Да, и това трябва да се знае у нас. И в Европа и САЩ, които не могат да простят на Русия Крим. А силата на Крим е в многообразието и уважението към различни култури и националности. Трябва да се отбележи, че морското балконче на Русия днес процъфтява и се развива, а българите в Крим имат своето достойно място както в обществено-политическият живот, така и в културно-духовният. Българската общност в Крим на постоянна основа провежда културни събития, на които разпространява с гордост и уважение българската култура и традиции. А както знаем, езикът е душата на народа. И българския език живее в Крим.
Връзките ни с Крим имат огромна, дълбока история, която трябва да се знае и помни. Защото, и Крим и България често и справедливо са наричани «благословена земя».
На снимката български деца, потомци на кримските българи с главата на Кримските българи Иван Иванович Абажер и Инесса Лукяненко ( Минкова) заместник председател на Регионалната българска НКА РК «Паисий Хилендарски»
Просто очарователни кримски българчета
И знаете ли кога се появяват българите в Крим? Историята говори, че когато руският военачалник П.А. Румянцев-Задунайски разгромява турците през 1776 г., които без колебание започват да плячкосват българските градове. И тъй като много от българите се бият на страната на Русия, те искат убежище от Румянцев. И го получават.
Първите български бежанци започват да навлизат в Крим през 1783 г. по същите причини. Специално за българите и гърците руският император издава указ през 1801 г., според който им се разрешава да се заселят на територията на полуострова, тъй като идват от европейската част на Турция. Дават им се по петдесет акра земя на човек и са освободени от плащане на данъци и служба в армията в продължение на десет години. Още през същата година българи и гърци основават първото селище в Балта-Чокрак, близо до столицата Симферопол. На следващата година се появяват села в Стария Крим, близо до Евпатория и в сегашното село Курское, Белогорски район — Кишлав.
Втората вълна от българи се излива в Крим шестдесет години по-късно. И пак по същата причина — изпод игото на турците от територията на България и Бесарабия. Този път самата Русия кани българите и плаща дори пътуването им. Всичко това продължава до края на 70-те години. И през 1889 г. в Русия е проведено преброяване на населението. Българите в Крим са били над 3%. Самите големи колонии са били разположени в Коктебел, Судак и днешното Гвардейское.
Българите в Крим са се занимавали предимно с всички видове земеделие – сеели жито, тютюн, садели дървета и събирали плодове – и животновъдство. Най-много българи в Крим има след Гражданската война – над 15 хиляди души.
По време на Великата отечествена война българите смело се бият с нацистите рамо до рамо с останалите защитници на Русия. И следва депортацията. Почти всички – 12 хиляди души.
Днес в Крим живеят около 1 хил. българи. Част от депортираните решават да се върнат в България, а други остават в Казахстан.
Но дори за депортацията, българите не се озлобяват, защото смятат Крим за своя Родина, за свой дом. Наскоро ви разказахме за един невероятен спектакъл на тази тема, и към нея ще се връшаме и по-късно.
Сега да се върнем към българския език в Крим и за живота на кримските българи, които с особена любов и трепет пазят, развиват, разпространяват и се гордеят с културата ни. И всеки празник се отбелязва по български с предаване на знания и традиции. По-долу можете да видите видео-кадри от Сурва.
За втора поредна година на базата на Български културен център «Извор» Местната българска национално-културна автономия на Симферопол организира работата на неделното училище «АзБукиВеди». Благодарение на тази инициатива всеки има възможност да изучава български език и история заедно с преподавателя Елена Симанска- пише Людмила Радева, заместник-председател на РНКА «Паисий Хиленарски», главен редактор на българския национален вестник в Крим «Извор», и преподавател-методист.
Освен посещението на уроците учениците на неделното училище успяха да ни зарадват през Новата стара година, когато станаха сурвакарчета и ни честитиха празника с научените благопожелания и изготвените собственоръчно сурвачки.
На 21 февруари нашите деца достойно представиха българската култура на XIX Общокримски творчески конкурс «Езикът е душата на народа», организиран от Министерството на образованието, науката и младежта на Република Крим и посветен на Световният ден на родния език.
На 3 Март учениците взеха активно участие в проведените в Артек тържествени мероприятия, посветени на Деня на Освобождението на България. Рецитираха стихове, заедно с артековците изготвяха мартеници, играха хоро на главния площад на Международния детски център.
И ето учебната година завърши. Краят й съвпадна с Деня на славянската писменост и култура. Има и още една важна дата — 30-годишнината на българското ни дружество в Крим. Тези три събития станаха добър повод да поздравим «АзБукиВеди» с един хубав, весел и познавателен празник — двудневен езиков лагер, който се проведе от 25 май до 26 май 2024 г. в конна туристическа база «Ходът на коня». Председателят на Регионалната българска НКА РК «П. Хилендарски» Иван Абажер тържествено откри мероприятието и поздрави всички с трите празничи събития.
Заедно с децата в езиковия лагер участваха съпровождащите ги възрастни. Поканихме и гости от Херсонска област – Люба Недялкова с сина й Генади. Всички получиха тениска с кирилицата, а децата освен това дипломи и цяла чанта с подаръци. Освен това в рамките на проекта бе изготвен печатен наръчник, закупена бе материално-техническа база за провеждане на уроци и различни маркови рекламни продукти.
Подкрепа за реализирането на проекта за неделно училище ни предоставя Държавният комитет за междуетнически отношения на Република Крим, а тази година и администрацията на град Симферопол. При това главните организатори и автори на идеята за езиковия лагер са нашите момичета — заместник председател на Регионалната българска НКА РК «П. Хилендарски» Инеса Лукьяненко (Минкова) и председател на Местната българска НКА на град Симферопол Мария Симикчи. Помагаха им преподавателите-методисти Надежда Балжик, Людмила Радева и Елена Симанска. Те проведоха уроци и майсторски-класове
На снимката кримски българчета с преподаватели-методисти Людмила Радева и Надежда Балжик
💬 „Това, което залагаме днес, като вземем предвид знанието за нашите корени и внимателното отношение към тях, е ключът към бъдещето на нашите деца и внуци“ — Иван Абажер, председател на Регионалната Национално -културнана автономия на Република Крим „Паисий Хиленларски ”, член на Обществената палата на Крим
Ей така, да знаете и да ви стане топло. От Крим с любов
