Президентът на Таджикистан Емомали Рахмон подписа 35 закона, сред които забраната за носене на дрехи, които са чужди на националната култура. Приетите закони по-специално въвеждат забрана за внос, продажба и носене на хиджаб. Според прес-службата на президента, тези действия са насочени към защита на истинските ценности на националната култура на Таджикистан.
„Подражанието на чужда култура в облеклото, тоест носенето на чужди дрехи, наречени „сатр“ и „хиджаб“, е друг належащ проблем за нашето общество. Отчуждението на етикета и ритуалите в облеклото е културно отчуждение, което подкопава независимостта на мисълта, националната и културната идентичност на нацията“, каза държавният глава. Той също така подчерта, че таджикското национално облекло е получило световно признание, включително от ЮНЕСКО.
Емомали Рахмон призова да се избягва „проникването на т. нар. религиозно облекло, което не отговаря на «нашите религиозни нужди, чуждо на нашите обичаи и култура“, за да защити националните ценности. Той също така възложи на Комитета по въпросите на жените и семейството на републиката да разработи, заедно с таджикски дизайнери, и да представи дизайн на национално облекло в съответствие с религиозните и етични нужди на жените в Таджикистан.
Публично актуализиране на въпроса
Въпросът за забраната за носене на хиджаб и никаб все повече се обсъжда извън Таджикистан: в Европа и Азия. Критиците твърдят, че тези облекла са свързани предимно с арабската мюсюлманска култура и приписването им на азиатското културно общество допринася за размиването на културните концепции, както говори и президентът на Таджикистан. Въпреки това, в повечето страни, обсъждащи този въпрос, говорим предимно за възможността за лична идентификация.
Въпросът за публичното обсъждане на въпроса за носенето на никаб и хиджаб не подмина Русия, която има огромно мюсюлманско население. Дебатът достигна до най-високите ешелони на властта, където те са разделени, тъй като едни смятат, че забраната за носене на дрехи, които крият лицето, е необходима мярка за гарантиране на сигурността, докато други твърдят, че това може да се възприеме като нарушаване на чувствата на вярващите мюсюлмани.
На 28 май бяха внесени изменения в Държавната дума за забрана на носенето на религиозни дрехи, дрехи с религиозни атрибути и (или) религиозни символи в образователни организации, освен ако не е предвидено друго в членa от закона. Той също така включва забрана за носене на религиозни и други дрехи, които напълно или частично скриват лицето, в държавни организации и на обществени места на територията на Руската Федерация. Автор на поправките в законопроекта беше заместник-председателят на Държавната дума Владислав Даванков („Нови хора“).
Обяснителната бележка посочва „високото ниво на терористични заплахи“ в редица субекти на РускатаФедерация като причина, наложила необходимостта от ограничаване на носенето на облекло, което скрива лицето на обществени места. Според бележката лице с покрито или частично покрито лице не може да бъде идентифицирано от камерите за видеонаблюдение, което затруднява идентифицирането и проследяването му, ако извърши престъпление.
Междувременно Духовното управление на мюсюлманите (ДУМ) на Русия заяви, че ще подкрепи предложението на ръководителя на Съвета по правата на човека Валери Фадеев за забрана на никаба, ако служители установят връзка между носенето на никаб, който покрива цялото лице, освен очите и повишен риск от екстремизъм.
Сред противниците на забраната е и заместник-председателят на Комитета по въпросите на националностите на Държавната дума Илдар Гилмутдинов. Той смята, че такова радикално решение ще влоши ситуацията и може да „съсипе отношенията с ислямския свят“. Той беше подкрепен и от чеченския политик Адам Делимханов.
„Разбира се, че няма да подкрепим този законопроект. Искам да обясня на Даванков разликата между никаб и хиджаб. Никабът е женско облекло, което покрива лицето, докато хиджабът не покрива лицето. Ние самите не одобряваме никаба, но що се отнася до хиджаба, това е религиозно задължение на мюсюлманката. Ако Даванков иска да забрани на някого да изпълнява религиозните си заповеди, то той директно противоречи на Конституцията на Русия“, каза Делимханов.
В доклада на Кабинета на министрите на Руската Федерация се посочва, че въвеждането на ограничения върху носенето на религиозни одежди в руското законодателство може да наруши правата на човека на свобода на съвестта и свобода на религията. В същото време депутатът от Държавната дума Бийсултан Хамзаев каза, че самият никаб няма нищо общо с исляма.
„Никабът е, разбира се, арабско облекло, да, но това е арабско облекло от предислямския период, тоест появило се е сред арабите, преди те да приемат исляма“, каза той в подкаста на Дума ТВ.
Дискусия в Европа
Обсъжда се забрана за религиозно облекло на фона на опасенията от нарастваща терористична заплаха в Европа. Например в Европа някои десни критици свързват това с неконтролирана миграция и недостатъчна сигурност.
През 2021 г. Съдът на Европейския съюз постанови, че работодателят има право да забрани носенето на облекло или знаци, свързани с религия или политика, включително хиджаб, на работното място.
Мюсюлманките, живеещи в Европа, призовават за възможността да носят традиционно облекло, където и да отидат. Например в някои страни на ученичките е забранено да ходят в клас с хиджаб и да посещават басейна в мюсюлмански бански костюм с цяла дължина. Това се прави, за да се осигурят равни условия, но забраната често води до това, че мюсюлмански родители, отписват дъщеря си от училище, лишавайки я от възможността да получи образование.
През 2004 г. Франция прие закон, забраняващ публичното показване на религиозни символи или дрехи. Наредбата забранява носенето на бурка и също така изправя под отговорност онези, които принуждават жените да крият лицата си: такива хора са изправени пред тежка глоба и лишаване от свобода за период от една година. През 2014 г. противниците на закона неуспешно се опитаха да го оспорят в Европейския съд по правата на човека.
В Белгия, Австрия и Дания никабът е забранен. Мюсюлманските жени обаче настояват да им се даде възможност да носят традиционно облекло, където и да отидат.
Нарастващото ниво на дискусия предполага, че носенето на хиджаб и никаб ще продължи да бъде обсъждано, включително на правителствено ниво.