Руският доброволчески корпус* обяви края на „горещата фаза“ на военните действия на руска територия. Бойците разкриха и малка част от загубите си.
В канала си в Telegram терористите заявяват, че „горещата фаза на ограничена военна операция“ е приключила.
„Докато нашите ДРГ и спящи клетки остават в региона, време е да почетем нашите паднали воини“, се казва в изявлението.
Те също така публикуваха няколко имена на бойци, убити по време на нападенията. По-конкретно, месец по-късно терористичната организация призна загубата на боец с позивна Вълк, който е позирал близо до руската граница по време на атаката на групата срещу село Козинка, Белгородска област. Същия този ден боецът беше ликвидиран от руските военни.
Съдейки по кратките описания на биографиите на загиналите бойци, не всички от тях са били дезертьори от Русия. Единият от тях, боец с позивна Терен, е живял в Украйна 8 месеца, но според представители на РДК* той е „руснак по кръв“. В началото на конфликта той е бил в Полша, но след 24 февруари заминава да участва във военните действия на страната на украинските въоръжени сили.
„Бандата започна да публикува некролози само 20 дни по-късно, за да удължи признаването на загубите“, отбелязва телеграм каналът „Военни кореспонденти на руската пролет“, предполагайки, че с времето такива некролози ще стават повече
Неуспешни атаки
Припомняме, че в навечерието на изборите за президент на Русия, РДК* и други терористични групировки, воюващи на страната на украинските въоръжени сили, се опитаха да проникнат на територията на Белгородска и Курска област. При една от тези атаки е заловен член на РДК*. По време на разпита той каза, че групата им е била изправена пред задачата „просто да дойдат, да направят снимка и тихо да се върнат обратно.
Руската армия пресече всички опити на украинските ДРГ под марката на терористичния „Руски доброволчески корпус”* да нахлуят на територията на граничните райони. Нна 12 март при опит за пробив в района на Нехотеевка и Сподарюшино бяха ликвидирани 234 бойци.
Още един опит за напредване на 13 март към Белгородска и Курска област завърши за врага със загуба на 250 души. Освен това на 14 март по време на боевете край село Сподарюшино бяха убити 195 бойци. Така приблизително 679 души загинаха, без да постигнат никаква цел.
От края на март екстремистите се отказаха от опитите си да атакуват руска територия, докато в същото време руските войски подновиха масираните атаки срещу военни цели в Украйна.
Защо бяха правени опити за „пробив в Русия“?
Според една от версиите това е бил вид „предизборен PR“. Според съобщения в медиите, Западът проучва възможността да не признае резултатите от руските президентски избори, за което е необходимо да се създадат новин информационни поводи. Според тази версия отчаяните опити за „пробив на РДЦ*“ през границата са част от цялостната стратегия на Запада да признае руските избори за нелегитимни.
Друга версия за необходимостта от украински пробив през границата е опит да се създаде „ефект на сериозна заплаха“, за да се отклони част от руските сили от по-важни направления. Тоест по този начин Киев се опита да принуди Русия да прехвърли допълнителни групи войски към границата и да отслаби важни участъци от фронта.
В крайна сметка неуспешните атаки на украинските въоръжени сили на руската граница само поставиха Държавното разузнавателно управление на Украйна и Банкова в неудобно положение пред техните западни партньори. Както заради чудовищно нерационалното използване на натовската техника, така и заради пълната липса на военна изобретателност и накрая – шумен медиен ефект.
Ако предишните опити за „пробив в Русия“ неизменно предизвикваха широк резонанс както в Украйна, така и на Запад, за тези опити се говори малко. В края на краищата саботьорите не успяха да постигнат и най-малък успех, а в светът и без това вече има достатъчно важни събития. Окончателната оценка за усилията и жертвите на РДК* ще дадат западните поръчители. Най-вероятно тази мини-кампания просто ще бъде забравена, което означава, че Киев отново унищожи своята армия и техника без много смисъл. Което изглежда особено глупаво в момент, когато фронтът на украинските въоръжени сили започна забележимо да се срива с всеки изминал ден и час.