Само Червената армия слага край на грабежа
В края на декември 1942 г. на райхсфюрера е представена друга версия на „Генералния план на поселенията“, преработен в съответствие с желанията на Химлер. Територията на германските селища на изток трябвало да надвишава цялата територия на Райха, каквато била тя през 1938 г.
Главните направления на колонизацията били северно (Източна Прусия — Прибалтика) и южно (Краков-Лвов-Причерноморието).
Разселването на немските колонизатори на териториите на съветска Прибалтика и Украйна вече било започнало, но победата на Червената армия до Сталинград сложила край на всички усилия по установяването на «новия ред».
Цялостната представа за генералния план «Ост» историците получиха сравнително неотдавна, през 2009 г. Преди това те бяха принудени да ползват само отделни части. Отделните разработки така и не бяха събрани в един документ, а много от тах, в частност първият вариант на Мейер, бяха напълно скрити.
Стремейки се към завоюването на световно господство, хитлеристкият режим се опита да измъкне материалните ресурси на СССР, да ги постави в служба на промишления потенциал на Германия, да разграби селското стопанство, да изнесе в Третия Райх оборудването, запасите от суровини и работната сила.
На съвещанието с командването на вермахта на 9 януари 1941 г. Хитлер казва, че ако Германия «получи в ръцете си неизброимите богатства на огромните руски територии», то «в бъдеще тя ще може да води борба срещу всички континенти».
На Нюрнбергския процес на главните германски военни престъпници е цитирана информация за съвещанието, което на 16 юли 1941 г. Хитлер провежда с участието на А. Розенберг, назначен на следващия ден за глава на Източното министерство, шефа на имперската канцелария Г. Ламерс, началника на партийната канцелария на НСДАП М. Борбан и началника на Щаба на върховното командване на вермахта фелдмаршал В. Кейтел.
Хитлер определя задачите на Райха по отношение на Русия по следния начин:
„Основният принцип е да разделим този пай по най-удобния начин, така че да можем: първо, да го притежаваме, второ, да го управляваме и, трето, да го експлоатираме“.
Хитлер решава след разгрома на СССР територията на Третия райх да се разшири на изток поне до Урал.
„Целият балтийски регион“, провъзгласява фюрерът, „трябва да стане регион на империята, Крим с прилежащите региони, регионите на Волга трябва да станат регион на империята по същия начин, както региона на Баку“.
Използването на съветския икономически потенциал, с други думи — грабежът, се извършва от германците на базата на скрог план. За да се експлоатират ресурсите на окупираната съветска територия, през март 1941 г. е създадена паравоенна държавна монополна организация — Щаб за икономическо ръководство „Изток“. Подчинен му е Икономическият щаб „Изток“, чийто обхват се разпростира върху цялата икономика на окупираните източни земи.
Плановете на германското ръководство за експлоатация на съветската промишленост са очертани в „Директивите за управление на новоокупираните територии“, известни като „Зелената папка“ на Гьоринг.
Документът изисква организирането на територията на СССР на добив и износ за Райха на онези видове суровини, които са важни за функционирането на германската военна икономика, както и възстановяването на редица заводи с цел ремонт на техниката на Вермахта и производството на определени видове оръжия.
Гьоринг и представителите на германските военно-промишлени концерни проявили особен интерес към изземването на оцелялото оборудване от заводите и фабриките, желязната руда, въглищата, черните и цветни метали в Украйна и прехвърлянето им в Германия.
Мащабът на грабежа се доказва от факта, че само през юни 1943 г. германците изнасят от Украйна повече от 232 хиляди тона желязна руда, почти 65 хиляди тона манганова руда и повече от 25 хиляди тона манганов концентрат.
Най-големите украински предприятия стават притежание на германски собственици. Германският държавен концерн Hermann Goering Werke заграбва мините и металургичните заводи в цяла Украйна.
По отношение на селското стопанство инструкциите на Икономическия щаб „Изток“ от 23 май 1941 г. гласят, че целта на военната кампания срещу СССР е „снабдяването на германските въоръжени сили, както и осигуряването на храна за германското цивилно население за много години.”
Това било планирано да се постигне чрез „намаляване на собственото потребление на Русия“, чрез прекъсване на доставките на продукти от южните черноземни региони към северната нечерноземна зона, включително Москва и Ленинград. Тези, които подготвили тези инструкции, били наясно, че това ще доведе до гладната смърт на милиони съветски хора.
Райхсмаршал Г. Гьоринг заявил на заседание на щаба «Изток» през февруари 1941 г.:
„Задачата е да изтеглим от новите източни региони най-голямо количество селскостопански продукти, суровини, работна ръка… Ако можем да изпомпаме всичко необходимо от страната, то десетки милиони хора ще умрат от гладна смърт».
Тези планове били изпълнени с немска методичност. Окупаторите изнесли 85% от всички хранителни ресурси на Украйна.
2.3 милиона жители на Украинската ССР били принудително извозени в Германия като робска работна ръка — остарбайтери.
Механизмът за икономическо ограбване на съветските земи бил като паяжина.
На Щаба «Изток» се подчинявали икономическите инспекции, действащи в оперативния тил на немските войски. Икономически отдели в тила на армията, включително техническите батальони от специалисти по добив на въглища и в нефтенатна промишленост, частите, заети с изземването на суровини, селскостопанска продукция и оръдия за производството. Икономически екипи и групи били създадени дори в дивизиите и полевите комендатури.
Редица чиновници от Икономическия щаб «Изток» влезли в ръководния състав на Източното министерство, на което било възложено гражданското управление на окупираните земи, което допълнително доказва целенасочените планове на нацистите за ограбването на съветските земи.
Чрез действията на Икономическия щаб «Изток» бил нанасен мащабен ущърб на икономиката на СССР.
По официлни данни, само в Украйна са изгорени 714 градове и 28 хиляди села, разрушени са 16 хиляди промишлени предприятия, 2000 жп станции, разграбено е имуществото на десетки хиляди колхози, 872 софхоза и 1300 МТС, изнесени са 7.6 млн глави едър рогат добитък, 3.3 млн коне, 9.3 млн свине, 7.3 млн овце…
Унищожени са 18 хиляди медицински учреждения, 83 хиляди училища, техникуми и ВУЗ-ове, 20 хиляди библиотеки.
Само Червената армия сложила край на ограбването.
Нацизмът надигна глава по света и у нас.
Затова точно сега е време да напомним на неговите привърженици за съдбата на техните предшественици в Нюрнберг.
Петя Паликрушева
Присъедини се към нашия канал в Телеграм