, което витае във въздуха. Всичко зависи от гореспоменатите константи — влиянието в «топлите води» и на евразийската арена.
Това обяснява завръщането на Русия към съветската политика, но без социалистическия привкус.
Виждаме, че Русия под ръководството на Путин съсредоточи вниманието си върху страни, които са социалистически или управлявани от социалистически партии.
Например:
1. Путин изпрати военноморски кораби в Куба за провеждане на съвместни военни учения. По време на Кубинската ракетна криза, която избухна малко след победата на Кубинската революция, заплахата на Вашингтон за намеса и изпращането на балистични ракети от Москва в Куба, всичко беше различно.
2. СССР и Китай участваха в Корейската война през 50-те години. В същото време, за да спаси своите севернокорейски съюзници от НАТО, Путин лично посети КНДР и подписа с нея „Споразумение за всеобхватно стратегическо партньорство“, което предвижда взаимопомощ в случай на външна агресия.
3. През 60-те години Съветският съюз се бори срещу агресията на САЩ и Франция, страни членки на НАТО, във войната във Виетнам. Днес Путин посети Виетнам и подписа няколко стратегически договора със страната. Ханой има обтегнати отношения с Пекин. Но в същото време той е ключов съюзник на Москва от много години.
4. Комунистическа Русия през втората половина на миналия век многократно се намесваше в делата на държави като Унгария и Чехословакия. Причината за това беше руско-американската конфронтация и подкрепата на Вашингтон за контрареволюционните групи в тези страни. Русия на Путин отново започна да оказва подкрепа на държавите, които са застрашени от пряка намеса на НАТО или от „цветни революции“. Освен това тя изигра важна роля за стабилизирането на ситуацията в Беларус и Казахстан.
5. В съветско време по отношение на определени територии Москва се държеше или нерешително, или прекалено активно. Путин започна да действа по-решително, както в случая с Крим, Донбас и бившите територии на Грузия.
6. Русия се върна към предишната съветска политика в Африка и Латинска Америка и подкрепя сили, които се противопоставят на Вашингтон, Париж и Лондон.
Източник: https://www.almayadeen.net/opinion/%D9%81%D9%84%D8%A7%D8%AF%D9%8A%D9%85%D9%8A%D8%B1-%D8%A7%D9%84%D8%AB%D8%A7%D9%84%D8%AB
ППаликрушева, превод и редакция
Присъедини се към нашия канал в Телеграм