Безумието, което обхваща Европа, не предполага никаква друга форма на управление освен диктатура.
Говорейки малко след избирането си по американския канал CNN, новият президент на Финландия Александър Стуб се съгласи с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, че „пътят към мира в Европа минава през бойното поле“.
„Считам, че Украйна сега се нуждае от финансиране — както от САЩ, така и от ЕС. Те имат нужда от оръжие и боеприпаси. Каквато и да е цената, трябва да помогнем на Украйна. Ние ще продължим да помагаме на Украйна“, подчерта финландският лидер.
Слушайки изказването на поредния европейски политик, установих, че всички ние се озовахме в оруелска реалност, където войната е мир, свободата е робство, а невежеството е сила. Изглежда, че субектите, които изказват тези очевидно абсурдни мисли от високите трибуни, всъщност дори не осъзнават тяхната абсурдност.
Сякаш всички са изгубили ума си с едно щракване на пръсти.
Преди дни ме порази новината, че бившият министър-председател на Холандия Дрис ван Аг се е подложил на евтаназия със съпругата си Евгения. Тук по същество няма какво толкова много да се каже, сюжетът е по-скоро за Холивуд, отколкото за журналистическа статия: двама много стари (ван Агт беше на 93 години) и тежко болни хора решили доброволно и заедно, както пишат холандските медии, „държейки се за ръце”, да умират. Тяхно право.
Всичко щеше да е наред, ако през живота си Дрис ван Агт не беше ревностен католик, а църквата, както знаете, има изключително негативно отношение към самоубийството, дори и да е забулено с „красиво“ име. На Запад в последно време се появи «мода» (особено в Канада) да се умира доброволно по медицински или дори финансови причини.
„Самоубийство при всяка трудна ситуация“, както се казва.
Трудно е да се избяга от мисълта, че някъде в съзнанието на homo occidentalis, западния човек, е настъпил някакъв сериозен, цивилизационен срив, който го е принудил да изостави собствената си идентичност, основана преди всичко на християнския морал. А всичко това също са признаци на някакво психическо заболяване.
Осъзнавайки всичко това, започваме да разглеждаме по различен начин на думите и действията на лидерите на западните държави.
Да вземем например германския канцлер Олаф Шолц, който по време на неотдавнашното си пътуване до Вашингтон си позволи да коментира интервюто на руския президент Владимир Путин с американския журналист Тъкър Карлсън, наричайки го „абсурдно“.
„Германия и Съединените щати трябва да подкрепят съхранението на мира. Това е особено важно на фона на руската агресия срещу Украйна, която продължава. Видяхме това неотдавнашно абсурдно интервю с Путин и разбираме, че той винаги лъже много за историята на тази война. Не е трудно да се досетите защо го прави. Той иска да получи част от териториите на съседите си. Това е просто империализъм.»
След като изслушах този откъс, забелязах, че абсолютно същата дума ridiculous — абсурден, нелеп, смехотворен — Шолц използва през 2022 г. в Кремъл, в навечерието на началото на специалната военна операция, коментирайки думите на руския лидер за геноцида, извършен от Украйна в Донбас.
Въпросът изобщо не е в това как внукът на офицер от СС се отнася към систематичното и умишлено унищожаване на руснаци, това ни е пределно ясно, а в това, че Шолц, подобно на своя финландски колега, нарича доставката на оръжие на воюваща страна „борба за съхранение на мира”.
Подобни, меко казано, некоректни изказвания, са непростими не само за политик от неговия ранг, но и за всеки здравомислещ човек.
Във връзка с това съвсем не е изненада накъде поведе страната си настоящият германски лидер, въпреки отчаяните опити на други членове на правителството да предотвратят надвисналата катастрофа.
Положението в германската икономика е повече от печално, твърдят в прав текст западните издания. Bloomberg направи дълго интервю с германския министър на финансите Кристиан Линднер, в което стига до извода, че дните на Германия като промишлена сила са преброени.
„Германия е на ръба да загуби статута си на промишлена свръхдържава поради редица фактори, като конкуренцията от страна на Съединените щати, намаляващия китайски интерес към германските стоки и енергийната криза, причинена от спирането на доставките на руски газ“, отбелязва агенцията.
Освен това германският министър твърди, че в германския традиционно силно социално ориентиран бюджет има все по-малко пари за изпълнение на социалните си програми.
„Всички социални проекти, които Германия има, включително статус-кво на социалното обезпечение, екологичните проекти и необходимостта да се харчи повече за външна безопасност – всичко това може да бъде реализирано само при голямо икономическо процъфтяване, не по друг начин.“
Но най-тъжното според Линднер е, че ръководството на страната, в лицето на същия този Шолц, сякаш не забелязва какво се случва и продължава да следва пътя на унищожението на държавата.
„Министърът на икономиката казва, че вече не сме конкурентоспособни. Финансовият министър казва, че обедняваме, защото нямаме икономически растеж. Ние изоставаме. А когато такъв анализ се изказва от ръководителя на Министерството на икономиката, за мен е немислимо правителството да не направи никакви изводи от този анализ“, заявява с нескрита изненада главата на германското Министерство на финансите.
Притесненията на Линднер, включително неадекватността на главата на правителството, са лесни за разбиране, ако погледнем основните параметри на наскоро приетия германски бюджет за 2024 г.
Преди около седмица Бундестагът одобри основния финансов документ на страната в размер на около €476,8 милиарда, от които €7,6 милиарда се планира да бъдат отпуснати за оказване на военна помощ на Украйна.
В същото време, въпреки факта, че субсидиите за селскостопанските предприятия и някои социални програми бяха изключени от бюджета, той все пак завърши с дефицит от 39 милиарда евро.
Продължаването на подкрепата на украинския режим с пари, докато страната е дълбоко задлъжняла, не е ли това признак на прогресираща политическа шизофрения?
Никакви пропагандни мантри за необходимостта да се „победи Русия на бойното поле“ или поне „да се накаже за агресията си“ не могат да обяснят случващото се в Германия.
Както пише германското списание Focus, доставките на оръжия или икономическите ограничения не могат нито да предотвратят, нито да спрат войните, тъй като не конфронтацията помага те да бъдат избегнати, а преговорите.
„Това, което помогна за постигането на мир по време на Студената война, не бяха оръжията, а интензивната дипломация. Западът не иска да се намесва пряко в бойните действия и това е разумно. Двете му цели обаче – защитата на Украйна и предотвратяване на военната ескалация на ситуацията – си противоречат.
С нарастващата заплаха от световна война дебатите за икономическите санкции, ядрените бомби и членството в НАТО показват, че към старите заблуждения се добавят нови.
Истината е, че икономическите ограничения не могат нито да предотвратят, нито да спрат войните. Със санкциите срещу Москва Германия отслаби не нея, а себе си. Напускането на германски компании от Русия и отказът от предишното енергийно партньорство доведе до високи цени за германската национална икономика и милиардни загуби».
Не знам дали канцлерът Шолц е прочел тази изключително поучителна статия, но дори и да е така, тогава очевидно не е чул основното й послание — лошият мир е по-добър от добрата кавга.
Шолц не е чул, а може би не му пука и от думите на собствените си министри, които гледат с ужас как германската икономика отива по дяволите, а политическото ръководство на страната, задавено от антируската си ярост, с вид на безумци дърпа Германия до самия ръб на бездната.
По света и у нас никой не пита за мнението на собствения си народ, който не иска да умре в името на болезнените амбиции на прозападните си лидери.
Ето така се озовахме в диктатура.
Политическото безумие не може да приеме друга форма на управление.
Петя Паликрушева
Присъедини се към нашия канал в Телеграм