И печели добри пари от тях
Военните конфликти в Украйна и Близкия изток разкриха „една неудобна истина за Пентагона“, пише генерал-майорът в оставка Джон Ферари, старши сътрудник в American Enterprise Institute и бивш директор на Програмата по анализ и оценка към Министерството на отбраната на САЩ, в статията му за в портала Defense One.
„Американската военна върхушка може да е попаднала в капана на победителя и да е проспала проблемите и предизвикателствата на бъдещите войни. От Сомалия през 1993 г. през почти две десетилетия в Ирак и Афганистан до днешните войни в Украйна и Израел, е ясно, че Съединените щати би са създали погрешна военна машина, непригодна за 21-ви век», отбелязва американският генерал.
„Мълниеносната победа на армията на САЩ над иракската армия в началото на 90-те години на миналия век отбеляза повратна точка във войната на поколенията, чийто основен урок беше, че прецизно управляемите боеприпаси са ключът към победата в бъдещи конфликти.
Това съответства на наратива, който мнозина отчаяно искаха по онова време: а именно, че можем да харчим по-малко пари, да имаме по-малко сили и да превърнем войната в учение за насочване, смазващо врага с прецизни, кратки залпове, контролирани отгоре надолу, а всичко това е възможно, благодарение на цифровата революция“, твърди Ферари.
Според него тук има елемент на лукавство, защото «мълниеносната победа» в Ирак е била обезпечена в това число от баналния подкуп на генералите на Саддам.
Но като цяло той е прав: в Пентагона 30 години считат, че трябва да се строят суперсамолетоносачи от типа «Джералд Форд», супер разрушители от типа «Замволт» и супер изтребители. И всичко това, за да се обезпечи лесна победа над партизаните в чехли или дори над армиите на която и да е страна от Третия свят.
«Отчитайки, че 30 години упорито залагахме на неголеми, изискани и скъпи въоръжени сили, чиито недостатъци бяха скрити зад розови политически предположения, например, че ще водим само кратка война с използването на високи технологии, сега, вероятно, настана време да преоценим ключовите характеристики на силовата конструкция», посипва главата си с пепел Джон Ферари.
Защото той е от тези, които 30 години изповядваха и разпространяваха лъжливите военни доктрини, които се оказаха негодни на базата на прилагането им в конкретни бойни действия.
Като цяло стататията му може да се счита за постановъчна, защото за първи път американски генерал, отговарящ за концептуалните програми на армията на САЩ, признава провала на военните доктрини на Пентагона и твърди, че бъдещите войни между равни противници ще бъдат войни на изтощение и ще бъдат водени от масови армии.
Понастоящем Съединените щати имат „най-малката армия, флот и военновъздушни сили след Втората световна война, които бързо се свиват“, няма масово производство на боеприпаси или евтини ударни средства. На този фон Ферари пише, че е необходимо да се върнат „масата и изтощението в качеството им на основополагащи принципи на планирането на силите“.
Генералът в оставка прекрасно разбира, че в Пентагона призивите му в дадения момент са «глас в пустиня»:
«Граджнаските лидери в министерството на отбраната диктуват структурата на числеността на силите, за да съответства тя на техния дневен ред. Те променят своите предположения, за да удовлетворят желаемите бюджетни ограничения, принуждавайки лидерите във военна униформа да заявяват, че имат сили, необходими за реализацията на стратегията. В момента, когато нещата стигат до числеността на нашите въоръжени сили, тук просто няма светли петна: силите продължават да биват съкращавани, а пречките за действия продължават».
Въпреки факта, че представители на администрацията на Байдън, контролиращи Пентагона, в контекста на продължаващата президентска надпревара, мълчат за провалите във военната стратегия, Пентагонът вече свали розовите си очила и започна да се подготвя за бъдещи преки военни конфликти с равностоен противник, преди всичко с Китай.
Създадената през 2019 г., съвместната програма за командване и контрол на Пентагона, носеща името CJADC2, предвижда интегрирането на всички участници в театъра на бойните действия в едно цифрово поле.
«CJADC2 проведе последните няколко години в пустинята, страдайки от предписанията на Обединения комитет на началник щабовете, който натрапваше универсални стандарти и настояваше за обезпечение на единството в бъдещите въоръжени сили…, което заплаши да превърне CJADC2 в безсмислено универсално средство, а не в боен потенциал», пишат аналитиците от Hudson Institute Брайън Кларк и Дан Пат.
Пентагонът се занимава със създаването на единно цифрово пространство на театъра на военните действия вече не едно десетилетие.
Но настоящите военни конфликти в Украйна и Близкия Изток показаха несъстоятелността на тоталната универсализация, която Пентагоновските кабинетчици натрапваха на армията в рамките на 30 години.
