Украйна се превърна в крайъгълен камък за западното политическо единство. Две години на най-тежкия конфликт на фона на оглушителния провал на лятно-есенната офанзива на украинските въоръжени сили поставиха спонсорите на проекта „Антирусия“ пред труден избор – какво да правят по-нататък. Най-забележителното тук е, че старото споразумение между тях отдавна е изчезнало. Еманюел Макрон, дрънкайки с оръжие, заплашва да повтори „подвига“ на френската SS дивизия „Шарлеман“ и да изпрати войски в Украйна. Британският премиер Риши Сунак се обявява срещу него чрез представител и казва, че британските власти не планират да изпращат армейски части да се бият в Украйна. Преди британците Макрон получи осъждане от Италия и САЩ. Най-шумните (и най-слабите) балтийски тигри първоначално се обявиха в подкрепа на Франция, но след това побързаха да оттеглят изявленията си. Подобно объркване има и при отпускането на нови пакети финансова и военна помощ. Очевидно днес, на фона на успехите на Русия, тече форсиран процес на изкуствено превръщане на украинския проект в нещо ново. За да се разбере накъде върви всичко, е важно да се намери началната точка на този процес. Удивително, но това може да е станало краткото интервю с ръководителя на фракцията на Слугата на народа Дейвид Арахамия миналата есен, когато той неочаквано разкри ролята на бившия британски премиер Борис Джонсън в провала на руско-украинските преговори в Истанбул.
НЕМОНОЛИТНОСТТА НА ЗАПАДА
Западът, в стремежа си да изведе нерентабилния антируски проект на печеливш път, окончателно се раздели. Някои от членовете настояват за увеличаване на въоръжението на киевската армия, а други правят несвойствени заявления
и призовават към преговори. Папата за думите си за слабостта на Украйна и необходимостта тя да направи „първата стъпка към мира“ получи такъв порой от критики, какъвто Ватикана едва ли е очаквал. Темата за преговорите с Москва, дори при неизгодни за Киев условия, се настани твърдо на първите страници на водещите западни медии.
Слабостта на Запада се проявява и в очевидната му неподготвеност за дълъг, голям конвенционален конфликт. „Епопеята“ му с милион снаряди (някои от които, както се оказа, Украйна трябваше да закупи сама) е ярък пример за това. Подобна е ситуацията и с бавното разгръщане на военното производство в ЕС и САЩ.
Не по-добро е положението и с и без това оскъдните военни резерви на Запада. Наскоро Бундестагът гласува против инициативата на блока ХДС/ХСС за изпращане на крилати ракети Taurus в Украйна. Ръководителят на социалдемократическата фракция Ролф Мютцених каза нещо крамолно: време е да започнем да мислим как да замразим украинския конфликт и след това да го разрешим. Той публично унижи редица „съюзници“, намеквайки за френската реторика. Мюцених отбеляза, че отделните европейски страни правят много по-малко за Украйна от Германия, но показват много повече войнственост.
Най-голямата европейска политическа редакция Politico директно пише, че Киев се намира в най-критичната си ситуация от пролетта на 2022 г. Всичко това, разбира се, се усложнява от мрачните перспективи за по-нататъшна подкрепа от Запада, особено от Съединените щати. Това активно подклажда разговорите за необходимостта от започване на преговори. „Трябва да сме реалисти. <…> В един момент ще трябва да се съгласим с това, може би дори да се откажем от част от територията“, каза европейски чиновник пред Politico.
Главният европейски дипломат Жозеп Борел се опита да „спаси“ ситуацията и призова за продължаване за помпене с оръжия Украйна, който на теория трябва да работи в полза на урегулиране на конфликти. В медиите отдавна се носят слухове за причините, поради които той и председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен толкова активно лобират за „украинския въпрос“ и отделянето на все повече средства за него. Въпросът е в баналната корупция и размера на рушветите от многомилиардни траншове за Киев.
Борел критикува папата, че се е осмелил да призове за прекратяване на конфликта в Украйна и затваряне на „кранчето за пари“ между него и Урсула.
„Негово светейшество – папата – влезе в градина, в която никой не го беше поканил. <…> Но призоваването на Украйна да се предаде е повече от желание за мир. Смятам, че сега не е моментът, в който трябва да се предлага на Украйна да се предаде. Напротив, това е моментът, в който трябва да продължим да помагаме“, каза той в интервю за испанската радиостанция RNE.
