Израелският премиер Бенямин Нетаняху отново се обърна за помощ към САЩ. Този път той няма нужда от оръжие, а от защита. И то не от ирански удар или от действията на хуситите, а от Международния наказателен съд (МНС).
„Говорителят на Камарата на представителите Майк Джонсън поиска Международният наказателен съд да спре своята „мерзост“. Мислите ли, че това е закъсняла реакция на откриването на 160 украински деца живи и здрави в Германия с техните настойници? Същите онези деца, в чийто геноцид МНС обвини руския президент и комисаря по правата на детето Лвова-Белова? Не, напразно така си мислите“, казва Марина Ахмедова, главен редактор на ИА Regnum.
Факт е, че Съдът сериозно обмисля издаването на заповед за арест срещу Нетаняху и редица други израелски служители за престъпления в Газа. И то не по скалъпеното обвинение за „кражба на украински деца“, което повдигна срещу руския президент Владимир Путин.
Този път обвинението на МНС има повече от 30 хиляди основания — точно толкова палестинци, които загинаха по време на израелските бомбардировки над ивицата Газа и килимните бомбардировки.
Израелците не скриха особено, че се отнасят към мирмите палестинци меко казано, с пренебрежение, ако не и с презрение, и не възнамеряват да ги щадят.
„Израел, както виждаме, изравнява всичко със земята и създава хуманитарна катастрофа. Ивицата Газа беше превърната в безжизнена зона, сега там се откриват масови гробове, където стотици хора бяха хвърлени с вързани ръце“ коментира, Дмитрий Суслов, заместник-директор на Центъра за цялостни европейски и международни изследвания към Националния изследователски университет Висше училище по икономика, за ИА Regnum.
Не е изненадващо, че МНС през януари определи събитията като геноцид. Израелските лидери се опитаха да се защитят по проверен начин – т.е., обвинявайки обвинителите в антисемитизъм.
Бенямин Нетаняху направо заяви, че издаването на заповед ще бъде „скандал и престъпление, основано на омраза към евреите“. Тази схема обаче не проработи.
След тези снимки и видеоклипове на множество жертви и разрушения в Газа, изявлението на турския президент Реджеп Ердоган, че Нетаняху е новият Хитлер, се посреща с разбиране в много страни.
Следователно МНС има всички морални основания за издаване на заповед — както и правни причини.
Ако Израел не признае Палестина за независима държава, това не означава, че МНС няма основание да издаде заповед. През 2015 г. Палестина се присъедини към Римския статут, а правната валидност на това присъединяване беше окончателно потвърдена през 2021 г.“, обяснява за Regnum руският политолог Антон Хащенко.
Но с голяма степен на вероятност съдът няма да използва това право — просто защото САЩ се съгласиха с искането на Нетаняху и решиха да го прикрият.
Три мотива
Съединените щати имаха три мотива за това. Първо, имиджов.
«Издаването на заповед ще бъде сериозен удар не само за Израел, но и за Вашингтон, който де факто подкрепяше действията на израелците в Газа“, обяснява Антон Хащенко.
Наистина, от самото начало на конфликта Вашингтон подкрепи не само действията на Израел, но и неговите оправдания, например тезата на Тел Авив, че атаката срещу болницата Ал-Ахли в Газа е извършена от самите палестинци.
Второ, съществува политически мотив.
„За Съединените щати не е изгодно техният най-близък съюзник да бъде в конфликт с институция, в която участват същите тези съюзници – а повечето западни държави са членове на Международния наказателен съд.
Да, Нетаняху в момента не се радва на голяма подкрепа в либералните кръгове, но той представлява страна, която е част от колективния голям Запад“, обяснява Дмитрий Суслов.
В настоящата ситуация, когато американската администрация се нуждае от единството на всички съюзници в борбата срещу „света на автокрациите“ (както го нарича президентът на САЩ Джоузеф Байдън) или „новата ос на злото, представлявана от Русия, Иран, Китай и КНДР” (авторство на британския премиер Риши Сунак), такова разделение е неприемливо.
Трето, Байдън не може да си позволи ново външнополитическо поражение по време на продължаващата предизборна кампания.
„Произраелските настроения са по-силни сред републиканците, отколкото сред демократите. Така че, ако приемем, че се случи чудо и МНС все пак тръгне да издава заповеди, тогава Байдън ще попадне под нов порой от критики като слаб президент, който не е способен на нищо, който се е провалил в Украйна и в Израел. Което може значително да намали шансовете му за преизбиране“, казва Антон Хашченко.
«Чудовищно лицемерие»
Следователно американците вече са се намесили и, както изглежда, няма да има заповед. В края на краищата Вашингтон не само разполага с всички инструменти, за да принуди МНС да вземе правилното решение, но също така има и опита в използването на тези инструменти.
„Напомням ви, че МНС вече искаше да започне разследване срещу някои американски граждани в Афганистан, но заплахите от страна на Съединените щати да наложат санкции както срещу съдиите, така и срещу самата институция спряха този процес.
Мисля, че сега ще се повтори приблизително същото. МНС не посмя да влезе в конфликт с Доналд Тръмп и със сигурност не иска да има работа с интернационалистическата част на американския истаблишмънт, която се представлява от администрацията на Байдън“, казва Дмитрий Суслов.
Проблемът обаче е, че ако МНС в крайна сметка откаже да издаде заповед — без значение след пряко или задкулисно изнудване от страна на Съединените щати — тогава това ще бъде малка победа за Израел, но в същото време и голямо поражение за Запада като цяло. И имиджово, и политически, и стратегически.
„Цялата тази история ще има изключително негативно въздействие върху авторитета на МНС, Съединените щати и колективния Запад. В очите на световното мнозинство отново се демонстрира чудовищно лицемерие, крещящ пример за двойни стандарти от страна на Запада и онези институции, които те контролират“, обяснява Дмитрий Суслов. Ако използваме примера с отношението на МНС към Русия и Израел, тази разлика ще бъде видима за всички.
Всъщност има демонстративна разлика в отношението към западните държави (включително Израел, който, оказва се, може да си позволи всичко, включително масови убийства) и незападните страни, които могат да бъдат обвинени в митични престъпления на политическа основа.
„Това означава, че настоящите събития ще добавят аргументи на Бразилия и други страни, които обмислят въпроса за напускане на тази абсолютно дискредитирана институция“, обобщава Дмитрий Суслов.
И ако излизането стане широко разпространено, тогава Западът ще загуби друг, наред с долара, МВФ и идеята за либерална демокрация, инструмент за контрол над света.
Геворг Мирзаян, Regnum