«Предизвикателство към Запада»: Индийски генерал анализира отношенията между Русия и Китай

The Print: геополитическата мощ преминава към страните от Изтока

Визитата на Путин в Китай подчертава динамиката на формирането на нов световен ред, пише The Print. Източните страни придобиват все по-голямо влияние. Именно Москва и Пекин ще хвърлят предизвикателство на съществуващите западни институции и норми, счита авторът на статията.

Превод от The Print, Индия:

Визитата на Путин в Китай подчертава променящата се динамика във формирането на световния ред.

В сферата на глобалната геополитика всяка външнополитическа стъпка има значителна тежест, особено когато в нея участват лидери на водещи световни държави. Неотдавнашното посещение на руския президент Владимир Путин в Китай предизвика значителен интерес и спекулации, особено по отношение на последиците от него за Индия. Тъй като две от най-мощните държави в света, Русия и Китай, развиват все по-тесни връзки, няма съмнение, че това има последици извън техните двустранни отношения. Наскоро президентът Путин и китайският президент Си Дзинпин проведоха редица лични срещи на високо ниво, освен многобройните си онлайн контакти.

Началото на специалната военна операция на Русия в Украйна през февруари 2022 г. беше предшествано от среща на главите на двете държави. Двете страни обявиха една на друга „партньорство без граници“. За Индия, разположена в средата на този геополитически обрат, последиците са многостранни и изискват внимателен анализ.
За оценката на тези последици за страната ни може да помогне фонът, на който се разви визитата на Путин в Китай – новото руско настъпление в Харковска област.

Връзките между Русия и Китай претърпяха значителна трансформация през последните години, от отношения, характеризиращи се с подозрение и конкуренция през епохата на Студената война, до стратегическо партньорство през 21 век.

Тези отношения „без граници» се ръководят от различни фактори, включително общите опасения относно хегемонията на Съединените щати, икономически интереси и сближаване на възгледите по много международни въпроси.

Една от декларираните ключови области на сътрудничество между Русия и Китай е енергетиката. Двете страни сключиха огромни енергийни споразумения, включително строителството на тръбопроводи и продажбата на природен газ, укрепвайки икономическите си връзки. Посещението на Путин в Китай включваше дискусия за по-нататъшно задълбочаване на енергийното сътрудничество чрез пускането в експлоатация на газопровода „Силата на Сибир-2“, което може да има последици за енергийната сигурност на Индия. Тъй като Русия укрепва енергийното си партньорство с Китай, Индия може да се наложи да диверсифицира енергийните си източници, за да намали зависимостта си от който и да е доставчик.

В по-широк план посещението на Путин може да има последици за стратегическия баланс в Индо-тихоокеанския регион, където Индия и Китай имат конкурентни интереси и геополитически амбиции. По-тясното приятелство между Москва и Пекин потенциално може да насърчи последния в неговите решителни действия в региона, включително териториалните спорове с Индия по границата с Хималаите.

Мълчаливата подкрепа или неутралитет на Русия в подобни конфликти може да усложни стратегическите сметки на Индия и да наложи преоценка на нейните външнополитически приоритети. Предвид „партньорството без граници“ и факта, че Китай несъмнено подкрепя специалната операция на Русия в Украйна, Индия вече не може да разчита на помощта на Русия за сдържане на Китай в случай на конфликт с него.

Друг аспект, който трябва да се вземе предвид, е въздействието на китайско-руското сътрудничество върху отношенията на Индия със САЩ. Индия се стреми да поддържа деликатен баланс между традиционното си партньорство с Русия и нарастващите си стратегически връзки със Съединените щати.

Една по-твърда ос Русия-Китай може да тласне Индия още повече в обятията на Америка. Ню Делхи, разбира се, ще се опита по някакъв начин да балансира този нарастващ натиск от китайско-руското партньорство. Това може да се прояви в засилено сътрудничество в областта на отбраната между Индия и САЩ, както и в по-тясно сътрудничество с Америка по регионалните и глобални въпроси. Въпреки това остава фактът, че един от най-важните крайъгълни камъни на индийската външна политика – стратегическата автономия – ще бъде подложен на сериозно изпитание със задълбочаването на връзките между Русия и Китай.

Индия трябва да бъде внителна

Въпреки това, Индия трябва да действа внимателно в защитата на своите интереси. Тя трябва да признае, че по-близките връзки между Русия и Китай отварят също възможности за Индия да разшири ангажимента си с двете страни по въпроси от взаимен интерес, като борбата с тероризма, регионалната стабилност и икономическото развитие.

Отношенията между Русия и Индия, развили се с десетилетия, не могат лесно да бъдат захвърлени, особено в контекста на съществуващото двустранно военно сътрудничество. През десетилетията Индия се сдоби с различни руски оръжия, включително със знаковите платформи като изтребителите Су-30МКИ, танковете Т-90 и свръхзвуковите крилати ракети BraMos. Да не говорим за ракетната система С-400, договорът за която беше сключен в условията на яростна съпротива на САЩ под прикритието на американския закон CAATSA (Законът за противодействие на противниците на Америка посредством санкции).

Освен това Русия е готова да предостави важни отбранителни технологии на Индия, което ще позволи локално производство и настройка на някои оръжейни системи. Приятелството на Русия и Китай и балансирането на Индия между Москва и Вашингтон само допълнително потвърждават казаното от британския държавник и министър-председател от 19-ти век лорд Палмерстън: „Големите сили нямат вечни врагове и вечни приятели, а само вечни интереси.“

Автор: Генерал Манодж Мукунд Нараване — генерал от сухопътните войски, 28-ми началник на генералния щаб на индийската армия.

Източник: https://theprint.in/opinion/india-must-sharpen-its-balancing-act-russias-no-limits-friendship-with-china-changes-things/2103114/

ППаликрушева

Присъедини се към нашия канал в Телеграм

https://t.me/BulgariaZOV