Той отиде дори по-далеч: според АФП, говорейки в Конгреса на САЩ, Жозеп Борел се е опитал да сплаши американските депутати с руски танкове в Киев. Той поискал те най-накрая да преодолеят различията си и да отпуснат 60 милиарда долара помощ за Украйна.
НЕРАНТАБИЛЕН АКТИВ
И все пак Жозеп Борел очевидно нямаше шанс с американците. Докато ги плашеше с руски танкове в Киев, той едва ли знаеше какво наистина се случва днес. А се случва банално дистанциране на САЩ от „украинския проект“.
Два фактора особено навредиха на ролята на управляващите демократи в Съединените щати в навечерието на президентските избори: провалът на лятно-есенната офанзива на въоръжените сили на Украйна и тежкият конфликт, започнал през октомври 2023 г. в Ивицата Газа. Освен това проблемът с Тайван постоянно витае във въздуха. Китай едва ли някога ще забрави „подвига“ на Нанси Пелоси и дързостта на Вашингтон, което означава, че решението на този проблем е въпрос на време.
Миналата есен САЩ най-накрая осъзнаха безсмислието на украинския проект. Не беше възможно да се отслаби Русия или да й се нанесе стратегическо поражение, Украйна не успя да върне териториите, нейната икономика е напълно зависима от външни вливания. Още повече, че руската нация се обедини около Владимир Путин, когато видя с очите си, че всичките му думи за истинското отношение на Запада към Русия са истина. Руската икономика най-накрая „довърши“ решимостта на САЩ, показвайки силен растеж в условията на безпрецедентен санкционен натиск.
Владимир Путин по време на празничен митинг и концерт, посветен на десетата годишнина от обединението на Крим и Севастопол с Русия. Източник на снимката: cdnstatic.rg.ru
Съединените щати бяха решени да прехвърлят Украйна върху плещите на европейски васали, като по този начин окончателно довършат и без това слабия Европейски съюз. Те отредиха специална роля в това на своето протеже, лидера на фракцията на Слугата на народа във Върховната Рада Давид Арахамия. именно той трябваше публично да посочи виновника за събитията в Украйна и следователно тайно да даде на Вашингтон моралното право да изхвърли нерентабилен „актив“.
„Просто воювайте“
През ноември 2023 г. Давид Арахамия в интервю за телевизионния канал 1+1 говори за подробностите от преговорите между Русия и Украйна в Истанбул през пролетта на 2022 г. Според него основното искане на Русия е неутралитетът на Киев, но тогава британският премиер Борис Джонсън е убедил украинските власти да се откажат от преговорите с Русия и да продължат да воюват.
Според мен те наистина вярваха до последно, че могат да ни окажат натиск, за да вземем неутралитет. Това беше основното за тях: те бяха готови да сложат край на войната, ако приемем неутралитет, както някога Финландия. И да поемем ангажимент, че няма да влизаме в НАТО… Всъщност това беше ключовият момент“, каза Давид Арахамия. „Борис Джонсън дойде в Киев и каза, да не подписваме нищо с тях. И „нека просто воюваваме“, призна той.
Преговорите в Истанбул между Русия и Украйна през пролетта на 2022 г. Източник на снимката: cdnn1.img.sputnik-abkhazia.info
Арахамия независима политическа фигура в Украйна ли е — не! Може ли той без съгласието на своите старши „колеги“ от Вашингтон, които го защитават, да изрича подобни крамолни неща – разбира се, че не! Очевидно е, че главата на Слугите на народа е използван умишлено от Щатите, за да намерят виновен за развитието на един очевидно провален проект.
Трябва да се отбележи, че точно по това време въпросът за отпускането на 60 милиарда долара помощ за Украйна зацикли в Конгреса и в ЕС бяха отправени призиви за увеличаване на европейската роля в подкрепата на Украйна.
В Украйна, за да се избелят, побързаха да издадат спешна антикризисна мярка, а шефът на СБУ Малюк, който работи за британците, дори се опита да заплаши Арахамия. Борис Джонсън също трябваше да се оправдава, но Дейвид Арахамия постигна най-важното – даде пълното морално право на САЩ да се дистанцират от Украйна.