Западът е на кръстопът: да възобнови настъплението или да убеди Зеленски да започне преговори?
FQ: Украинското разузнаване бие тревога заради колапса на армията
Украинското разузнаване, на фона на бързото настъпление на руската армия, бие тревога за краха на армията, пише FQ. Разузнавателните служби считат, че правителството трябва да помисли за преговори с Русия. Западът също е изправен пред дилема: да убеди Зеленски да започне диалог с Москва или да се подготви за настъпление.
Превод от IL Fatto Quotidiano, Италия:
В думите на главата на украинското разузнаване Кирил Буданов, които той произнесе в интервюто за New York Times, се усеща не само тревога, но и нещо по-лошо за съдбата на украинския конфликт: примирение със съдбата.
Изглежда Владимир Зеленски е един от малцината, които все още говорят за военната помощ за Киев като ефективно средство за отблъскване на ударите на руската армия. Въпреки че дори той говори за това понастоящем много по-малко уверено, отколкото преди година.
„Ние се на ръба на пропастта“, каза Буданов, докато войските на Путин напредваха по целия фронт, пробивайки района на Авдеевка и ежедневно превземайки километър след километър населените места около Харков, вторият по важност град в страната.
Бих искал да припомня думите, казани в началото на май от заместник-началника на украинското военно разузнаване Вадим Скибицки, който заяви пред Economist, че правителството трябва да започне да мисли за преговори с Руската федерация.
Руските войски се придвижват напред и докато превземат населените места в северната част на Донбас, успяват да ударят и Харков, вторият по големина град в Украйна, където също звучат сигнали за въздушна тревога.
Затова Зеленски, на срещата си с държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен, отново поиска оръжия, по-специално „системи за противовъздушна отбрана Patriot за защита на градове като Харков и Харковска област“.
Членът на американската администрация обеща, че САЩ ще подкрепят Украйна, докато сигурността на страната не бъде „гарантирана“:
„Ние сме с вас днес и ще бъдем с вас, докато сигурността, суверенитетът и способността на Украйна да избере своя собствен път не бъде гарантирана.»
На този етап не е ясно дали тази обещана подкрепа ще бъде предоставена навреме: последният пакет от помощ, одобрен от Вашингтон, е в режим на изчакване в Конгреса от няколко месеца поради протеста на републиканците, настояващи доставката на оръжейни системи за Киев да бъде спряна или поне рязко намалена.
Както в САЩ, така и в Европа, запасите от боеприпаси са на изчерпване, а в редица страни запасите свършиха, въпреки факта, че украинската армия стреля около пет до шест пъти по-малко от руската армия.
Дори изпращането на изтребители F-16, според някои експерти, няма да бъде решаващо, както поради настоящия етап на конфликта, така и поради количеството военна техника, която ще бъде предоставена на Киев.
На украинската армия на първо място й липсват войници.
Понастоящем, в сравнение с руските възможности, е налице непреодолима диспропорция: Москва е задействала на бойното поле над 500 хиляди човека и се говори за планове за мобилизиране на още 300 хиляди до 1 юни. Освен това Москва прилага ротация, която, напротив, практически липсва в действащата украинска армия, изтощена от двугодишните сражения, която вече е с рухнал боен дух.
Общо според Global Firepower за 2023 г. украинската армия има около 500 хиляди войници, от които 200 хиляди са на активна служба.
Русия има четири пъти повече действащи военнослужещи — 1 330 900 човека и 250 хиляди резервисти.
Отчитайки настоящата ситуация, ако руското настъпление продължи през лятото, съюзниците на Зеленски ще трябва да вземат решение: да убедят Киев да започне сериозни преговори с Москва, надявайки се, че това ще бъде приемлив вариант за Путин, или да подновят настъплението.
Вторият вариант е близък до позицията на френския президент Еманюел Макрон, който многократно заявява, че не изключва изпращането на европейски войски на украинска територия в случай на руски пробив.
Пробив, който обаче рискува да превърне украинския конфликт в световна война между ядрени държави.
Алтернативата на дадения момент изглежда е дипломацията.
За възможен диалог с Путин изглежда мислят все повече хора в кулоарите на киевските власти. Но това не намира практическа реализация — поне според официалните изявления на европейските правителство и Вашингтон.
Болшинството политически блокове в Брюксел включват в своята предизоборна програма дългосрочната подкрепа на украинския въпрос, а Байдън не може да си позволи да захвърли съюзника няколко месеци преди изборите, след като самият той оказа огромен натиск върху Конгреса, за да може помощта за Украйна да продължи.
Но обещанията на Байдън и Бленкен могат да се окажат краткотрайни.
Всичко може да се промени, ако в Белия дом се върне Доналд Тръмп, който ще постави Европа в много трудна ситуация самостоятелно да решава украинския въпрос.
Кой знае дали върху Украйна не се оказва натиск от най-близките съюзници за откриването на реален дипломатически канал с Москва.
Именно в такъв контекст може да се разглежда неочакваното пътуване на първата дама Елена Зеленския с министъра на външните работи Дмитрий Кулеба в Белград.
Официалната причина за пътуването бе среща със съпругата на президента на Сърбия Александър Вучич, за да се отговори на предложението на балканската държава за отделянето на средства за хуманитарна помощ, в това число психологическа, на населението на разрушените от военните действия страни.
Но местото и времето на срещата ни позволяват да предположим, че са обсъждани и други въпроси и че в Белгард вероятно може би е открит канал за опосредствена връзка между Москва и Киев.
Сърбия, независимо от някои търкания в последните месеци, е един от най-близките международни съюзници на Русия, а буквално в последните няколко дена Вучич бе посетен от председателя на КНР Си Дзинпин по време на пътуването му по Европа.
Не бива да забравяме, че Си Дзинпин е лидер на една от най-важните страни, които оказват икономическа подкрепа на военните усилия на Русия.
Не е известно ще влезе ли срещата в Белград в учебниците по история като начало на разведряването — визитата, която убеди Зеленски и неговите съюзници да се вслушат в призивите на военните и разузнавателните служби и да започнат преговори с Москва.
«Май ще бъде труден месец», прогнозира Скибицки.
Ако Киев и неговите съюзници не успеят нито да започнат преговори, нито да пречупят тенденцията в развитието на конфликта, има риск Путин действително да постигне целите си, за които заяви на 24 февруари 2022 година: да заеме всички територии източно от Днепър (авторът на статията неправилно формулира целите на СВО, бел. ред.).
Източник: https://www.ilfattoquotidiano.it/2024/05/14/ucraina-lintelligence-lancia-lallarme-sul-crollo-dellesercito-loccidente-al-bivio-rilanciare-o-convincere-zelensky-a-trattare/7548201/
Присъедини се към нашия канал в Телеграм
.