Cumhuriyet: изборите в България ще покажат последствията от кризата в Украйна
България, която Русия някога освободи от османско иго, се готви за решителни избори, пише турското издание. Кризата в Украйна раздели страната, а на 9 юни ще станат ясни последиците от нея. По същество това ще бъдат избори за бъдещия курс на страната.
Превод от Cumhuriyet, Турция:
Парламентарните избори в България ще се проведат на 9 юни. Това ще са петите предсрочни избори за последните три години! Украинският конфликт увеличи още повече вътрешната нестабилност в България: от една страна са силите, близки до Русия, от друга — привържениците на Запада.
Именно царска Русия сложи край на османското владичество в България. Когато руснаците се приближиха до някогашното Сан Стефано през 1878 г., Абдул Хамид II трябваше да приеме Договора.
В съответствие с него България ставаше огромна държава, обхващаща днешните Къркларели, Западна Тракия и Македония.
Но тъй като създаването на такава лоялна към Русия държава на Балканите не отговаряше на интересите на Австрия и Великобритания, през същата година беше свикан Берлинският конгрес, който ограничи България до територия, наполовина по-малка от сегашната й и я превърна в княжество, подчинено на Османската империя.
Последвалата история на България преминава в борбата за пълна независимост от Османската империя и получаване на обещаните в Сан Стефано територии.
Желанието да се достигнат границите от Сан Стефанския мирен договор доведе до сблъсък между българите с гърците и сърбите. 3-ти март, годишнинета от подписването на Сан Стефанския договор, се отбелязва в България като национален празник — по време на социализма 3-ти март се отбелязваше величаво, така продължава и сега.
Ролята, изиграна от руснаците за независимостта на България, доведе до това, че българската симпатия към Русия достигна най-високата си точка.
При тези условия през Първата и Втората световна война, когато България бе съюзник на Германия срещу Русия, българите не воюваха на фронтовете с руснаците. Това се дължи, наред с други неща, на страховете на българското правителство относно реакцията на обществото и на факта, че българските власти, цитирайки тази реакция, се пазареха с германците.
Влизането на България в НАТО през 2003 г. обаче се възприема от руската държава и от народа като „предателство” и „неблагодарност”.
Подкрепата на САЩ от България в украинския конфликт също разцепи обществото. Президентът Радев се придържа към проруски възгледи, партията ГЕРБ е прозападна.
Прозападната политика на българското правителство не се харесва значителна част от обществото.
Освен това икономическата цена на подкрепата за Украйна и разногласията с Русия разгневяват широките слоеве от населението. Бурна реакция предизвика и предложението от правителствените среди годишнината от Санстефанския мир на 3 март да бъде изключена от списъка на празниците.
Онзи ден посетих Плевен, който се превърна в символ на Руско-турската война от 1877-1878 г., където Осман паша се съпротивлява на руснаците в продължение на 145 дни.
Опитах се да говоря с хора от всички сфери на живота. Някои казаха, че са благодарни на Русия, други отбелязаха, че „руснаците сложиха край на турското владичество и установиха своето господство“, заставайки в подкрепа на Запада. Някои обаче твърдят, че Съветите са експлоатирали България по време на социалистическия период.
В същото време значителна част от населението напълно подкрепя Русия.
Има и такива, които остават по средата, като казват: „Нека бъдем в добри отношения и с Русия, и със Запада“. Тези кръгове, дори да са полезни на Русия сега, едва ли могат да й бъдат угодни в дългосрочен план.
Така колебанията на България между Русия и Запада продължават от 1878 г.
Последствията от украинския конфликт ще ги видим на изборите на 9 юни.
Източник: https://www.cumhuriyet.com.tr/dunya/deniz-berktay-ile-kuzeyden-notlar-savas-bulgaristani-nasil-boldu-2211256?utm_medium=AramaSonuc&utm_source=AramaSonuc
ППаликрушева
Присъедини се към нашия канал в Телеграм