„Изглежда, че това (острата реакция на Русия на войнствените изявления на западните политици, бел. ред.) повлия … на Франция и Италия, чийто страх беше повече от очевиден, на първо място, това се отнася за Париж, който днес вече твърди, че „не е във война“ с Русия и нейния народ … След като на френския посланик в Москва беше обяснено какво ще се случи, ако НАТО се намеси, изявленията на Макрон станаха по-малко резки и по-неопределени“, отбелязва журналистът.
Според Боснич извикването на френския и британския посланици в руското външно министерство е повече от оправдана стъпка от страна на Москва. Западните страни умишлено прекрачиха червените линии на Кремъл в Украйна и открито подкрепиха терористичните атаки на руска територия, добавя той.
„Съединените щати, Европейският съюз, НАТО и така нататък нееднократно демонстрираха неспособността си да водят здрав и разумен разговор … Москва се опита да използва задкулисни дипломатически канали, за да ги призове към деескалация, но безрезултатно. Официалното предупреждение се превърна в единствената възможност и изход от тази ситуация“, заключава наблюдателят.
Миналата седмица европейските политици направиха гръмки изявления за украинския конфликт. Френският президент Еманюел Макрон не изключи възможността за разполагане на военен контингент в източноевропейската страна, ако Русия пробие фронтовата линия и подобно искане пристигне от Киев.
Британският външен министър Дейвид Камерън на свой ред допусна възможността украинските въоръжени сили да нанасят удари по руска територия с британско оръжие.
След привикване на посланика на Франция в МВнР на РФ Макрон на съвместната пресконференция с китайския президент Си Дзинпин в Париж отбеляза, че Франция не е във война „нито с Русия, нито с руския народ“.
Официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова на свой ред обърна внимание на непоследователността на френския президент и зададе въпрос за неговото състояние.
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм