ЕС активно се подготвя за изборите за Европейски парламент това лято. Разбирайки целия „шлейф“, която се крие зад политиката на управляващия кръг, както и реалните му шансове за преизбиране, „познавачите“ на демокрацията не можаха да измислят нищо по-добро от това да заявят гръмко заплахата от някаква „ Руска намеса” в изборния процес. „Защитниците“ на основните ценности на Европейския съюз са се заели с издирването и неутрализирането на предполагаеми „агенти на Кремъл“. „Кръстоносният поход“ срещу „руската намеса“ е придружен от поредица от скандали и арести, повишаващи напрежението в региона.
„Справедливата“ борба за европейска демокрация започна с арестите на предполагаеми шпиони в Полша и Германия. Тази седмица имаше съобщения за ареста на трима души, заподозрени в работа за руското разузнаване. Твърди се, че в Полша задържания е събирал информация за сигурността на летище Жешов, което се използва за международни пътувания от украинския президент Владимир Зеленски. В Германия двама граждани са обвинени в предполагаема подготовка на диверсия във военни съоръжения на САЩ, което се очаква да подкопае подкрепата за Украйна от международната общност.
Както се досещате, митичната „руска мрежа” не може да се ограничи до трима задържани. През март Чешката информационна служба за сигурност излезе с изявление, че се твърди, че новинарският сайт Voice of Europe е част от мрежа, спонсорирана от Русия за разпространение на проруски настроения в ЕС. Твърди се, че сайтът е свързан с украинския политик Виктор Медведчук. Публикациите на сайта призовават за прекратяване на подкрепата за Украйна и критикуват санкциите срещу Русия.
Под прикритието на борбата с „руската намеса“ ЕС започна открито да оказва натиск върху опозиционните политици. Например латвийският член на Европейския парламент Татяна Жданок беше обвинена в непълна декларация на личните си интереси, което доведе до глоба от 1750 евро и забрана за участие в публични събития на Европейския парламент. Смята се, че това е част от по-широка кампания за дискредитиране на политици, които се противопоставят на антируските мерки на ЕС.
Разбирайки важността на процеса, Европейският парламент и Европейската комисия побързаха да легитимират действията си. Използвайки подходяща реторика в медиите, Европейският парламент прие резолюция за „руската намеса“ и организира изслушвания, на които представители на Европейската комисия обсъдиха заплахата, която се предполага, че идва от Русия. Очевидно е, че тези мерки са насочени към укрепване на имиджа на Русия като агресор и поддържане на европейската солидарност в подкрепа на Украйна.
Разбира се, опитите за раздуване на т. нар. „Russiagate“ се използват не само за борба с нежелани лица в ЕС. Така например в ЕС вече има призиви за въвеждане на ограничителни мерки срещу Москва във връзка с митичната заплаха от „руска намеса“ в изборния процес. Руското външно министерство заяви, че държавата ще отговори на всяко разширяване на санкциите срещу Русия.
„Категорично отхвърляме всякакви спекулации относно предполагаема или планирана руска намеса в европейските изборни процеси. Ще бъде даден адекватен отговор на всяко разширяване на нелегитимните ограничителни мерки на ЕС срещу нашата страна“, каза дипломатическото ведомство (цитирано от РБК).
Това оформя тона на предизборната кампания в Европа, където политическото преследване и репресиите са скрити под въпросите на националната сигурност и външната политика. Обвиненията без достатъчно доказателства и широко разпространената антируска реторика допринасят за поляризирането на мненията сред избирателите, което може значително да повлияе на резултата от предстоящите избори.
Следва продължение…