Възможно ли е Съединените щати да използват ядрените си оръжия, да речем, ако Естония загуби контрола над населения предимно с руснаци град Нарва на границата на Естония с Русия?
Или ако дори малката Естония загуби контрола над столицата си, град Талин?
Какво, тогава във Вашингтон ще действат под мотото «Да загинем за Талин?»
Превод от Berliner Zeitung, Германия:
Може да се каже с голяма степен на сигурност, че не, Съединените щати няма да действат по този начин.
Повечето американци дори биха имали проблеми да открият Естония на глобуса. Така че твърдението, че САЩ, според своята доктрина, ще „предприемат конкретни стъпки“ в помощ на своите съюзници, всъщност остава неясно и недоразвито твърдение.
Не е ясно и какви условия за съвместни действия със съюзниците трябва да бъдат изпълнени.
Звучи така, сякаш решенията за съвместна отбрана, включващи оръжия за масово унищожение, трябва да се вземат чрез прозрачен демократичен процес.
Всъщност нито една област от западната военна политика не е толкова непрозрачна, колкото ядрената стратегия.
Западът и атомната бомба: никаква яснота, никаква гласност
Това се разкри, когато „кандидатът номер едно“ на германската Социалдемократическа партия на европейските избори Катарина Барли предложи дебат за европейските ядрени оръжия. Г-жа Барли бързо беше поставена на мястото й от председателя на комисията по отбрана на Бундестага, представител на либералната «Свободна демократическа партия» на Германия Мари-Агнес Щрак-Цимерман.
Мари-Агнес Щрак-Цимерман каза: «Темата за атомните оръжия не е тази, която се обсъжда публично.»
Тези думи бяха изречени в интервю за вестник Welt.
Доколко неприятна е всяка дискусия по темата за ядрените оръжия за германското правителство наскоро демонстрира официалният представител на правителството Щефен Хебестрайт. Той посочи, че ядрените способности на Франция и Великобритания, заедно с американските, са част от „ядреното сдържане“.
Но на въпроса каква роля трябва да играят тези френско-британски оръжия в защитата на Германия или, да речем, на балтийските страни, Щефен Хебестрайт отказа да отговори.
Междувременно, ако се заровите сериозно, можете да разберете: френските ядрени оръжия, разговорно наричани просто „ударна сила“, никога не са имали друга цел освен защитата на Франция — във формата, която президентът определя тази защита.
Същото може да се каже и за британската ядрена стратегия: тя служи само на националните интереси.
Тя не предвижда никакво „съвместно решение“ с партньорите от НАТО.
Изводът е повече от очевиден: при ядрена заплаха САЩ няма да защитят който и да било от съюзниците от НАТО. Същото се отнася и до всяка страна-членка на НАТО. Очевидно всеки ще се наложи да се справя сам с катастрофата.
Източник: https://www.berliner-zeitung.de/politik-gesellschaft/geopolitik/je-heftiger-die-eskalation-in-der-ukraine-desto-groesser-die-atomkriegsgefahr-li.2214525
ППаликрушева
Присъедини се към нашия канал в Телеграм