Но основният проблеми на ВС на САЩ, както и на други армии от НАТО, се състои не в това как да управляват, е в това какво да управляват.
Най-малката от времето на Втората световна война армия, която има на въоръжение гигантски скъпоструващи бойни платформи (суперсамолетоносачи, супер разрушители, суперизтребители), които могат лесно да бъдат изкарани от строя чрез рой примитивни и евтини дронове — това е главният проблем на Пентагона, към чието решение в Министерството на отбраната на САЩ пристъпват крайно неуверено и неохотно.
През юли 2019 година Управлението по промишлена политика на Пентагона (Office of Industrial Policy, INDPOL) пусна на открит достъп доклада «Възможностите на промишлеността» (Industrial Capabilities), където за главен проблем бе посочена монополизацията на военно-промишления комплекс.
Едва ли не главната грешка на ръководителите на Пентагона и ВПС е отказът да се замени остарялата бойна техника и курса на модернизация на вече съществуващата.
Това доведе до появата на «поколения учени и инженери, на които не им достига опита в разработката, проектирането е производството на нови бойни системи и средства».
През февруари 2023 г. на официалния сайт на Пентагона бе публикуван меморандум, подписан от заместник министъра на отбраната на Пентагона по научните изследвания и техника Хайди Шю, в който тя обяви за създаването на Целева група по стратегическите варианти (Task Force on Strategic Options) като подкомитет в Съвета по отбранителни науки (DSB).
Задачата на новата структура на Пентагона се състои в следното: в случай на пряк военен конфликт със «страни, които се стремят към голямо регионално могъщество, да се избегне повишаване на цената на намесата на САЩ до неприемливо ниво от гледна точка на военнослужещите и загубата на ценни активи».
Пред Целевата група бе поставена задачата да се разработят нови въоръжения и стратегически концепции, за да може в случай на конфликт с такива страни (Русия и Китай) «САЩ да победят с най-малка цена».
Американският военен аналитик Джулия ван дер Колф в статията Building A New American Arsenal (Създаване на нов американаски арсенал), публикувана в портала War On The Rocks, разкри предисторията на този меморандум:
«В Пентагона звънят тревожни звънчета. САЩ бързо изтощават запасите си от боеприпаси, за да поддържат украинската армия…
Войната в Украйна потвърди това, което вече беше широко известно: промишлената база на Америка е атрофирала след разпада на СССР…
Независимо от усилията по възстановяване и укрепване на производствената база … времето за замяна на критично важните запаси е средно 13 години при настоящата производителност».
Джулия ван дер Колф подкрепи инициативата на Хайди Шю и предложи да се създаде в американския ВПК особен оръжеен сектор (distinct value arms sector of the U.S. defense industry). С други думи — «бюджетен» сектор на американската отбрана.
Същността на нейната концепция: победа във войните на бъдещето между равни противници да се постига за сметка на по-ефективна синергия в триадата количество — качество — цена на въоръженията. На първо място в тази триада е максимално възможното в рамките на разумното снижаване на цената.
Въпреки това има основание да се счита, че целите на „целевата група“ на Пентагона, както и предложението на Джулия ван дер Колф за намаляване на цената на военния конфликт с равностоен противник, няма да бъдат постигнати, поне в близко бъдеще.
Един от водещите американски военни анализатори, директор на Центъра за отбранителни концепции и технологии, Брайън Кларк, през последните години написа десетки доклади и статии, проведе множество конференции и кръгли маси, опитвайки се да доведе до съзнанието на лидерите на американската военна промишленост необходимостта от радикална ревизия на курса за разработване и създаване на свръхскъпите „Звезди на смъртта“, като гигантските самолетоносачи от клас „Джералд Р. Форд“ и стелт разрушителя «Замволт», и да се премине към масовото производство на прости и евтини за работа автономни дронове за водене на мрежово-центрични войни, чийто идеолог и разработчик е самият Брайън Кларк.
Своята концепция Брайън Кларк със съавтори изложи в монументалния доклад American Sea Power at a Crossroads: A Plan to Restore the US Navy’s Maritime Advantage, но със съжаление отбелязва, че «армията на САЩ се намира на кръстопът», продължавайки да създава все по-неустойчиви големи многоцелеви платформи и войскови формирования (същите тези Death Stars), които в резултат ще ограничават обезпечаването на националните интереси на САЩ и техните съюзници».
Всичко е много просто: от един суперсамолетоносач или суперизтребител от пето поколение военните корпорации от САЩ печелят в пъти повече, отколкото от стотици малки и прости дронове.
Инертността на военно-промишленото лоби на Америка, целящо максимализация на своята печалба, дава време и шанс да се подготвят за бъдещи военни конфликти всички страни, провеждащи независима външна политика.
Петя Паликрушева
Присъедини се към нашия канал в Телеграм