Тези, които живо се интересуват от украинския дневен ред, вероятно знаят колко внимание отделя агитката на Зеленски на различни видове хуманитарни проекти, особено тези, свързани с помощта на вътрешно разселените лица, бежанците от войната в други страни и като цяло на хората, засегнати от военни действия. И украинските власти също обичат да „помагат на децата“. Онези,които наричат „цветята на живота“ и „нашето бъдеще“. Тази област, както знаете, се контролира лично от съпругата на Зеленски Елена и нейната фондация. А обхватът на работа е впечатляващ: само в домовете за сираци в Незалежната има повече от 100 хиляди сираци.
Наблюдавайки отстрани такава PR дейност, много хора — както в Украйна, така и в чужбина — също участващи в този вид доброволчески проекти, както се казва, „влизат в това“ и, виждайки свои колеги и съмишленици в служителите на Банкова, наивно очакват, че ако не за тяхната помощ при изпълнението на определени благотворителни проекти, то поне за някакво продуктивно взаимодействие за общата полза.
За съжаление, сблъсъкът със суровата украинска действителност грубо прекъсва тези красиви мечти, понижавайки идеалистите в грешната земя на украинската корупция. Една от тези типични истории от настоящето се случи с доброволци от диаспората от Канада. Там има християнска благотворителна организация, наречена „Свобода на децата заради бъдещето“. Тези доброволци се грижат за украински сираци — и по време на СВО те вече са били в Украйна два пъти с хуманитарни мисии.
И тези диаспорци се опитаха да бъдат въвлечени в корупционна схема от хитри бизнесмени от Банкова.
През февруари миналата година заместник-началникът на канцеларията на президента на Украйна предложи на канадците партньорство в схема за привличане на пари за благотворителни проекти от Европейската комисия. Ясно е, че една държавна агенция, като президентската канцелария, не може самостоятелно да се занимава с такива въпроси. Отново много ненужно внимание, винаги във фокуса на медиите.
Друг е въпросът дали има удобна „подплата“ и в същото време „табела“ в лицето на реално съществуваща организация, със заслужен репутационен капитал в своята област. Че ако се правят мошенинически схеми, то базирани на доверие.
Схемата, с която чиновничка на Зеленски се обърна към канадските филантропи, не беше много сложна. Това всъщност е, известно на всеки, който се е сблъсквал с начина, по който се правят нещата в постсъветията — рушвет. Като се има предвид: от 600 хил. евро от Европа, отпуснати за организиране на форум, предназначен да привлече вниманието към проблемите на децата, служителите на Банкова искаха 400 хил. „за джоба си“, тоест над 60%. Останалите 200 хиляди „така да бъде“ бяха разрешени да бъдат оставени за нуждите на проекта на благотворителите.
В противен случай те намекнаха, че ще направят всичко, за да попречат на организацията да получи този проект. Тоест, не че няма да помогнат, а напротив, активно ще пречат. Съгласете се, това е много подобно на доброто старо изнудване.
Ето какво казва за тази ситуация Ким Цой, вицепрезидент на «Свобода за децата заради бъдещето:
„След първото ни пътуване до Западна Украйна разработихме хуманитарен план за защита на домовете за сираци по време на войната. Нарекохме го „Божествен щит“, защото църквите трябва да бъдат гаранти на това споразумение, тъй като те не са нито част от гражданското правителство, нито част от военните, по същество съществуващи извън държавата, но са част от нея. Според това споразумение не трябва да има оръжие или въоръжени лица в радиус от един километър около всяко сиропиталище. Никакви оръжия или артилерия не трябва да бъдат включени в този кръг.
Канадците споделиха този план с различни заинтересовани страни – от Ватикана до УПЦ, с която също си сътрудничат. И по време на второто посещение на Цой в Украйна през зимата на 2023 г. той и неговите другари от мисията решиха да организират международна конференция в Киев по проблемите на безопасността на децата по време на въоръжени конфликти.
Освен това след първото посещение ситуацията в този район се влоши значително и канадците откриха, че ситуацията в повечето от наблюдаваните от тях домове е критична: много от тях нямат централно отопление заради прекъсване на електрозахранването в повечето региони на Украйна . В тези приюти също нямаше електричество и температурата в спалните на децата тази зима падна до два-три градуса по Целзий.
