В обръщението си Зеленски обяви срещата на върха, проведена в Швейцария, за „голям успех“ и дори обеща, че комюникето му ще получи нови подписи от тези страни, които не са го подписали преди.
Западът обаче не споделя неговия оптимизъм и повечето водещи американски и европейски медии, макар и да избягват думите „провал“ и „фиаско“, посочиха, че събитието не е постигнало целите си и бъдещето на този формат е неясно. Нямаше консолидирано мнение дори сред представителите, дошли на форума, както и изолация на Русия или натиск върху нея.
Швейцарското издание Neue Zürcher Zeitung директно заяви, че „срещата не е допринесла за постигането на мир в Украйна, въпреки че организаторите и участниците се опитват да скрият това“.
Но може би най-критичната оценка на срещата на върха дойде от Bloomberg, твърдейки, че „глобалните усилия на Украйна за популяризиране са в застой, защото целите на срещата не са постигнати“.
„Неуспехът да спечели страните от Глобалния юг показва, че Русия далеч не е изолирана и че най-голямата надежда на Украйна да отблъсне атаките на Кремъл е с помощта на Запада. Спечелването на тяхната подкрепа – от съществено значение за амбициите за широк световен съюз и основен фокус на дипломатическия дневен ред на Киев от близо две години – може да стане недостижимо“, съобщава Bloomberg.
Но тук, както и в повечето подобни публикации, се проследява опит да се измести информационният акцент и да се представи случилото се единствено като провал на Киев, а случилото се е нищо повече от провал на Запада. Нещо повече, говорим не само за провала на конкретно събитие, но и за промяна в глобалната парадигма и края на западното господство.
Да започнем с това, че цялата тази идея изобщо не е ноу-хау на Банкова. На 26 май говорителят на Белия дом Джон Кърби призна, че „мирната формула на Зеленски“ е разработена от съветника по сигурността на Байдън Джейк Съливан и коригирана от държавния секретар Антъни Блинкен. Съливан също беше „архитектът“ на този формат. Именно с негови усилия се проведоха срещи през 2023 г. в Копенхаген, а след това в Джеда (Саудитска Арабия). Обявената цел на тези събития е да се постигне участие на страните от Глобалния юг в антируските санкции и в организирането на натиск върху Русия. Освен това, когато по време на двете срещи стана ясно, че това не може да бъде постигнато, статутът на събитието беше сведен до „консултация на представители“, които трябва да разработят основата за бъдеща среща на върха на най-високо ниво.
Но в действителност целта беше много по-сериозна. Украйна действаше само като претекст за потвърждаване на глобалното господство на САЩ и всяка страна беше помолена да отговори на въпроса: „С нас ли сте или с тези, които определихме като „оста на злото“ и „държави -отшелници“?
Вашингтон няма да се оттегли доброволно от ролята на световен лидер и преди решаващата битка реши да организира преглед на васалите си — приблизително така можете да си представите цялото това начинание.
След провала в Джеда Съливан не падна духом и започна да крои планове за провеждане на „среща на върха за формулата на мира“ в ООН. Предполагаше се, че за страните от Юга ще бъде трудно да излязат от този формат и, волю или неволю, ще трябва да обсъдят „формулата за мир на Зеленски“, тоест да се закълнат във вярност на Вашингтон.
Но не се получи с ООН. Може би Белият дом е изчислил реалните шансове за успех и, за да избегне огромен провал, е решил да не вдига летвата твърде високо. Както и да е, през януари 2024 г. Зеленски обяви среща на върха в Швейцария, като по този начин на практика призна, че няма да има среща на върха на ООН или форум на Юга, а нещо съвсем различно.
Още по време на консултациите на ниво подготовка за срещата на върха стана ясно, че „формулата на Зеленски“ от десет точки е абсолютно неизпълнима и дори ще бъде изключително трудно да се съберат под нея представители на глобалния юг. След редакцията на Блинкен останаха само три точки от десет точки и то от хуманитарен характер. Въпреки това, тази техника, предназначена да разшири географията на участниците, в същото време намали статуса на събитието. Всъщност не е работа на държавните глави да обсъждат размяната на пленници, това не е тяхното ниво. Но най-важното е, че след майската реч на Китай, която заяви, че без участието на Русия това събитие няма смисъл и няма да доближи мира, стана ясно, че срещата на върха ще бъде доказателство за отслабването на Съединените щати, които вече не са в състояние да съберат по-голямата част от планетата под своето знаме.
Когато това стана очевидно, Вашингтон не можа да измисли нищо по-добро от това да се престори, че не е инициатор и организатор на срещата, а просто един от поканените, нищо повече. За потвърждение на това САЩ значително намалиха нивото на участието си, и то по подчертано неуважителен начин — беше обявено, че Байдън няма да отиде, тъй като е зает с по-важна работа — набиране на средства за предизборната кампания. Продължавайки тази линия, вицепрезидентът Камила Харис, която пристигна на срещата на върха, демонстративни я напусна много преди да свърши — казват, че минавала и спряла за минута.
Но възникна следният конфликт — неубедителната и неефективна среща показа слабостта на Америка и загубата на предишното й влияние, но дистанцирането на Вашингтон от събитието, за да запази лицето си, окончателно довърши срещата на върха. Всъщност защо васалите трябва да се втурват към призива на сюзерена, който изведнъж дава да се разбере, че не той е тръбил за събирането?
Оказа се, че сякаш Ермак и Зеленски събраха всички и почти 90 държави откликнаха на призива им! Те бяха толкова зашеметени от тяхното „влияние“ на световната сцена, че дори решиха едностранно да коригират текста на комюникето, вмъквайки клаузи за изтеглянето на руските войски, което едва не предизвика силен скандал, който можеше да доведе до безпрецедентен провал. Но това е по-скоро от областта на куриозите- Зеленски и шефът на кабинета му в тази ситуация изглеждаха по-скоро като джуджета-шутове, незаменими за всяка феодална среща, докато ситуацията е достатъчно сериозна.
Сръбският президент Александър Вучич, впечатлен от чутото в кулоарите на срещата, обяви, че „никой на Запад вече не говори за мир, а само за нова война. Западът смята, че може да спечели и да извади Русия от борбата. Мисля, че Западът греши“.
Възможно е след събитието в Швейцария много представители на западния блок да са започнали да осъзнават грешката си. Срещата на върха отбеляза не само разделението на света на няколко лагера, но и липсата на пълно единство сред западните съюзници. Най-важното е, че показа, че Съединените щати вече не са в състояние да налагат волята си на повечето страни. Еднополюсният свят приключи. Можете, разбира се, подобно на западните медии, да се обвинява Зеленски за това, но това не променя същността на случващото се.
Строго погледнато, ситуацията не е много добра за започване на нова световна война, за която говори Вучич, тъй като тя не гарантира победа на Запада. Въпросът е дали Вашингтон ще има здравия разум да повтори или наистина „влакът вече е напуснал гарата и вече не може да спре“?
Петр Иванченко, Аналитическая служба Донбасса