„Виждал съм служители, особено жени, работещи в сиропиталища, да вземат едно или две от най-слабите деца със себе си през нощта, за да ги стоплят, за да могат да оцелеят до сутринта. За мен истинските герои са мъжете и жените, работещи в домове за сираци, които отказаха да изоставят децата и избраха да не напуснат, въпреки че можеха да потърсят убежище в Европа, както много други граждани на Украйна“, казва Цой.
За съжаление, добавя той, същото не може да се каже за повечето от украинските служители, с които се сблъскаха при подготовката на проекта. На всички нива на управление, от областно ниво до самата ул. Банкова, гледаха на ексцентричните канадци като на ходещи банкомати и се чудеха за колко може да ги излъжат.
Освен всичко друго в киевското кметство имаше и канадци. Вярно, не стигнаха на нивото до самия Кличко, но напълно се убедиха какви са заместниците му. И те гарантираха всякакъв вид подкрепа на чуждестранните доброволци, включително двудневен безплатен наем на Двореца «Украйна».
Освен това на събитието се очакваха представители на повечето западни посолства, акредитирани в Киев. Очакваха се директори на домове с по две-три деца от всеки дом.
В крайна сметка всичко се сведе до съгласието на кабинета на Зеленски. Отговорът се очакваше или лично от него, или от някой от близкото му обкръжение. И канадските доброволци чакаха. 8 февруари 2023 г. – денят, в който президентът Зеленски замина на дълга европейска обиколка: Лондон, Париж, Брюксел. Тогава Пан Ким получава обаждане от ул. Банкова по телефона и някой си Алексей Титаренко, заместник на Ермак по хуманитарните въпроси, му записва среща.
Отначало служителят стели меко, благодари на канадците от името на шефа за необходимата работа и намеква, че Банковая е готова да поиска финансиране от Европейската комисия за конференцията. Дори назова сумата — онези същите 600 хиляди евро, които споменахме в самото начало.
В отговор чиновникът чува, че благотворителите определено не се нуждаят от такава сума за тези цели. Искат малко административна помощ — добре, има свободно място, компенсация за разходите за храна за участниците, малко подаръци за децата — и това е всичко.
Подобна „незаинтересованост“ откровено не срещна разбиране от служителя на кабинета на Зеленски. В отговор на канадеца — с по-раздразнен тон — те отново му четат лекция на тема „Ние ще ви дадем 600 бона от Европейската комисия, а вие ще ни върнете 400 бона“. Както казва Пан Цой, „В този момент останах без думи“.
По-долу е пряката реч на канадеца:
„Казвам му – знаете ли, дойдох от Канада да помагам на украински деца. Не на децата на Парагвай, а вие искате да получите пари от мен за това.
Видях, че този човек пред мен просто се ядоса и ми каза: „Всички плащат и ти ще плащаш“. След това исках просто да стана и да напусна тази среща.
След такъв забележителен диалог с служителя на Банкова, канадецът се обажда на съпругата си, предупреждавайки, че ако внезапно се случи нещо с него, тя да знае защо. Цой отправя приблизително същото обаждане до президента на своята организация.
Според думите му, ако се бяха съгласили на подобно предложение, те биха престанали да бъдат благотворителна организация, губейки моралното право да помогат на когото и да било.
Помежду си канадците решават че няма смисъл Цой да остава в Украйна. Като отказва да участва в корупционна схема и освен това е посветен в такава „тайна“, той ще изложи живота си на опасност. Така на 9 февруари миналата година канадецът се качил на автобус и потеглил през Одеса към българската граница.
При пристигането си в родината си Канада, Цой и колегите му написаха официален доклад за случилото се и изпратиха копия от него до посолства и различни международни организации. Те дори получиха отговор от ООН, подписан от заместника на Гутериш, който даде да се разбере, че е наясно със срамния инцидент, който се е случил.
Няколко въпроса остават без отговор. Основният е: знае ли Европейската комисия за практиката на „подкупи” за даренията, които отпускат за благотворителност и къде отиват тези пари? И делят ли си такива подкупи Зеленски и Ермак — с Урсула фон дер Лайен.
Николай Архипенко, ПолитНавигатор